[
Паролата е неизвестен извършител
в. Нова зора, брой 20, 17 май 2005 г.
Дядо Жани, с. Мечка
Село Мечка беше едно от най-авторитетните села в окръга, с честни и трудолюбиви хора. Дойде ли времето за прибиране на реколта, сън не ги хващаше, от тъмно до тъмно бяха на полето. С помощта на ТКЗС хората дръпнаха напред, построиха си съвременни жилища, обзаведоха ги, някои си купиха и леки коли. Старите къщи и землянки са забравени. Младите хора знаят за тях от разказите на бабите и дядовците.Вратите на дворовете и къщите не се заключваха, нямаше злосторници. Думата кражба беше непозната. Хората си помагаха си във всичко, живееха задружно.
Но дойде краят на спокойствието. В селото се заселиха кюрдистански цигани. Някога обитавали триъгълника Турция-Гърция-България. Основното им препитание се оказа кражбата на добитък, крадат от едната страна и ги карат по пазарите на другата да продават. Но със затварянето на границите след Втората световна война тези хора останали в Гърция. След разгрома на партизанските отряди на ген. Маркос, гърците ги прогонват и те преминават в България.
Обикалят много селища в Южна България, но отвсякъде ги гонят. Заселват се в плевенските села Бохот и Тученица, но и тук не се застояват. И така стигат до с. Мечка. Хората ги приемаха с уважение. В ТКЗС им дадоха работа, мислеха си, че са като местните цигани, които са няколко къщи в селото - съвестни и работливи хора. Но не излезе така.
От дворовете започна да се краде, от полето също. Нощно време каруците обикалят полето и каквото им хареса - товарят. Започнаха да изчезват животни, изкарани на паша. Започнаха и кражби по домовете. А днес, да не говорим. Няма къща, в която да не са влизали поне по 3-4 пъти. В дома на Петър Симеонов - това се е случвало 53 пъти! Напоследък му обраха дори дрехите от гардероба.
Хората се отказаха от животните, нямаха възможност да ги пазят. Крадат се коне, крави, телета, кози, овце, всичко. Сега обаче няма много едри животни и крадците преминаха на птици. Това си е истински геноцид в тия тежки времена.
Полицията не взема отношение по кражбите - оформят някакъв документ и с това отчитат дейност. Тяхната дежурна реплика е "Неизвестен извършител".
Крадците ходят на групи по 3-4 души, маскирани и въоръжени. Щом не могат да минат през вратата (ако има сигнална инсталация), пробиват стената и през отвора изнасят каквото им хареса. От магазините за хранителни стоки вземат на кредит и като направят много задължения, палят магазина, или ако успеят, разбиват го и изнасят.
В последно време нападат железни огради, инвентар и всякакви железни съоръжения, които продават на вторични суровини. Никой не им държи сметка за злоупотребите.
В лозовите насаждения хората полагат много труд, докато гроздето стане за бране. Но в последно време нашият труд ни отива напразно. Много лозя са обрани. Злосторниците действат на големи групи и нощно време. Така и няма кой да защити труда на хората, българите работят, а циганите прибират реколтата. Същото е и в овощните градини - хората ги изоставиха и сега приличат на буренясали трънаци.
В селото вече има седем жертви [мъртви!] вследствие на взлом:
- Радка Великова, възрастна жена. Разбиват вратата, ограбват каквото им хареса, бият я и дори я изнасилват. Увиват я в юргана и до нея запалват свещ, така че да се запали след като се отдалечат. С големи усилия тя успяла да се развие и да предотврати пожара. Психически обаче не издържа и след известно време почина.
- Величка Енчева - същата участ. Психически не издържа и скоро умира.
-
Найден Тимневски - пенсионер, старшина на подводница. Преселва се от Плевен в с. Мечка.
Купува си къщичка, конче и 3-4 кози, да може да помага на децата с храна. Една нощ чува, че в обора се говори.
Взема брадвата и излиза. На вратата има едно циганче, а друго прави опит да отвърже коня.
Чува се изстрел и циганите изчезват. Жена му излиза, отива в обора. Найден лежи прострелян.
Казва на жена си - "две циганчета, които много си приличат. Можех едното да го пребия, но го съжалих.
То извади изпод шубата пушка и ме застреля в корема."
Идва бърза помощ, но на път за болницата умира. Цял месец хората се събираха вечер да протестират - по два часа спираха движението от Плевен за Никопол. Резултат няма. Двамата близнаци бяха задържани. Отначало от полицията казваха, че си признали, но след това, че няма доказателства. И как ще има, когато циганите изкараха осем камиона крави и биволици и телета на пазара и ги продадоха, за да си защитят престъпниците. Така приключи и това престъпление - виновни няма. - Поредната жертва е дългогодишният счетоводител на ТКЗС, а после и на Земеделска кооперация, Цанко Тодоров. През деня получил пенсията, а същата вечер е убит и ограбен на улицата. Полицията, както винаги, не взе сериозни мерки - пак "Неизвестен извършител", и всичко се свъри.
- Пета поредна жертва е Христо Радоев. С много труд отглежда свиня майка. Продал малките прасенца, след като направили необходимите килограми. През нощта обаче разбойниците го изчакали да заспи, изкъртили вратата с щанги и влезли вкъщи. Нанасят му жесток побой, обират го и изчезват. Полицията пак е категорична - "Неизвестен извършител". Проблемът е приключен.
- Шестата поредна жертва е бившият елтехник на енергоснабдяване Плевен Васил Илиев Иванов. На няколко пъти му оставяли бележки, че като получи пенсията, трябва да им оставя определена сума - на посочено от тях място. В противен случай ще го убият. Говори се, че се оплаквал в полицията, но не му обърнали внимание. В една злокобна нощ по най-жесток начин е убит. Полицията мълчи - "Неизвестен извършител".
- Седмата жертва е малкият Мехмед (Джуджето). Групата, с която ходил да краде, при подялбата давала най-малко на него. Недоволен, той ги издава. Другите го убиват и го хвърлят в една шахта на разрушена свинеферма. За него се вдига голяма тревога. Няколко дни поред, а може би и седмица, всеки ден джипове на полицията го търсят, докато най-после го открили. Дълго време търсят похитителите, но такива отново няма.
Оригинал Свали
Оригинал Свали
Оригинал Свали
Оригинал Свали