[
Княз Фердинанд СаксКобургГота
В очите на съвременниците му
В днешно време мненията за Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакс Кобург Гота опират в двата полюса - от пълно отричане до безкритично възхищение. Да видим какво казват за него съвременниците му...Да започнем с голямият организатор, родолюбец и просветител екзарх Йосиф I (Лазар Йовчев, 1840 - 1915). За по-незапознатите - веднага след избирането му за екзарх (1877г), екзархията се заема с тежката задача по просветителство на Македония и Одринско и то при неприязненото отношение на Високата Порта и Вселенската патриаршия, както и на активно финансираната от Белград и Атина сръбска и гръцка пропаганда. До започването на Балканската война (1912г.) екзарх Йосиф успява да възстанови и изгради 1600 български църкви, 73 български манастира и да създаде около 1400 нови български училища. През 1892г. екзархията под негово ръководство е създала престижна българска духовна семинария в Цариград и вече има 16 епархии на територията на Македония.
Да видим какво пише в дневника1 си екзарх Йосиф I за Фердинанд:
Ами то май излиза, че сами сме оставили Фердинанд да ни яха както си поиска. А ВМРО се изражда в царски слугинаж.08 септември 1897г.: "Князът лъже всички шефове на партии, че ще ги прави министри и се смее зад тях с ума си, че го вярват... Всички влиятелни хора от народа иска да омаломощи и обезкредитира... Министрите си презира, отнася се с тях грубо и им дава докачителни епитети... Хем е католик, хем е православен: излиза от православна черква и право в католическата... Княз Борис помаза и направи православен само, за да го признае Русия от нужда, като същевременно пише на папата, че един ден чрез него ще направи България католическа... Дайте му пари и пътувния по дворците из Европа, пиршества, посрещания и изпращания..."
01 януари 1898г.: "Князът е, който управлява и опозициите викат против него само, докато дойдат на власт и когато дойдат на власт, ще бъдат по-раболепни от тия, дето са сега на власт... Министрите не могат нищо против комитета [ВМРО], понеже тоя последният е под влиянието на княза, а какво гони князът чрез комитета никой не знае, но се предполага, че е да тероризира министри и граждани."
Няма смисъл да продължавам - името на Фердинанд се споменава повече от сто пъти и нито веднъж не е казана добра дума за него. Ако мислите, че екзархът е пристрастен, вижте какво казва2 граф Робер дьо Бурбулон, доведен като личен секретар от самия Фердинанд:16 ноември 1901г.: "Фердинанд не е патриот, не е с висока нравственост и съзнание за дълг, не свързва и своя интерес с интересите на страната, затова няма политика народна, а лична, егоистична; управлява се не с разума, а с чувствата... [Григор] Начович казва, че колкото пъти ходил на доклад при него, той никой път не го питал за интересите на страната, а се оплаквал, че парите му били малко, че нямал достатъчно пари за ходене, за пътувания, че нямал достатъчно и както трябва зимни и летни дворци..."
14 август 1906г.: "Начович дохожда за сбогом. Князът е, казва, чужденец, не го боли сърцето за българския народ; взема сто хиляди франка на месец, а не харчи и 10 хиляди, събира пари да се обогати, да може да се оттегли в случай на нужда... Политиката му е за него и династията му, няма български патриотизъм, има бурбонски егоизъм"
22 септември 1908г.: "Той държи, казват, политиката, заемите, армията... Масата народна е невежествена - 80% земеделци, 15% еснафи прости и бедни и 5% чиновници-сиромаси с големи нужи и коси (оскъдни) средства, които не могат да вържат двата края; те се групират в партии, за да дойдат на власт и да се понахранят и да спечелят нещо. Царят им дава и отнема властта..."
Да не се улисаме и да забравим националата катастрофа. Ето какво пише3 Стефан Попов (1906 - 1989) - писател, дипломат; през 30-те години съосновател на движението Млада България; известно време възпитател на Симеон Сакскобурггота:12 февруари 1890г.: "Не минават и пет дни без сцени, последвани от нервни кризи, от мигрени... Най-странното е, че външните и вътрешните новини, политическите събития, важните въпроси, всичко това избледнява и минава на втори план, след тези грижи, които утежняват и помрачават атмосферата в Двореца."
04 април 1891г.: "... както винаги настоението му [на Фердинанд] се променя от сянката на косъм"
04 ноември 1891г.: "... този дворцов живот, който никой в света не може да си представи, толкова непоследователност има в него! Това непрекъснато редуване на добри и лоши настроения, причинени буквално от нищо, които осветляват и помрачават не само дните, но и часовете му [на Фердинанд]. Тази непрекъсната нервна криза на княза, която прави въздуха в Двореца невъзможен за дишане..."
