Фашизъм и ксенофобия
индекс <<
1
>> 2
Съдържание - списък с темите
Политическите противници
Езикът на омразата
Граждани срещу омразата
Поради острата критична позиция към властимащите, хората от "Атака" са под натиск още с
влизането им в Парламента през
2005 г.
Национализмът бе обявен
за някакъв си лош феномен, с който тогавашният ни президент Първанов обеща "да се справи".
В интервю за "Франкфуртер алгемайне цайтунг"
на въпроса "Да не би балканският вирус на национализма да обхваща България със закъснение?"
Първанов отговаря "Европа може да има доверие в нас, че
ние ще се справим с този феномен"
(интервюто го има в
Web archive,
имам и
офлайн копие).
От какво се интересува държавата? От коректни граждани, които работят и си плащат данъците.
От тази гледна точка Сидеров има най-държавническото мислене от досегашните ни политици.
Чуйте защо лично от лидера на партия "Атака":
Оригинал Свали
Как
позицията
"Не деля българите по политически или верски признак, стига те да са коректни граждани на страна" стана ксенофобска?
Как
позицията
"Няма колективни права, а индивидуални" и "отговорността за циганското общество е в ръцете на циганските лидери" стана расизъм?
Как точно "циганските лидери трябва да организират циганите да изучават децата си, за да имат занаят" е политика срещу малцинствата?
Ето как:
На
23 и 27 юни 2005 г. Станислав (Слави) Трифонов заявява в ефир, че Сидеров е казал "циганите на сапун",
което бързо става нападателна мантра за всички противници на "Атака".
Делото на Сидеров срещу шоумена се точи в продължение на
6 години, като междувременно тази лъжа се повтаря стотици, може би хиляди пъти.
Все пак Сидеров
успява да осъди
Трифонов както за тази лъжа, така и за обидните квалификации като "фашист" и "фюрер".
Ето как шоуменът, който
иска да кадрува в ГЕРБ,
използва шоуто си за политически цели:
Оригинал Свали
Изборният щаб на Първанов подема мантрата на изборите за президент през
2006 г.
Вижте как хората му са готови да разпалват етнически конфликти само и само да спечелят циганските гласове:
Оригинал Свали
Първанов не е единственият от БСП, който използва тази лъжа с политически цели.
Мантрата е използвана например от кандидата за кмет на община Берковица Милчо Доцов.
На
2 ноември 2007 г. циганинът Цветан Петков
разпространява листовки
да се гласува за Милчо Доцов, защото опонентът му е със Сидеров, който щял да изселва циганите и да ги прави на сапун.
На
30 май 2008 г. Сидеров
осъжда изпълнителя
Цветан Петков за насаждане на расова омраза.
Осъденият получава своята награда - през
2009 г. фирмата му "Любико"
"печели" обществена поръчка
за половин милиона лева, докато кмет е все още Милчо Доцов, член на БСП.
По делото има скандал с опит за
прикриване на доказателства
(да не забравяме, че е осъден само разпространителят на листовките).
Добър пример за непрестанното повтаряне на мантрата, че "Атака" са фашисти е Андрей Райчев - социологът от
"Галъп интернешънъл - България".
Това е статистикът-бизнесмен, който, освен че
краде запазени марки,
върти бизнес с
Красимир Гергов
за строеж на хотели и
голф-игрища.
Това е политологът, който бе определен от Невена Гюрова като
"Насекомо, което се храни с власт" и който
очерни Левски в деня, в който почитаме паметта му.
В предаването на БНТ "Денят започва" от
26 февруари 2007 г. въпросният политанализатор, както и в много други случаи,
напада Сидеров и го нарича "фашист".
Две години по-късно Волен Сидеров
осъжда Райчев
в Софийския районен съд за клевети и обиди.
В
тази статия се споменава, че
на втора инстанция Райчев е оправдан, но не можах да намеря информация за това оправдателно дело...
