Хранителната среда на злото е бездействието на доброто

Оригинал на статията

сп. Тема, бр. 20 от 2003г.
Любомир Българанов

Сьс Слави Бинев не се бях чувал повече от 14 години - от времето, когато се опита да изгради съюз „Защита" - една организация, която си поставяше романтично-наивистичната цел да защитава хората от организираната престъпност. В нея членуваха хора като ексдепутата Иван Палчев, ексшефа на Военната прокуратура ген. Лилко Йоцов и др. Организацията имаше амбициозни проекти и обещаваше да ги реализира. Но това не й се отдаде и започнаха проблемите. А името на Слави Бинев попадна в някакъв константен списък от имена, подаден на медиите, който служи да придаде реалистичност на материалите, когато не достигат факти, за да разделят „добрите" от „лошите".

Първият медиен инцидент датира от 16 ноември 1993 г., когато „борци" нахлуха в спортния комплекс „Д'Ескрим" и отвлякоха Слави Бинев - европейски шампион по таекуондо, специалист по бойни изкуства. Близо година по-късно вестниците осъмнаха със заглавия, че е бил убит председателят на асоциация „Защита" доц. Цветан Цветанов.

10 години след скандала около неговото отвличане Слави Бинев застана отново пред журналистите - вече в качеството на главен акционер в М.И.Г. Груп (собственик на елитните столични клубове БИАД, „Дали", „Библиотеката" и др.) и в „R-System холдинг" (компания, която обединява 72 дружества и осигурява близо 2000 работни места).

В отвореното си писмо до медиите и до редица институции той се опита да предвещае изхода на едно дело, което се точи от 2000 г. и което приключи едва тази седмица.

То бе за хулиганство и обвиняем по него е президентът на ВАИ Холдинг Георги Илиев, който ще плати на Бинев 1200 лв. „Надявам се поне този път, като съм си сложил главата в торбата, евентуалните случки, които ще ми се случат, да не бъдат изненада за никого - журналисти, прокурори, следователи. Защото аз съм в добро здраве, тренирам всеки ден, не смятам да се подлагам на операции, от които да умра, пия нормално и нямам намерение да се самоубивам. Така че, ако нещо ми се случи, никой да не се изненадва къде е причината", каза преди последното заседание на съда Слави Бинев.

- Слави, преди месец ти изпрати писмо до президента, председателя на Народното събрание, премиера, главния прокурор, министъра на правосъдието и главния секретар на МВР. Съдържанието му касаеше не само съдебните ти препирни с Георги Илиев, а беше вик на гняв срещу беззаконието, безразличието и безотговорността. То завършваше с въпроса: „Господа, кой води война срещу мутрите в България? Кажете ми, да ида да се запиша при него като доброволец, защото явно тези, които са призвани по закон да го правят, не са сред най-сърцатите участници." Твоето писмо не получи достатъчен отзвук, като че ли потъна в дебрите на бюрокрацията. Сега ми се иска да те попитам - как смяташ, има ли правила?

- То игра няма, ти ме питаш за правила. Престъпност винаги ще има, но за жалост в момента тя е модел за подражание. Тя е ежедневие и само хората, които са призвани да я ограничават и да се борят против нея, не я виждат.

- Защо България не може да се справи с организираната престъпност? Или демократичния преход? Защото, както казва един английски журналист Литър Хъчипс, който написа книгата „Кратка история на престъпността във Великобритания": „Англия сега е по-богата отвсякога, но заедно с това престъпността и липсата на ред са по-трагични отвсякога. В книгата има твърде любопитни факти. Така например през 1921 г. в Англия са били извършени 103 000 престъпления, докато през 2002 г. те са вече 5.5 млн. - при население 50 млн. това прави всеки пети англичанин. У нас данните с всеки показател ни приближават до Англия. А дали точно към това се стремим. Ти как смяташ?

- Нещата у нас и в Англия са несравними дори и в това отношение. У нас престъпността не е просто борба за преразпределение на материални ценности, а унижение и унищожение на хора. Това не е просто престъпност. Има четири групи: беззащитни, интелектуалци, разбойници и глупаци. Две по две групите нямат допирни точки - глупака с интелигента или разбойника с беззащитния. И ако световният разбойник преразпределя блага, то нашенският убива за 5 лв. или чупи стъкло на кола за 2000 лв., за да открадне касетофон за 100 лв., убива жени и деца, за да задоволи нагона си. Това вече не е само престъпност. Това е много страшно - достигната е границата на глупостта, където и добро да искат да ти направят, се оказва твърде опасно.