28 август 1893г.: "Той [Фердинанд] впрочем продължава да се смята за жертва на всички и да се оплаква от живота си на каторжник и мъченик... Той само събира, трупа, разбърква документите, които все възнамерява да прочете, но никога не го прави, тъй като е неспособен да приложи на практика системите на класиране, за които се догажда, но само на теория. Възхищава се от реда у другите, препоръчва го, проповядва го около себе си и все намира начин да се прояви като най-свадливият и несръчен бюрократ... Всичко приижда в кабинета му, струпва се и никога не излиза оттам! Сега сме 28 август - князът започна пестеливо да ни дава за отговор по някое писмо от 15 април, което с мъка е изтръгнал от претъпканите си чанти. А най-възмутителното е, че се смята за претрупан с работа!"
Отново от дневника на граф дьо Бурбулон:"На 29 октомври [1912г.], едва 24 дни след започване на военните действия, повалената Турция моли за мир, великият везир Кямил паша предлага цялата завоювана земя... в този момент България е постигнала, с изключение на "спорната зона" в Македония, националните си граници... В този момент съдбата още се усмихваше на България...
Но не, Фердинанд иска повече, той мечтае да влезе като триумфатор в Цариград. Владетелят се крие шест дни, правителството отговаря смутено на турците, че трябва да сондира съюзниците, на което турският пратеник отвръща:
"Ние сме бити от вас, вашите съюзници не ни интересуват. Обърнете обаче погледа към Македония, където се настаняват зад гърба ви", което отговаряше на истината. Толкова ли беше мъчно да се предвидят задаващите се конфликти със съюзниците? Слабият Гешов не намира обаче куража да действува на своя глава, той не е Стамболов, нито Стоилов, а още по-малко Бисмарк след Кьонигсгрец. Фердинанд излиза отново на сцената и дава фаталната заповед за атаката на Чаталджа."
Отново от дневника на екзарх Йосиф:30 август 1912г.: "Вайх е в Щутгарт (естествено, за да поръча поредната фантастична кола). Царят се затваря с часове и му пише писма..."
05 октомври 1912г.: [първи ден на войната] "Никой не смее нищо да му каже."
31 октомври 1912г.: "Но уви, извън военните разговори с генералите царят желае само едно същество на този свят. Всичко останало е второстепенно..."
02 ноември 1912г.: "Писмата и телеграмите ни затрупват, царят е невидим... Впрочем, царят не се интересува вече от нищо и от никого - това е истината. Дори победите не му направиха впечатление. Има само една мечта, усещам това, да се затвори в Плесо с Вайх. Останалото е без значение."
Фердинанд не сдава властта, разбира се, но на следващия ден след подписването на унизителния Букурещки договор, дворецът осъмва с наредени по ъглите оръдия и картечници. Един от многото ни управляващи, спасяващи се от "любовта" на народа...22 август 1913г.: "Руският министър Гирс се произнася: "Фердинанд трябва да се обеси". На Фердинанд не вярват, защото неговата политика е и тука, и там, колеблива; знаят че той курдисва министерствата и той говори чрез тях..."
29 август 1913г.: "От всичко заключих, че те (русите) много мразят Фердинанд и че са искали да го изпъдят, но не сполучиха да изпратят сърбите и румъните в София. Затова сега очакват българите да го изпъдят... Двуличната политика на Фердинанд с всичкото му изкуство ето до каква катастрофа ни доведе; като гонят него да унищожат, русите ще унищожат и България, ако тя не се отцепи от Фердинанд. Ако не могат да го изпъдят, няма да допуснат България да напредне, ще я парчаладосат между гърци, сърби и румъни."
При опитите на Фердинанд да ни включи на страната на Тройния съюз бива подписан позив против участието на България във войната, но в печатницата на списание "Мисъл" нахлуват полицаи, конфискуват позива и арестуват редактора д-р Кръстев. Подписали са се: Иван Вазов, Александър Стамболийски, Иван Гешов, Александър Оббов, Тодор Влайков, професор Шишманов, д-р Кръстев, генералите Иванов, Вазов, Генев и Шишков, полковници и различни обществени дейци.
На 04 септември 1915г. опозицията прави пореден опит да промени позицията на Фердинанд. Стамболисйки казва:
Стамболийски е вкаран в затвора за обида..."Народът няма доверие на вашето управление на страната. Веднъж вече я доведохте до катастрофа през 1913г. Сега отново възнамерявате да се противопоставите на желанията и интересите на българския народ. Ако въвлечете страната във война като съюзник на Германия и Австрия, ще отговаряте с главата си."
Вместо заключение - думите на Иван Вазов по адрес на Фердинанд: "С тирания зафаща, с позор ще свърши".
1 "Йосиф I, Български екзарх. Дневник", Военноиздателски комплекс "Св. Георги Победоносец" и др., София, 1992г.
2 Бурбулон, граф Робер дьо: "Български дневници", Колибри, София, 1995г.
3 Попов, Стефан: "Българската идея", ИК "Летописи", София, 1994г.