Криминалният "преход"

2005г.

       В своята книга "България или Мафията" Георги Андреев показа как мафията, господствала над нас по време на комунистическия режим, инициира и сама направи "прехода", като остана на власт. Въпреки усилията на управляващите да ограничат разпространението на книгата, тя беше хит през 1994г. и Андреев я преиздаде във втория й вариант - България или Мафията II Препоръчвам я на всеки, който не я е чел и има желание да се запознае по-обективно с т.нар. "преход" и годините до 1994г.

       Помните ли, че преходът бе иницииран от властта? Припомнете си т.нар. "късни" речи на Тодор Живков и си направете извода сами:
  • Тук "сменяме темата": Свали   Като mp3   Пълна версия   Оригинал

  • Тук всичко си е казано направо: Оригинал  Свали   Като mp4
       Много неща станаха с тайни и лъжи, без допитване до хората. Често бяхме изправяни пред свършени факти, за да няма протести. Например - от къде се появи "едър" частен капитал в държава, в която всичко беше държавно? Какво стана с пенсионния и здравния фонд? Къде са те? Какво стана с държавния резерв? Ами провеждането на масовата приватизация - никаква публичност (дори забраниха разследването на приватизационни сделки от прокуратурата)! Кому бе нужна тази пришпорена и безогледна приватизация? Имахме си и изкуствени кризи: режим на тока, когато изнасяхме ток, режим на водата (май не бяха чак толкова "сухи" тези години), купонни режими за олио, захар, брашно (когато кризата се премахваше, магазините се напълваха рязко със сответната стока - значи я е имало). Набъбването на външния ни дълг, налагането на валутен борд - тези неща просто се "случваха" и ние не реагирахме. Още през 1990г. започнаха да унищожават документи, които уличават висшата номенклатура, както и да премахват служители от УБО, ДС или просто неудобни свидетели и ние пак нищо не направихме.

       Съвсем по детски плачехме и чакахме някой да ни "оправи" вместо сами да се заемем с това. Защото свободата означава и отговорност. Ние не показахме, че сме отговорни и съответно не заслужаваме да сме свободни (по време на "прехода" бях на 11, което донякъде ме оправдава, но това не ме кара да се чувствам по-добре).
       Разбира се, за това поведение си има и обективни причини - обществото ни беше промито и атомизирано. По-будните българи бяха карани в лагери. Закриха се клубове, читалища, кръжоци; наложи се чувство на беззащитност и налагане на принципа "всеки да се спасява поединично". Просто управляващата мафия няма нужда от сплотено гражданско общество.

       В България голяма част от обикновените хора имаха жилище, кола и заделени пари. Тази грешка бе оправена с майсторство - бяхме значително обеднени с помощта на инфлация, хиперинфлация, финансови пирамиди, рекетьори (надявам се, помните бат ни Бойко Борисов и неговата "Ипон") и т.н. Само за сравнение - по време на "Първата национална катастрофа" през 1914г. цените са се увеличили спрямо нивата от преди войните само със 7%, докато 1992-1993г. цените скачаха с по 8-9% на седмица!!! Ако вземете предвид и загубата на работна ръка в следствие масовата емиграционна вълна, ще се убедите, че "преходът" след 1989г. е много по-голяма национална катастрофа, отколкото участието на България в двете войни 1912-1913г.
       След масовото и добре организирано обедняване на хората, започна да се налага (и сега все още се налага) американската практика за въздигане на парите в култ (подобно на юдеите, които са се кланяли на техния бог на алчността - Мамон / Mammon). Това е нетипично за нас - в цялата ни история преди това никога не сме въздигали личното богатство в култ.

       Извод: бившите управляващи ни управляват и днес - просто от висша номенклатура станаха едри капиталисти. Превърнаха ни в икономически роби и смазаха желанието за сплотяване. Управляващите създадоха условията за днешната кримиогенна атмосфера и самите те са българската мафия. Просто на други места мафията има свои хора във властта, а тук - властта е самата мафия.

       Когато червено-турската мафия си разпределиха сферите на влияние, дойде на власт комунистчето Иван Костов, което да ни "осигури" стабилност и икономическо развитие. От там насетне имаме само една театрална демокрация. Сменят се само лапачите, формалните "народни представители", но мафията си остава недокосната във висините на държавната власт и на големите си капитали.