Резюме на крайното решение на Конституционния съд по повод противоконституционността на ДПС

Пълният текст на Решението на Конституционния съд е тук

Цитати показващи арогантността и безпринципността в аргументирането на това незаконно решение (в средни скоби са добавени пояснения извън цитатите):

................
       В нея [програмата на ДПС] "специфичната етническа и религиозна основа, на която е изградено движението", е заявена открито. Декларирайки етнически и религиозен характер на основата, върху която е изградено движението, неговите учредители същевременно държат сметка за законодателните условия, в които го създават, и изразяват волята си да се съобразяват със забраната на чл. 53, ал. 4 от тогава действалата Конституция за образуване на политически организации на верска основа, както и намеренията си в политическата област - да издигат свои кандидати за народни представители и народни съветници и да подкрепят партии и съюзи, чиито платформи защитават целите и интересите на движението.
................
       Независимо че в програмата са залегнали положения, които са недопустими от гледище и на действалата при приемането й Конституция, и на сегашната Конституция (напр. т. 1.2: "Постигане на национална консолидация на основата на признаване на разнородния религиозен и етнически състав на българската нация"), преобладаващият правозащитен характер на целите и задачите дава основания да се приеме, че и тяхната ограниченост, и ограничеността на групите български граждани (определени по споменатите признаци), чиито права и свободи целят да защитават основателите на движението, се обуславят от момента, в който движението се учредява, от контекста на времето на учредяване.
................
       Като субекти на правата и свободите са посочени "всички български граждани, в т.ч. малцинствата и културно-религиозните общности". Като се отбележи, че платформата неколкократно си служи с понятието "малцинство", което в Конституцията не се съдържа, без от това да може да се прави извод за противоконституционност на разглежданата плоскост, трябва да се подчертае становището на ДПС, също изразено в платформата, че според движението действащата Конституция "не гарантира правата на лицата, принадлежащи към етническите, религиозните и културните общности".
................
       Може да се постави под съмнение разбирането на ДПС, според което суверенитетът, териториалната цялост и националната сигурност се гарантират главно чрез гарантиране на правата и свободите на човека и малцинствата (без с това да се подценява ценността на конституционно установените права и свободи), но не може да не се вземе предвид, че движението не пренебрегва основни начала на Конституцията, каквито са суверенитетът, неприкосновеността на териториалната цялост и националната сигурност.
................
       [Програмата на ДПС] Не изразява интересите на етнически и верски общности като такива (освен на плоскостта на правата им).
................
       Щом като една политическа партия извършва дейност в противоречие с чл. 3 от ЗПП [Закона за политическите партии], възниква основание за нейното разпускане. Сама по себе си дейността на политическите партии, ако попада под действието на забраната по чл.44 ал.2 от Конституцията, не се обхваща от спора за тяхната конституционност по смисъла на чл.149, ал.1, т.5 от Конституцията и поради това не се включва в компетентността на Конституционния съд. По тези съображения искането, което има за предмет спора за конституционността на ДПС, се явява недопустимо в частта му, в която се основава на твърдения, отнасящи се до дейността на движението, респ. на чл.44 ал.2 от Конституцията. Предвид на възможността да се произнесе по допустимостта на едно искане във всяка фаза на конституционния процес, т.е. независимо от това, че вече е постановил определение за допустимост на искането (чл. 25, ал. 2 ПОДКС), Конституционният съд прекратява производството по делото в тази част. В този смисъл Конституционният съд изоставя становището си по определението от 29 декември 1991 г., с което искането за обявяване противоконституционността на ДПС е прието за разглеждане в неговата цялост.


Въз основа на изложеното Конституционният съд

РЕШИ:

1. Отхвърля искането на 93 народни представители от състава на Великото народно събрание, към което са се присъединили 53 народни представители от състава на 36-ото народно събрание за обявяване противоконституционността на Движението за права и свободи на основание чл.11 ал.4 от Конституцията на Република България.

2. Отхвърля искането на 53 народни представители от 36-ото народно събрание за установяване на неизбираемост на народните представители от същото Народно събрание, избрани с листата на Движението за права и свободи в изборите, проведени на 13 октомври 1991 г.

3. Прекратява производството по делото в частта относно искането на 93 народни представители от състава на Великото народно събрание, към което са се присъединили и 53 народни представители от състава на 36-ото народно събрание за обявяване на противоконституционността на Движението за права и свободи на основание чл.44 ал.2 от Конституцията на Република България.

Съдиите:
Младен Данаилов,
Нено Неновски,
Милена Жабинска,
Любен Корнезов,
Пенчо Пенев и
Александър Арабаджиев

са подписали решението с особено мнение по т. 1 и т. 3 от диспозитива, което е приложено към делото.

Решението е обнародвано в бр. 35 на Държавен вестник от 28 април 1992.