- Твоят модел за добре устроено общество?

- Институциите са в конфликт помежду си и не могат сами да се защитят, камо ли да защитят отделния човек. Те се напрягат само когато е засегнат отделен индивид от тях, показвайки, че всъщност могат, но не искат да се справят. Само анализират заболяването, но не го лекуват. Дьржавата трябва да създаде този модел и да се грижи за него. Да уважава възрастните, прославилите България учени, спортисти и дейци на културата, да опази децата и да ги изучи. Длъжна е да изгради модела за подражание, да ги съхрани и популяризира. За начало може би трябва всички да започнем да си предаваме положителна енергия, да загърбим комплексите, да престанем да излъчваме злоба и лошотия и да свикнем да си казваме „добър ден", „довиждане", „извинявайте", „благодаря". Убеден съм, че добрината няма как да не рефлектира върху нас.

- Определяш себе си като успешен бизнесмен. Какво трябва да се разбира под успешен бизнес в български условия?

- По-скоро се смятам за оцелял бизнесмен, което за България си е направо успех. Стоте световни компании, издържали на времето, имат един обединяващ признак - те са работили в услуга на обществото! Фирмите, които се създават, за да обслужват определен интерес, се наричат преливащи. Те са конюнктурни и отлитат с времето - както и техните собственици. Целта сега е да се създава благородна среда, от която в бъдеще да никне добра реколта за всички.

- Твърди се, че си покровителстван от политици и високопоставени чиновници? Склонен ли си да говориш за това?

- Самият въпрос показва как функционира държавата - невъзможно е да успееш без покровителство. Истината е, че нямам покровители, но имам много приятели, с които споделяме общи възгледи за живота. Повечето от тях са непоправими оптимисти, което не им дава възможност за изява в този намусен свят. За жалост икономиката страшно много зависи от сигурността. При разговори с чужденци често чувам: „Защо просите? Ако си уредите сигурността, милиарди долари ще се влеят в икономиката ви." А държавата бездейства и като че ли се чувства добре в съжителство с престъпността.

- Твърдиш, че за да защитаваш бизнеса, си принуден да поддържш силна охрана. Как живееш в тези условия?

- По принцип всеки има собствено пространство и следва да уважава това на другите. Длъжни сме да браним семействата и себе си, но най-вече сме длъжни да браним духа си, защото силния духом можеш да го унищожиш, но не и да го победиш. Днес всеки се е затворил в собствен затвор и в кръга на собствените си правила. Защото държавата е слаба и нейните правила не те защитават. Но да останеш верен на себе си - това е привилегия, за която се плаща доста висока цена. Някога мечтаехме да сме богати и успели най-вече заради комфорта на едно осигурено съществуване. Но сега се оказва, че в името на успеха сме заложили тъкмо комфорта и сигурността си. Нормално е тогава в параноята, в която живеем, да няма много желаещи да проявяват инициатива, защото неминуемо ще се превърнат в мишена. Много по-лесно и сигурно е да си на заплата, а това не развива предприемчивоста.

- Смяташ ли, че даже забогателите в мътните години ще имат шанс за оцеляване?

- Виталността ни е много голяма. Мисля, че е по-важно не само да се оцелее, а българинът да е фактор в своята собствена страна.

- С теб се познаваме много преди началото на демократичните промени. Какво си спомняш от онова време?

- Мисля, че за мен това беше времето когато ставах мъж, уточнявах своите критерии за живота и търсех по-велики цели. Учех се и мечтаех за нещата, които ми се случват сега. Бяхме млади, бяхме чисти и повлияни от философията на бойните изкуства, с които се занимавахме организирано, въпреки че по това време те бяха забранени за практикуване извън МВР.

- Считаш ли сега, че тогава си бил в плен на неосъществими илюзии? Преди 14 години ти беше старши-треньор на секция към клуб „Хан Аспарух", който просъществува половин година и се саморазпусна по политически причини. Какъв урок бе за теб драмата на клуб „Хан Аспарух”?

