[
Древни учения
IV хил. пр.н.е. - XIV век от н.е.
Описват се етически норми, които всеки трябва да спазва, за да може обществото да функционира. На тези норми се приписва божествен смисъл или се дават като естествен ред на нещата. Анализите, които се правят са предимно за защита на текущото положение (при което са писани съответните трудове).Древен Вавилон
Древен Египет
Древна Индия
Древен Китай
Антична Гърция
Древен Рим
Европа - Схоластика
Древен Вавилон
Началото на IV хил. пр.н.е.: “За църковното имущество”, “Отчетност на движимото и недвижимото имущество”XVIII в. пр.н.е.: “Кодекс от закони на Вавилон на цар Хамурапи” (1792-1750)
- Защита на собствеността (на господстващата класа)
- Анализ на някои аспекти на ценообразуването в стоково-паричните отношения
- Регламентация на наемния труд и размера на паричното му възнаграждение
Древен Египет
III хил. пр.н.е.: “Описание на стопанството на храма”XVIII в. пр.н.е.: “Речение на Ипусер”
Разглеждат се:
- Естествеността и следващият от това правомерен характер на неравенството в обществото.
- Икономическите отношения между робовладелци и роби
- Критическа оценка върху нарастването на мащабите на дълговото робство и лихварството върху имуществния статус на населението
- Държавната собственост върху земята
- Рационалното управление на стопанската дейност
Древна Индия
III хил. пр.н.е. – I в. пр.н.е.: “Веди” (сборници), “Артхашастра” (15 книги), “Законите на Ману”- Признава се робството като естествено и необходимо условие за натрупване на обществено благо.
- Разделение на труда.
- Разделяне обществено на 4 касти (затворени съсловия).
- Усъвършенстване на данъчната система (напр. въвеждане на данъчни облекчения).
- Строг държавен контрол над мерките и теглилките с цел осигуряване на честна търговия.
- Формиране на справедливи цени на стоките (“Артхашастра” – печлабта на търговците да е макс. 5% за местните и 10% за вносните стоки).
Древен Китай
V – III в. пр.н.е.: “Гуан-Цзъ” – икономически трактат- Необходимост от държавно регулиране на стопанската дейност - ценово регулиране.
- Задължително нормиране на емисията на парични знаци.
- Регламентиране на труда на различните социални групи.
- Обосноваване на равномерното разпределение на националното богатство с цел постигането на “всенародно” благополучие.
- Предотвратяване на прекомерното обогатяване на търговците и особено лихварите.
- “Идеален управител” – високо морален и образован човек.
- Трудът умножава благосъстоянието както на управителя, така и на народа, следователно е оправдано съществуването както на частна собственост (на потомствената аристокрация и непотомствените робовладелци), така и на колективната собственост на селските общини.
- Държавно регламентиране на цените.
Антична Гърция
430 – 322 г. пр.н.е.: Ксенофонт, Платон, Аристотел- Основно е натуралното стопанство и земеделието е най-важният му отрасъл.
- Разделение на труда – както като специализация (Платон), така и като разлика в труда между роби и робовладелци (Ксенофонт и Аристотел).
- Естествено неравенство между хората.
- Две свойства (страни) на стоките: потребителска и разменна.
- Две свойства (страни) на парите: средство за натрупване и средство за обръщение. Следствие от първото е натрупване на парично богатсвто (хрематистика), а от второто – натрупване на жизнени блага (икономия).
- Осъжда се натрупването на парично богатство и отношението към търговията и лихварството са отрицателни.
- Необходимост от държава: закони (сигурност, справедливи отношения между стопанските субекти), ценово регулиране.
- Аристотел – “справедлива” цена на стоките (оформена съобразно трудовите разходи за нейното производство).
Древен Рим
234 – 27 г. пр.н.е.: Марк Порций Катон, Марк Теренций Варон, Луций Юний Колумела- Основно е натуралното стопанство и земеделието е най-важният му отрасъл.
- Ефективност – организация, ефективно използване на ресурсите (труд, земя и средствата за обработката на земята), интензивно вместо екстензивно развитие на земеделието.
- Зависимост на ефективността от пазара и по-широка употреба на стоково-паричните отношения.
- Реорганизация на принудителния труд (робски, наказателен) и обсъждане на планове за нови дейности – основи на науката за човешките ресурси.