Нека поясня, че под "българин"
националистите имат предвид "гражданин на България".
Това е национално, а не етническо понятие
(виж
дефинициите ми).
Строго погледнато да се дефинира "българин" като етнос е почти невъзможно, защото тук има смесени твърде много етноси.
Според желаещите силна България, т.е. според националистите, държавата ни трябва да изисква от всеки неин гражданин
да поставя на първо място интересите на България и след това интересите на разни групи, определени от
етническа, религиозна, олигархическа или сексуална ориентация.
Ние трябва да сме първо българи и след това цигани, мюсюлмани, ротарианци, хомосексуалисти и т.н.
Националистите искат всички граждани на България (всички българи) да признават нашата еднонационална и едноезична
Конституция с равенството пред закона на всеки гражданин, на всяка личност.
Без специални права за групи и кръгове.
Става дума за съвместно съжителство без една група да се налага над останалите и да нарушава техните права,
защото е "малцинствена" или защото е подкрепяна от друга държава или от поредната организация за правата на това и онова.
Етнизирането на българския национализъм се извършва от национални предатели - от тези, които не искат
бълграските граждани да се осъзнават като нация.
Целта е чрез унищожаването на националното ни съзнание, лека-полека България да стане територия с "малцинства",
която след колабирането на държавата ни да бъде разграбена от сегашните ни съседи.
По време на обиколките през
2006 г. преди първия тур за кандидат-президент Волен Сидеров прави
следните изказвания:
- Всички християни и мюсюлмани, които се наричат българи, да се борят за единна и неделима България, в която да живеят с равни права и задължения.
- "Атака" никога не е заставала срещу малцинствата. Всички български патриоти са добре дошли при мен, без значение от раса, етнос и религия.
- Какво общо имат Юнал Лютфи, Йордан Цонев, Христо Бисеров и Лютви Местан с трудовите мюсюлмани, които с честен труд си изкарват прехраната?
За тези хора, които биват лъгани, ние сме еднакво загрижени.
- "Атака" е за равни права и задължения, тя не е расистка или ксенофобска.
Доста е по-различно от виковете "смърт за българите" на
циганска тълпа или от
заплахите на ДРОМ, че ще събират
"десетократно по-голяма и по-агресивна" маса, нали?
Друг е въпросът защо такива неща остават ненаказани от полицията...
Езикът на омразата всъщност е езикът на опонентите на Сидеров.
В безсилната си ярост, породена от факта, че на президентските избори през
2006 г. националистът отива на балотаж
въпреки негативната кампания срещу него, те
пишат следното:
- Сидеров отива на балотаж за президент "благодарение вота на лумпените и всякаква друга сволоч";
- утешение е, че "процентът на тия озлобени, озверени и безмозъчни същества е сравнително малък";
- мекия тон на Сидеров е, защото е "влязъл в ремисия, сиреч за малко се е поотърсил от болестта, която го тресе –
циклофрения на омразата, шизофрения на недоволството";
- "той и политическите мижитурки около него мразят хем богатите ... хем най-бедните", но реториката
"е само фарс, за единственото, което интересува този нов български фюрер ... - властта.
Гладна паст, зинала за цялата власт.";
- "Волен Сидеров е по-ръбатият клонинг, мутант, копие на по-огладения и вече позатъпил острите ъгли на национализма
и шовинизма Георги Първанов"
В случая цитирам езика на защитник на Неделчо Беронов, но истината е, че още през
2006 г. Сидеров вече води
десетки дела
за обиди и клевети като цитираните.
Разбира се, тази реч на омразата никога няма да бъде осъдена от "Отворено общество" или от
Българския хелзински комитет.
Все пак към Сидеров е нормално да се отправят въпроси като този от видеото по-долу и е още по-нормално да им се ръкопляска:
Оригинал Свали
През
юни 2005 г. се създава организацията
"Граждани срещу омразата", чиято единствена цел е недвусмислено написана и в Уикипедията -
да съди Волен Сидеров за "слово на омразата".
