[
Икономика
Понятието “икономика” се въвежда от древногръцкия военоначалник, политик и философ Ксенофонт с книгата му “Икономика”, в която описва до най-малки подробности управлението на едно домакинство. Икономикус е означавало “човек, който умее да управлява домакинство или имот”.
Предмет на днешните икономики е рационалното и ефективно използване на ограничени налични ресурси и разпределението на резултатната продукция. Тъй като всички икономически теории са свързани малко или много с парите и ролята им в живота ни, започвам с кратка история на парите като въведение към теориите, които са представени тук.
С представянето на различни икономически учения освен разглеждането на разнообразни гледни точки се цели и показването на историческото развитие на теориите. Причините за групирането им в 3 отделни групи (древни, капиталистически и социални) са в различните основа и подход, които са използвани.
При представянето на отделните икономически теории анализите и изводите в тях са дадени както са в самите теории. Няма претенции за пълнота и изчерпателност.
В древните учения се описват норми (най-често на етична или божествена основа), които трябва да се съблюдават, за да функционира стопанството, за което са писани. Нормите са разгледани като абсолютни и общовалидни принципи, на които всички хора трябва да се подчиняват. Анализите и описанията се стремят да представят начина на живот за времето, в което са писани, като естествен ред на нещата. Тези теории третират парите само като средство за обмен на стоки и имат отрицателно отношение към лихвата.
В капиталистическите теории се разглежда участието на хората в пазарна система, която се основава на обективни и непроменящи се закони (за всяка отделна теория законите, които тя разглежда, не подлежат на промяна с времето). Обществото се разглежда като механична съвкупност от стопански субекти или от няколко класи, като взаимодействието между субектите (класите) се основава на абсолютните закони на пазарната система. Поведението и социалният статус на хората се оценяват на базата на предварително дефинирано понятие за капитал, който се обменя и преобразува вида си в рамките на пазарната система. В по-новите теории се използват понятия като рационално поведение за обяснение на поведението на индивидите, но пак от гледна точка на капитала. Като движеща сила се представят оптимизационният избор или желанието за лично удоволствие на отделния човек. По-ранните теории разглеждат стопанството като пазарно (базирано на търговията и обмена на стоки), а по-късните – като парично (базирано на притежанието и обмена на пари и други финансови активи). Ако икономиките се разгледат като отражение на историческата действителност, то може да се каже, че капитализмът в началото е търговски (основава се на производството и обмена на материални блага), а в последствие става финансов (основава се на движението на пари и ценни книжа). Теориите за финансов капитализъм извеждат нуждата от икономически растеж и инфлация за нормалното съществуване на обществото. За тези теории лихвата е нещо нормално – само се търсят различни дефиниции и обосновки за наличието й.
Социалните теории изследват обществото и създаването на държава и държавни институции. Техният модел за обществото е подобен на организъм, който се оформя от историческото си развитие. За стопанството се предполага, че подлежи на развитие (еволюция). Поведението на отделните индивиди се определя от конректната ситуация, в която живеят, а не от абстрактни понятия и закони, които са извадени от контекста на обкръжаващата социална среда. Правилата и принципите на поведение, традициите и историческото развитие на една нация създават характерни правови норми и учреждения, т.е. създава се специфична държава. Предполага се, че икономическте учения трябва да изучават стопанството на всяка нация / държава отделно. Така се създава идеята за национални икономики.
Като заключение давам икономически анализ, който използва методите за анализ на електричеки схеми, както и теорията, която считам за най-логична и коректна - естествен икономически ред.