[
Протестът от юни 2013 г.
1 >> 2
"Свободата е кокал, хвърлен на народа, за да си строши зъбите."
Александър Дюма - син
Окупирай протестите
Подмяната на протестите
Масовите протести от януари и февруари 2013 г., както и смъртните случаи (самозапалилите се Пламен Горанов от Варна и Траян Маречков от Велико Търново), принудиха Бойко Борисов да подаде оставка, за да опази сриващия му се рейтинг. Проведените предсрочни избори бяха признати от външните наблюдатели от СОРА за легитимни, въпреки разкритите нарушения. Конституционният съд също призна изборите за легитимни, като дори назначените от ГЕРБ съдии не подкрепиха искането на ГЕРБ за касиране.
Външните наблюдатели бяха шокирани от заловените 350 000 допълнителни бюлетини (които в крайна сметка се оказаха над 400 000). Скандалът бе огромен, тъй като бюлетините са в печатницата след крайния срок за печатане и предаване - 08 май 2013 г. Тъй като назначеното от Плевнелиев служебно правителство дава поръчката (офлайн копие) за печатането на бюлетини на фирма на общински съветник от ГЕРБ, се оформят подозрения. Едни смятат, че е инсинуация срещу ГЕРБ, а други - че това е остатък от бюлетини, предназначени за евентуално независимо преброяване на "герберския" вот на "мъртви души" и на подправени протоколи:
Оригинал Свали
Съмнението за фалшифициране се засилва от поръчаните в повече печати за секционни комисии (СК), както и от нараняването на печатите не сутринта, а по средата на деня, в който се гласува. Масло в огъня наливат и скандалите с опити да се изнесе отпечатък от наранени печати на СК, както и решенията да се приемат за валидни бюлетини, подпечатани с ненаранен печат или с различно наранен печат, стига да има протокол за промяна в нараняването.
Подозренията, че Сотир Цацаров извършва активна акция срещу ГЕРБ са странни, имайки предвид, че избирането му за главен прокурор бе подкрепено именно от Бойко Борисов и Цветан Цветанов, въпреки скандалите, свързани с него. Нека не забравяме, че фаворитът на ГЕРБ бе избран със скандална процедура с предизвестен резултат, след което бе назначен набързо от Плевнелиев - същият, който може да проваля назначения, когато поиска...
Да се върнем на темата с бюлетините - поради големия интерес на медиите по случая, прокуратурата организира пресконференция, на която се разяснява, че откритите бюлетини не са брак и са означени за експедиция по райони:
Оригинал Свали
След изборите се оказва, че няма партия с достатъчно депутати да управлява сама. Консултациите разкриват, че ГЕРБ - партията с най-много депутати, няма да получи подкрепа от другите партии. Вместо да предложи своя проектокабинет за гласуване, Бойко Борисов решава да върне мандата. Съгласно чл. 99 ал. 4 и 5 от Конституцията неодобряването на предложен за гласуване проектокабинет води до нови избори. Очевидно ГЕРБ не искат нови избори, защото Бойко Борисов заобикаля алинея 5, връщайки мандата си на Президента. На последният се налага да връчи мандат на БСП съгласно чл. 99 ал. 2. Въпреки, че с връщането на своя мандат ГЕРБ осигуряват мандат на БСП (втората по численост парламентарна група), протестиращите, за които ще говорим по-късно, не отиват пред партийната централа на ГЕРБ. В началото само централите на БСП, ДПС и "Атака" са уважени...
От БСП номинират Пламен Орешарски за премиер. На 28 май - един ден преди гласуването на кабинета, се провежда протест-проба срещу бъдещото правителство:
Поводът за този протест е номинирането на Калин Тихолов за министър по инвестиционното проектиране. Тъй като Тихолов е заменен в същия ден, протестът се адаптира и става срещу "троянските коне" в политиката.