Тази организация е подкрепяна от
Българския Хелзински комитет (БХК),
като единствената й дейност е търсене на подходящи реплики за водене на дела.
Половин година след създаването си
организацията заявява, че е събрала
необходимите материали.
За качествата на разните медийни експерти, политолози и литературни критици от "Граждани срещу омразата"
може да съдите от
техните статии.
Интелектуалецът би трябвало да убеждава със своето слово, ум и поведение.
Не да иска помощ от институциите ни и то със статии, които демонстрират интелектуална немощ.
Не да претендират за диалогичност, а да се изказват като последна инстанция на истината.
На тяхното многословие в стил
"диария от думи и запек на идеи" професор Бакалов
отговоря кратко и ясно.
Същността на тези "правозащитни" лицемери се вижда в
учредителната им декларация.
Според националистите, включително и Волен Сидеров, "българин" е национално, а не етническо понятие и съответно
българската нация няма как да се състои от "небългари".
Когато Сидеров показва, че се развива дейност против българската държава, той не дели нацията ни, а я защитава.
Това потвърждава например Висшия касационен съд в
свое Решение,
в което пише, че защитата на териториалната цялост на България няма как да дискриминира български гражданин
(виж турското дело по-надолу).
В статията на "Граждани срещу омразата" пише думи, с които ще се съгласи всеки националист:
Известно е също така, че нацията е гражданска, а не етническа общност.
Тя е обединение на равноправни граждани, които признават закона, а не сбор на "етноси".
Така ли мислят обаче "ромските" организации в редиците на "Граждани срещу омразата"?
Ще защитят ли те правата на всеки беден и необразован гражданин, дори ако не е циганин?
Дали еврейските организации ще признаят арменския "холокост" и дали ще настояват Турция да признае геноцида над арменците?
Ако лесбийка не назначи на работа хетеросексуален мъж, дали гей-организациите ще реагират така, както биха направили
ако хетеросексуален мъж не назначи лесбийка?
А католическите организации ще защитават ли правата на гражданите, които са
протестанти или
шиити?
В действителност тези "Граждани срещу омразата" са съвкупност от организации, които използват етнос, религия и
сексуална ориентация, за да ни делят на "малцинствени" групи.
Те оправдават своето съществуване с нагнетяване на отношенията между тези групи, резултатите от което обявяват за
"нарушаване на права".
С цел собствена финансова изгода - да защитават "нарушени права" на "малцинствени групи",
те раздробяват българската нация на парчета.
Интересно ми е защо няма гражданска организация
срещу корупцията, срещу ниското заплащане на труда, срещу опростачването,
срещу намесата на американски и турски посланици във вътрешната ни политика,
срещу участието ни във войни, от които нищо не печелим,
срещу добива и износа на злато от чуждестранни частни компании и т.н.
Защо гражданите в България може да се организират само и единствено водени от възмущението си от "езика на омразата"
на Волен Сидеров?
Да видим как се справят адвокатите от БХК със събраните материали от борците срещу омразата.
Заведеният
иск срещу Сидеров
(
офлайн копие с включени
цитати от обвинителите) е
разпределен в 8 дела (забележете, че БХК
редактират със задна дата списъка и изтриват Македонското и Влашкото дело):
Първото дело е № 2860 / 2006 г., гледано от 42 състав на Софийски районен съд (СРС).
Формален ищец по делото е арменката Юлиана Методиева.
Едно от исканията й е Волен Сидеров да направи публични извинения, но СРС отказва дори да го разгледа.
Тъй като това е основният иск на обвинението, то обжалва пред втора инстанция - Софийски градски съд (СГС).
СГС взема решение
да принуди СРС (
офлайн копие)
да разгледа по време на делото въпросното искане (СГС, гр. д. № 1852 / 2006 г.).
