Искахме да спасим спорта, който стана източник на кадри за престъпните групировки
в. Труд, 21 Януари 1994г.
Анна Заркова
29-годишен, възпитаник на 47-о спортно училище, софийската френска гимназия и ВИФ. Факултетно завършил журналистика. В момента следва право в Благоевград. Абсолютен балкански шампион по таекуон-до, републикански шампион от 1988 до 1992 г., европейски шампион от Словения-91, многократен абсолютен шампион на международни открити турнири по бойни изкуства. От две години насам прави треньорска и бизнескариера.
- Г-н Бинев, различни източници ви сочат като бос на по-голямата от двете групировки охранителни фирми, които са във война. Спортният комплекс „Д’Ескрим”, на който сте шеф се спряга като център на групировката. Висши полицейски шефове потвърждават тази информация. В същото време „Д’Ескрим” е популярно спортно средище – десетки деца тренират карате тук, водени от майките си.
- Полицейските шефове само косвено потвърждават вестникарските версии. Това те правят в опит да покажат, че случаите, за които се говори, отблизо се следят. А информацията във вестниците е провокативен акт от страна на хората, които враждуват. Реално ние не само не сме страна във войната, а сме и далеч от събитията в София напоследък. Ние се стермим тотално да се разграничим от това, което става днес. И го правим не само защото обратното е наказуемо, а защото работим точно в обратната плоскост. Ние създаваме работа за хора, които са набедени като бивши спортисти, и се опитват по нечестен начин да вадят пари. Намерили сме формула, по която те да заработват честни пари, да печелят със спорта, а не с неща които са около спорта или нямат нищо общо с него. Мисля, че хората които ни замесват в гангстерските истории, искат да ни заразят с модната проказа престъпност. Има едно поверие сред прокажените от средновековието: като пипнеш стотина здрави, ти оздравяваш. Като набедиш стотина души, че са престъпници, към теб ще се отнасят не сурово, като към престъпил закона, а като към жертва на създалата се социална ситуация. Затова в нашата градина хвърлиха семето на раздора. Те имат сметка да бъдем принудени да се оправдаваме, както правя аз в момента. Обвиненията към нас нямат нищо общо с истината по простата причина, че аз съм от сутрин до вечер тук – издаваме вестник „Самурай”, организираме групи, състезания, очаква ни световно първенство през ноември, водим радиопредавания, сега почва и телевизионно предаване. Ако ни остава време и да правим глупости по улиците, би трябвало да сме свръхчовеци, а не просто престъпници. Защото реално ние сме №1 в бойните изкуства в момента – говоря за хората в Съюза по бойни изкуства. Излиза, че сме супермени – хем бизнесмени в един нов бизнес, хем гангстери в мегаразмери, хем хора на сладкия живот.
- Твърди се, че спортистите от „Д’Ескрим” са боен отряд на Иво Карамански. Какви са отношенията ви с толкова популярния напоследък арестант?
- Отношенията ми с него са повече дипломатични, отколкото каквито и да било. Познаваме се, но човек има много лица – престъпник си и когато вечеряш и когато обядваш, и когато пикаеш. Но има моменти, в които човек не е престъпник, просто е много забавен. С Иво сме далечни познати на плоскост, която е далеч и от моя, и от неговия бизнес. Пък и неговото заведение е едно от елитните, посещавано от много хора, включително от мен.
- Убитият миналата нощ майстор по кунг-фу Герман бил служител на вашата фирма, едновременно с това бивш бодигард на Карамански. Според мълвата той бил осъден на смърт за предателство на своя бос, а смъртната присъда са изпълнили хората на Слави Бинев.
- Говорим за мъртъв човек – Бог да го прости, с когото сме били много добри приятели в бойните изкуства. Отдавна не сме контактували, всеки тръгна по свой път – по една или друга причина. Знам, че той няма нищо общо нито с нашия бизнес, нито с бизнеса на Карамански. Герман не беше човек, който ще бъде бодигард на когото и да било. Не ми е приятно да говорим за това – с този човек имах повече от познанство, не го крия. Ако знаех, че това ще се случи с него, може би щях да бъда на негова страна. Но не знаех.
- Имаше ли ваши хора при престрелката в „Дружба”?
- Не. Ако някой го твърди, трябва да го докаже.
- Вашето отвличане от „Д’Ескрим” на 17 ноември бе първото събитие, след което се заговори за гангстерска война между т.нар. „борци” и „защитници”.
- Който иска да научи нещо по цялата история, трябва да започне да чете книгата отначало. А това начало е наистина нападението в „Д’Ескрим”. И точно то даде на определени хора чувството, че са безнаказани и могат да продължат да воюват като в гангстерските филми. Ако се бяха взели мерки по случая „Д’Ескрим”, нямаше да се стигне до престерлки и трупове. Ако бяха заловени участниците в нападението тогава, нямаше да се самозабрави така определена група от хора, които напускат страната и пристигат пак, когато си искат, без някой да им търси сметка. Когато между тях самите се случи нещо, замесват и нашите имена.
- Имате предвид хора, свързани с фирмата „ВИС-1”?
- Аз не знам защо борците се разглеждат само като фирма „ВИС-1”. При отвличането ми от тази фирма нямаше представители или поне представителите са били на ниско ниво. Имената на нападателите се знаят – повечето са криминално проявени, известни в престъпния свят. Тези имена не се изнасят в пресата по неведоми причини. Полицията ги премълчава, а те едва ли са следствена тайна. В нападението участваха тези, които държат нещата в свои ръце в т.нар. „борчески” бизнес. Между тях бяха Димата с прозвище Руснака, Големия и Малкия Маргин, Митко Джамбов, имаше и много други – по-дребни фигури. Може да са повишени в йерархията след „подвига” в „Д’Ескрим”. Бяха много хора тогава – 10-15 души в малките стаи, 15-20 отвън, отделно имаше хора по стълбищата, по колите. Разказвам всичко това почти без надежда, че нещо ще се промени. Това са факти които полицията знае, и то не само от моята уста.
- Отвлякоха ви веднага след като станахте един от главните учредители на асоциация „Защита”. Казват, че тъкмо вашият авторитет е привлякъл в организацията шест федерации по бойни изкуства.
- Да имаш авторитет е хубаво и лошо. В тия времена анонимността май е предимство. Който го пишат много по вестниците, обикновено го задържат – било за стари дела, било за нови, било за инсценирани. Това интервю го давам с убеденост, че е нещо като лебедова песен, като последен зов за помощ. Създадохме „Защита”, за да сложим край на модата, според която момчетата от бойните изкуства - не само спортисти, но и личности, взеха да лакействат на хора с незавидна слава – да им носят куфарчетата и да вървят след тях с общото прозвище „борци”. И това прозвище стана срамно. А начело на „борческата” групировка са хора, които не са се потили много в залите. Те не знаят какво е да застанеш с един човек ек-и-ак /един срещу друг/. На второ място в „Защита” мислехме да се противопоставим и на престъпността – макар тя да е плод на социалната анархия. Спортистите са особена категория хора – те искат да бъдат шампиони, да им се ръкопляска. В момента местата, на които могат да ти ръкопляскат у нас, са няколко – в тежкия бизнес, в парламента и на улицата. Такава е суровата ни социална действителност. Някои се възползваха от нея. „Защита” имаше цел да им попречи, а не да поделя охранителния бизнес или да легализира рекета. Искахме да спасим спорта, който стана източник на кадри за престъпните групировки. Затова някои видяха в нас уникална заплаха и ни атакуваха подмолно и със сила.