Джон Стюарт Мил

<<<        >>>

• Два сектора в икономиката: първичен (селско стопанство и добиваща промишленост) и вторичен (обработваща промишленост).
  
  
• Спестяванията определят брутното финансиране = прираст на капиталовите запаси (чиста инвестиция) + износените капиталови блага (амортизация).
  
  
• Зависимост на разходите на предприемача от техническия прогрес.
  
  
• Ролята на парите е в облекчаване на обмена на стоки.
  
  
• Три главни пазара:
  1. Пазар на блага – производствена функция на националното стопанство с фактори труд, природни ресурси и капитал. Повишаването на факторите повишава (в различна степен) съвкупното производство.
  2. Пазар на труда – съотношението между търсене и предлагане определят заплатата. Съотношението между реална заплата и “обичайното ниво на живот” на наемниците определя желанието им да имат деца, т.е. определя се количеството работна ръка в бъдеще. Повишаването на работната ръка, а оттам и на предлагането на труд води до намаляване на заплатите. Валидно е и обратното – понижаването на работната заплата понижава предлагането и заплатите се повишават, т.е. стига се до равновесие – всички работници да са наети.
  3. Капиталов пазар – желанието за спестяване (при наличие на излишък) води до предлагане на капитал; нуждата от инвестиции води до търсене на капитал. Лихвата трябва да служи за уравновесяване на търсене и предлагане.
            Ако приемем, че лихвата се определя от нормата на печалба (очаквана минимална печалба, необходима за извършване на инвестиция) се получава нестабилност вместо авторегулация: повишаването на нормата на печалба води до повишаване на търсенето на капитал от предприемачи, което повишава лихвата. Но високата лихва повишава спестовността и нуждата от излишък, което повишава нормата на печалба, т.е. получава се неограничено лавинообразно нарастване на нормата на печалбата и на лихвата.
• Основна движеща сила в икономиката е натрупването на капитал, което повишава търсенето на труд и спомага за увеличаването на населението. Първичният сектор е с намаляваща възвръщаемост (всяка нова единица благо се произвежда с все повече усилия). Вторичният сектор е с постоянна или дори нарастваща възвръщаемост. Така себестойността на селскостопаснките стоки се повишва спрямо промишлените. Тъй като селскостопанските стоки са от първа необходимост (храната е най-важна) – те определят “обичайното ниво на живот”, т.е. заплатата на наемниците. Последствия:
  1. Повишаването на броят работници води до повишаването на заплатите – в противоречие с тезата базирана на пазара на труда.
  2. Повишаването на заплатите от своя страна води до понижаване на нормата на печалба, което намалява желанието за инвестиции, намалява лихвите и т.н.
  Равновесното състояние в крайна сметка е икономически застой – населението е постоянно и натрупването на капитал спира.
  
  
• Идеи за социална реформа:
  1. Унищожаване на наемния труд с помощта на кооперативната производителна асоциация.
  2. Социализация на поземлената рента чрез поземлен данък.
  3. Ограничаване на неравенството с ограничаване на правата за унаследяване.

<<<        >>>