На
21 юли 2006 г. СРС
осъжда формално Волен Сидеров,
като се признават само две от изказванията му за подбуждащи към дискриминация и тормоз:
-
това от
...Защото през този осем годишен период беше извършен гигантски геноцид на българската нация.
По настояване на външни, враждебни на България фактори от нашия народ се предвижда да останат 3,4,5-млн. жители.
Такъв е планът на българофобите и този план се изпълнява пред очите ни.
Ако някой пита как, ще му посоча:
- като се отнеме на българите правото да бъдат господари в собствената си държава,
- като се оставят да умират в мизерия и липса на лекарства и медицинско обслужване,
- като биват подлагани на терор от цигански банди, които всекидневно нападат, ограбват, изнасилват и малтретират българската нация,
след което съзнателно никой не издирва престъпленията, извършени от тях, защото директивата отвън е такава -
да не се разследват престъпленията на тези малцинствени групи.
Целта е българите да живеят в страх, да бъдат обезверени, смачкани, покорни...
парламентарната трибуна
(имайте предвид, че
Чл. 69. Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в
Народното събрание.
член 69
от Конституцията се отнася до наказателни дела, а не до граждански);
-
това на
...Не на циганизирането на България, не на турцизирането на България.
Най-после българите ще имат свое представителство в парламента.
Там няма да бъдат само педерасти, цигани, турци, иностранници, евреи и всякакви други,
а ще има само и единствено българи, които ще защитават честта, достойнството и интереса на българина.
Ще кажем, че България няма да позволи да стане турска провинция.
Няма да позволи да стане циганска държава.
Няма да позволи да стане еврейска колония, или каквато и да е колония...
митинг в Бургас на 22 юни 2005 г..
Искът за извинение е приет за неоснователен, т.е. заигравката със СГС не променя нищо.
Според СРС извинението не може да бъде формулирано като клетва и искането на арменката, няма за цел да
заличи последиците от нарушението, а по-скоро има за цел да унижи Сидеров (да му "причини неудобство").
Според магистратите от СРС в част от изказванията, за които е предявен иск, изобщо липсва дискриминационен контекст.
Те смятат, че в някои от изказвания, за които е съден, Сидеров
защитава българската нация.
Арменецът Михран Бохосян казва
пред Димитър Аврамов за в. "Атака",
че инсинуациите в това дело са политическа поръчка, целяща да дискриминира Сидеров пред обществото.
Според него Сидеров никога не е произнасял думи на неуважение към арменците.
Заради своите книги Волен Сидеров е систематично (и безуспешно) обвиняван в антисемитизъм.
Формални ищци по дело със събраните от "Граждани срещу омразата" материали са Габриела Бехар, Емил Коен и Катрин Гудман.
Делото е с № 2855 / 2006 г. и се гледа от 46 състав към Софийски районен съд (СРС).
През
2009 г. СРС
оневинява Сидеров.
Обжалването пред втора инстанция се проваля - на
20 декември 2010 г. Софийски градски съд (СГС)
оставя в сила решението на СРС.
Евреите опитват да касират делото пред Върховния касационен съд (ВКС), но през
2012 г. той
го връща на СГС.
Повторният опит на ищците за касиране, принуждава ВКС да излезе с
подробна мотивация,
с която направо отказва касиране на решението на СГС.
Докато текат опитите с процедурни хватки да се касират решенията на първите две инстанции, с Волен Сидеров
се заема организацията "Б'ней Б'рит".
Заедно с БХК еврейската организация пише до Цецка Цачева искане Сидеров да бъде осъден от Парламента.
Отказът показва, че някой си е научил урока след прибързаната и непотвърдена от следствие и съд декларация,
която през
2006 г. "осъди" Волен Сидеров и Павел Чернев
като хулигани.
Провалът на "Б'ней Б'рит" и БХК е пълен.
През
2012 г. Софийска градска прокуратура (СГП) директно
отказва да образува досъдебно производство по техен иск
срещу Сидеров.