В деня на протеста Плевнелиев предлага за гласуване модифицирания кабинет на Орешарски съгласно чл. 99 ал. 4:
Оригинал Свали
На 02 юни (неделя) - само 4 дена след избирането на правителството, се организира първият масов протест, искащ оставката на Орешарски и обикалящ партийните централи на БСП, ДПС и "Атака":
Оригинал Свали
Седмица по-късно е следващият протест - на 09 юни (отново неделя):
Оригинал Свали
В интервала 06:20 - 06:50 в горното видео се вижда плакат, който обяснява защо протестиращите не ходят пред централата на ГЕРБ:
Назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС изпреварва следващия неделен протест и го променя от седмичен в ежедневен. На 14 юни се организира протест, кръстен в чест на Пеевски "ДАНСwithme". Както виждате от статията, присъстваха политици като Лиляна Павлова и Делян Добрев от ГЕРБ, Радан Кънев и Вили Лилков от ДСБ, както и напусналият ДПС Корман Исмаилов, който стана председател на партията на Касим Дал "Свобода и достойнство". Повече за политиците от протеста има в една от следващите теми.
Аз бях на протеста от 14 юни, защото бях против това медиен магнат да е шеф на агенцията ни за национална сигурност. Отидох с наивната надежда, че това не е поредният неделен политически митинг, искащ оставка на правителство, което още не е започнало да работи. За мое съжаление бях опроверган от подскачащите около мен "антикомунисти" с виковете "кой не скача е червен", "червени боклуци" и "оставка". А аз исках най-наивно да съм на граждански митинг - с искане за отмяна на назначение, а не с искане за оставка, за да дойде "който и да е, само да не са тези".
В крайна сметка скандалните назначения на Орешарски не са новост или негов патент. Те не са "по-лоши" от назначенията на предходните управления. Аз бях възмутен от назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС толкова, колкото бях възмутен навремето от назначаването на мутрата Бойко Борисов за шеф на МВР. Ами назначенията на ГЕРБ? Дали ГЕРБ не разду администрацията без конкурси и дали не наложи тази практика и в съдебната система? Не се ли назначаваше криминален контингент? Председателят на ДКЕВР Юлиана Иванова не беше ли сменена от ГЕРБ четири дни след назначаването й? Физкултурникът-министър Цветан Цветанов по-достоен ли е от физкултурника-депутат "бат Сали"? До вчера ГЕРБ назначаваха на висши държавни постове хора без квалификация, без конкурси и изгърмяваха разни бушони-еднодневки, така че Орешарски не е новатор в тази област...
Не харесвам Орешарски заради неговото минало и не смятам, че правителството му ще е успешно, но след като е легитимен премиер, би трябвало да му дадем обичайните 100 дни. Вярно е, че гражданските протести са полезни, защото държат властта в напрежение, т.е. карат я да си върши работата по-добре. Но ние не трябва да подкрепяме напъните за политически реваншизъм на политици, както прави онзи гербер с плаката. Искрените хора имаме задължението да предотвратим подпомагането на чужи користни цели с нашите протести и не приемам оправдания с невежество или още по-лошо - със затваряне на очите.
Протестите ни срещу корупцията и политическата шуро-баджанащина, както и за въвеждане на контрол и наказуемост сред властимащите, не трябва да легитимират тези, срещу които уж се борим. Ако ти си срещу поредната демократична фасада на олигархията, то трябва да се замислиш защо "твоя" протест протестира пред точно три политически централи. Ако ще обикаляме централи не трябваше ли да включим и тази на ГЕРБ, и на ДСБ, и на СДС, и на Кунева, и на НДСВ? Те не бяха ли фасада и не подпомагаха ли олигархията? Или може би юнският протест не е срещу всички крепители на олигархията, а само срещу настоящите? Защото ако е така, то протестиращите нямат право да твърдят, че са срещу олигархията, защото са само срещу настоящите политици...
Ето един искрен протестиращ от юни:
Източник
Човекът очевидно не харесва сегашния модел на управление и принципната му позиция го кара изрично да пише срещу Бойко Борисов, защото последният може да спечели от юнските протести. Този протестиращ има сходни искания с февруарските протести от 2013 г.:
Въпреки че не съм съгласен с лозунгите, свързани с промяна на партийната система с мажоритарна, смятам тези протестиращи за истински, неподправени и искрени. Но те само легитимрат протест, който с действията си показва, че не е това, което пише на плакатите им. Медиите писаха, че от 17 юни протестите започват да минават и през ГЕРБ. Като личен свидетел го заявявам - масовото шествие минаваше транзитно през задната част на НДК и само малка група отиваше откъм Пенчо Славейков, т.е. пред централата на ГЕРБ. Доста по-късно медиите признаха, че това е независим лъч и че в крайна сметка тези анти-ГЕРБ протестиращи не са част от масовите протести.