- Тогава искахме да се изправим срещу несправедливостта, мислейки само за личната ни позиция и комбинативност. Връщайки се назад, в края на осемдесетте, когато създавахме спортния клуб „Хан Аспарух", си спомням как нещата бяха искрени и възторжени. Председателят на нашия клуб по онова време Красимир Коджабашев беше изградил строен устав, който можеше да послужи за модел във всички сходни организации на новото време. Членската маса, която изрази желание да се обедини в съюз, надхвърли 20 000 души. Имахме отлично подготвени документи, включително добре съгласувана с известни тогава финансисти система за самофинансиране и развитие. Сумата, която този съюз можеше да акумулира годишно, щеше да надхвърля 1 млн. лева. За онова време това беше доста впечатляваща сума. Малко от федерациите, организирани в БСфС, имаха такъв ресурс. Като прибавим, че това не бе бюджет, очакван от държавата, а тъй като общественият интерес кьм такива занимания беше огромен, можеше да се предвиди положителния ефект от една такава дейност. Всички бяхме ентусиазирани и доста наивни, мислейки, че ако нещо е добро за обществото и в синхрон с тогава действащото законодателство, всичко ще бъде наред. Не бяхме отчели това, че ще се сблъскаме с личностните интереси на хората на властта, които искаха да съхранят статуквото тези занимания да са разрешени само под шапката на МВР, техният клуб да се превърне във федерация и т. н. Срещу нас бяха хвърлени всички сили, ръководени от личния секретар на тогавашния шеф на националната сигурност - полк. Тошев. Предлагаха се даже смехотворни неща - 50 полковници от ДОСО, „наши кучета", да оглавят клубовете на съюза в провинцията. Естествено, като се очертава такъв бюджет, как да не включиш изпитани ветерани да го наблюдават. Очаквахме подобна реакция, но това, което стана надхвърли всяко нормално мислене. Чак тогава разбрах че всички лозунги за „перестройка", нов икономически механизъм, права и свободи на отделната личност, са празни приказки и добре прикриват мимикрията на старите управници. Беше нарушен основния закон на тоталитаризма за контрол над всяка организация. Ако ни "изпуснеха" това създаваше опасен прецедент и пример. Как така независими финансово и политически? Главният аргумент на противниците на нашия клуб за бойни изкуства "Хан Аспарух" беше, че след като не сме организирани в казионна организация, ние можем да се превърнем в опасност за обществото. Каква ирония, като се знае колко представители на казионните федерации взеха дейно участие в разграждането държавата. Е, саморазпуснахме се. После се оттеглихме, за да наблюдаваме цирка от първите редове, и всеки сам пое по пътя си.

- Не си ли се изкушавал да се занимаваш с политика?

- Бяхме поканени на учредяването на първия СДС, но напуснахме на първия час, тъй като се разбра, че повечето от „новите демократи" се страхуват от името „бойни" в наименованието на нашия съюз. Интересно съвпадение. В главата ми остана завинаги отказът на К.Коджабашев да продължи да се бори. Бях научил много неща от него. Но отстъплението му ме убеди, че никога не трябва да се отказвам, че хранителната среда за злото е бездействието на доброто и, че човек трябва да се бори, докато диша. С очите си видях как една огромна организация - между 25 и 30 хиляди души - се разпада и всички носехме вина за това.

- Има ли промени в усещането ти за света преди и сега?

- Отношението ми към демокрацията претърпя най-голямо развитие. От преводното значение - равни права и народовластие, през идеята за по-свободен живот, необкантен от демагогия, до разбирането, че това е просто нова фразеология. Винаги е имало хора, които ще се крият зад думи като: „С БКП напред", „Демокрация”, „Нов морал". За жалост мислещите и гордите, на които би трябвало да се опре една силна държава, бяха отблъснати от тази прозрачна лъжа. Мислех, че ще бъде диктатура на закона, но се оказа, че това е дума, зад която се крият тези, които не чуват никого освен себе си. Сега демокрацията е символ на отказ от държавност, на беззаконие, напразни фрази за „реваншизъм” и „демагогия”. Хората трябва да разберат, че демокрацията не е мандра, която ще напълни хладилниците и умовете им, а здраво държавно устройство, което ще им даде възможност да преследват целите си и да имат мечти . Последното за мен е най-важно. Притиснати от от ежедневието си първото, което хората губят, са мечтите.

- Ти с кои мечти трябваше да се разделиш?

- Продължавам да гледам позитивно на живота, макар че в присъщия ми оптимизъм се промъква и някакъв цинизъм, не казвам реализъм, защото в последно време, ако назовеш нещата с истинските им имена - скачат сто човека да ти запушат устата, все едно, че си казал нещо неприлично. Хората трябва да разберат, че за да се справиш с един проблем, трябва да го назовеш, а не да му обръщаш гръб.