Веднага след отказа на СГП, топката се поема от Комисията за защита от дискриминация (КЗД),
която прави "комплексен анализ", целящ да докаже, че все пак в две от книгите на Сидеров има антисемитизъм.
Особено показателен е следният текст от този анализ (подчертаването е от мен):
"И в двете произведения съществува отричане и омаловажаване на Холокоста, като това може да доведе до разрушаване на
предварителните познавателни схеми, които читателите са имали за Холокоста..."
Изглежда, че тези "познавателни схеми" за
холокоста е много важно да не бъдат "разбити".
Защото ако си с разбити "познавателните схеми", то според КЗД си
антисемит и трябва да бъдеш осъден.
Със защитата на някакви си правилни "познавателни схеми" тази
незаконно функционираща комисия
доказва, че е прегърнала
ционизма.
Делото ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и трансексуални)
Дело № 2014 / 2006 г., гледано от 29-и състав на Софийски районен съд (СРС), е за дискриминация по отношение на
сексуалната ориентация.
Делото
стартира
на
12 април 2006 г..
Според защитата на Сидеров цитатите са непълни и не дискриминират хората с нестандартни сексуални навици.
На
30 ноември 2006 г. Софийски районен съд (СРС) излиза с
оправдателна присъда.
Вижте
тази новина ако искате малко по-пълни цитати на
думите на Сидеров...
СРС отхвърля и иска на Аксиния Генчева, Десислава Петрова, Дамаскин (Дим) Дуков и Христо Моллов за извинение от страна на Сидеров.
Решението на СРС може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд (СГС), но никъде не намерих информация това да е направено.
Единствено в блога на гореспоменатата обвинителка Десислава Петрова
се споменава, че на
14 ноември 2007 г. СГС ще гледа
дело срещу Сидеров.
Липсата на информация за хода на делото дори във въпросния блог, ме навежда на мисълта,
че дори да е имало обжалване, то СГС е приел решението на СРС и е отказал да даде ход на делото.
За да съм политически коректен и за да си спестя дело в Страсбург, ще наричам циганската престъпност "битова" престъпност.
Основен белег на "битовата" престъпност е ненаказуемостта на престъпника.
За сметка на това този, който иска наказания за "битовите" престъпници рискува да бъде осъден за "битова" дискриминация.
Първо "Граждани срещу омразата", а по-късно и БХК опитват да осъдят Сидеров за "битова" дискриминация, но
удрят на камък, тъй като всички инстанции
отхвърлят иска.
Сами виждате отчаянието на адвокатите от БХК - да оправдаят своите заплати с дело в Страсбург...
За разлика от защитниците на "битови" престъпници, циганинът Тома Николаев смята, че "Атака" е права
да
търси наказуемост сред циганските престъпници.
Когато например не се наказва саморазправата, то учителите в Ямбол
ще продължават да ядат кротичко бой.
Вие обаче внимавайте как ще се възмутите от пускането на съучастниците в жестокото "битово" убийство
в село Литаково.
Съдията, който разписва разпореждането за освобождаване е много чувствителен.
Той
осъжда Волен Сидеров, защото националистът
му е причинил "психически дискомфорт" от "страшната обида" да му каже истината в очите и всичко това е довело
до "болки и страдания".
Дело № 3371 / 2007 г. на Софийски градски съд (СГС) е заведено формално от певеца Сунай Чалъков.
На
13 март 2008 г. СГС
осъжда Сидеров за "дискриминационна реч".
Аргументацията на съда по повод
В държавната телевизия на България, с държавни пари, т.е. с нашите пари, се излъчват новини на език, който ние не разбираме.
И за много българи този език не е приятен за ухото, защото той е свързан с езика на тези,
които са избивали и са извършвали геноцид над българската нация в продължение на много години.
(...) напук на всички исторически факти, които сочат,
че върху българското християнско население в продължение на векове е извършван геноцид.