Но да оставим настрана протестирането само пред БСП, ДПС и "Атака". Олигархия не може да се събори с протести - с тях се сменят или притискат само политическите й представители. Олигархията се бори, като й спреш финансовото кранче. Това бе основно искане на февруарските протести, което обаче не се споменава на юнските от "случайните лица", които медиите ни налагат. Протестите от февруари призоваха да се спре плащането на сметките за ток, за да разберат енергийните олигараси, че тяхната няма да я бъде:
Оригинал Свали
Доста е различно от пиенето на кафе сутрин пред Парламента, нали? Юнските протести се отразяват от медиите обилно и ни се представят разни "случайни лица" като автентични протестиращи. В темите по-нататък смятам да покажа как протестите са превзети от хора, чиито мотиви са в противоречие с декларираните цели на протеста. От една страна провалени вече политици се обединяват в реформаторски блокове с едничката надежда енергията на този протест да им даде достатъчно гласове, за да влязат в следващия Парламент. От друга страна финансово мотивирани лица обикалят медийните студиа като "лица от протеста" и налагат своите тези от името на протестиращите.
Съвсем в тон с основния принцип на макиавелизма: "нещата трябва да се променят така, че да останат същите", медийните лица на протестите искат промяна на управляващите, но не и промяна в политиката. Програми срещу монополите и неолибералния модел няма (освен програмата на партия "Атака"). Има само биещи се в гърдите "антикомунистически" лицемери, които опитват да представят като алтернатива на Орешарски просто други фронтмени на олигархията. Дали ще е Жюстин Томс или други добре платени лица от разни политически и НПО кръгове, всички те искат едно - да се махнат сегашните, за да дойде който и да е друг, стига да е "десен".
Липсата на явни лидери доведе до противоречия в исканията на различните групи протестиращи. Едни искат първо промяна в изборния кодекс и след това оставка, а други - незабавна оставка и нови избори:
Оригинал Свали Пълна офлайн версия
Незабавни избори, въпреки че няма яснота за какво са изборите. За нещо мъгляво като една "тепърва оформяща се десница" от вече провалени политици и партии ли? Или за протестната харта, която върлият "антикомунист" Иво Инджев изкара комунистическа? Да не говорим пък кой е подписал кухите лозунги в тази неолиберална харта...
Липсата на конретна заявка за управление по дадена програма навежда на мисълта, че протестиращите искат да не ни управляват "червените боклуци", а които и да е други "боклуци", които ще бъдат "по-морални". Как ще измерим морала на новите политици обаче, не е ясно...
Навремето Левски е казал: "ако е за друг султан и сега си имаме". Ето - вече десетилетия сини, жълти, червени и герберски султани един след друг провеждат една и съща неолиберална (свръх дясна) политика с краен продукт богата олигархия и мизерстваща маса от хора, като средна класа почти няма. Проблемът явно не е само в политиците - не може всички досега все да са толкова лоши. Може би превръщането ни в бананова република е следствие на правно-икономическия модел, който ни бе наложен от МВФ и Световната банка? Дали прословутият европейски запад не запазва социалните си придобивки не благодарение на неолиберализма, а въпреки него и благодарение на силно развитата си правова държава? Дали с този наш преход не заменихме политическия тоталитаризъм с финансов такъв?
Няма да налагам мнение за това какви трябва да са протестиращите или как да протестират. Целта на следващите теми е да дадат информация за "случайните" медийни лица от протестите, за НПО-тата и пиарите, за актьорите и музикантите, за политиците и някои от "десните" протестиращи, както и за активното участие на някои медии и институции в юнските протести. Излезлият на улицата човек е политик и като такъв трябва да взема своите решения с мисъл и информираност...
1 >> 2