България и ние, българите

       "Склонена главица, сабя не я сече." - народна мъдрост.

       "... този луд беше единственият човек, който се осмели да протестира..." - Иван Вазов, "Под игото"

       Пет века турско робство - само покорната рая оцелява. Още половин век комунистическо робство и нация не остана. Всички: гърци, сърби, румънци, дори и циганите показват повече сплотеност от нас.
       Трябват ни национални идеали, в името на които да се обединим. Без идеали сме просто население - покорната рая, която всеки мачка, както си иска.

Кои сме ние?
Скритата ни история.
Третата Българска държава - български поданици и не-български владетели.
Какво (а не кой) ни управлява днес?
Различен ли е българският национализъм от този на другите нации?

       Масово ни се налага как сърби, гърци, турци ни предават, нападат, грабят и т.н. Как сме жертва на Великите сили, на чужди интереси. А в действителност не сме ли жертва и на собствените си управници?

       Не сме ли жертва на самите себе си, че разгневената маса така и не смаза нито веднъж властимащите? Всичката ни злоба за несправедливостите беше изливана на фронта срещу чуждите войски. Вярно, това създаваше военни победи, но не научи нашите управниците в новата ни история (след освобождението от турско робство) на съобразяване с обикновените граждани.

       Не сме ли жертва на собствените си предатели, които за пари и облаги продават род и родина? Не сме ли жертва на робското си съзнание - примиренческо и продажно, култивирано от турците в продължение на векове? Същото съзнание (или по-скоро липса на такова), което бе подчертано и засилено от комунистите.

       Болезнената истина, която трябва да осъзнаем е, че всеки народ заслужава управниците си. Трябва най-сетне да се научим, че от нас зависи кой и как ще ни управлява. Трябва отново да изградим националния идеал, който да определя и националния ни интерес. И най-сетне, да "заслужим" едни по-добри ръководители, управляващи в името на идеала и интересите ни.

       Тук ще пиша за тези, които искат да са достойни наследници на личности като Левски, Ботев и Стамболов. Не за онези, заради които Левски написа накрая на тефтерчето си: "Народе????"

.......................................................................