Извършван е геноцид от хора, които говорят този език, който чухте преди малко в емисията "Новини" на БНТ.
Хора, говорещи този език, са изтребвали, избивали, заробвали, ограбвали българското население
в продължение на дълги десетилетия, на векове."
изказването
на Сидеров за новините на турски език е, че той
"внушава връзка" между т.нар. български турци и "събития от миналото и предполагаемото бъдеще".
Нищо, че в действителност Сидеров говори за език, както и за това доколко е приятен за ухото на българите и
кои са причините да не е приятен.
Сидеров оспорва решението на СГС пред Върховния касационен съд, който в дело 4059 / 2008 г.
отменя решението на СГС и отхвърля исканията на Чалъков.
Според висшите магистрати СГС не е обосновал решението си, а е интерпретирал субективно изказванията на Чалъков.
Неодобрението на телевизионни предавания на чужд език не е тормоз над одобряващите въпросните предавания.
Историческата интерпретация на факти от миналото, не накърняват достойнството на ищеца.
В крайна сметка Сидеров не е създавал враждебна, обидна или застрашителна среда за "етническия турчин".
Нито защитата на териториалната цялост на България, нито нападките срещу регистрираната в съда партия ДПС
(което изключва нейната етническа същност) няма как да дискриминира български гражданин заради етническата му принадлежност.
С това Решение
претенциозните излияния
на БХК се оказват безпочвени.
Между другото, понятието "български турци" не ви ли напомня за
гръцките турци от северен Кипър или за
тибетските китайци?
Според мен такива понятия са миш-маш от етническа и оксиморон от национална гледна точка и употребата им е основно
с цел манипулация...
Това дело има предистория.
Още преди парламентарните избори през
2005 г. етническата организация на младите румънци в България – "АVE"
разпространява обръщение "Атака" да се извини публично
на малцинствата.
Ден преди изборите председателят на етническата организация "Асоциация на власите в България" Иван Александров
подава жалби до Районната избирателна комисия и до Прокуратурата във Видин за нарушаване на човешките му права и свободи
като етнически влах.
Етническият влах няма много успех с жалбите си, но през
2006 г.
получава стабилната подкрепа на "Граждани срещу омразата" и БХК.
Забележете наглата манипулация на адвокатката от БХК - липсата на Сидеров може да е просто неявно признаване
на това, че репликите, за които го съдят, са негови.
Колкото до това дали самите реплики "подбуждат към дискриминация", то това съдът тепърва ще преценява.
През
2008 г. Иван Александров признава
в интервю, че е изгубил делото,
макар че дава странна причина...
През
2007 г. финансираните от Румъния
етнически влашки организациии ще се окажат обикновени сепаратисти, искащи признаване на малцинства от държава,
от която никога не сме завоювали територии.
В статията правилно е отбелязано, че "етническите" организации искат права като за
национално малцинство.
Критерият "националност" е единственият, по който една държава може да признае наличието на малцинство.
Проблемът е, че ние не сме завоювали или заграбвали територии от Румъния, за разлика от тях.
След като Северна Добруджа е била българска територия, именно ние сме тези, които имаме право да претендираме към
Румъния, че в отнетата ни бивша територия има българско национално малцинство.
Както и да е - виждате, че имаме организации, които искат финансиране от българската държава и които използват
етнически произход като причина да налагат над България чуждодържавни интереси.
През
2011 г. направо ще се използват "предимства за хората от румънски етнос", за да се
подстрекават български граждани да се пишат румънци
на преброяването.
Дело на 67-те граждански сдружения
В сдружението "Граждани срещу омразата" има 67 организации, които водят едно от делата срещу Сидеров.
Това е единственото дело, в което ищци не са физически лица - това е позволено от чл. 71, ал. 3 на
Закона за защита от дискриминация.
Въпреки голямото количество обвинители,
съдът оправдава
Сидеров за по-малко от година.
индекс <<
1
>> 2