[
Кейнсианска школа
В продължение на XX в.
Джон Мейнард Кейнс
Отрича пасивната роля на парите като разменно средство. Разглежда ги като най-ликвидният дълготраен актив, т.е. като средство за съхранение на ценността. Икономиката базирана на пари, които са приети за ценност сами по себе си бива наричана “парична икономика”.Основни принципи в паричната икономика:
-
Принцип на ефективното търсене. Съвкупното търсене, което е равно на съвкупното предлагане, се нарича ефективно търсене.
Принципът гласи, че реалният национален доход се определя от ефективното търсене (трябва да се има предвид, че
ефективното търсене може да не е достатъчно, за да осигури пълна заетост – така се обяснява принудителната безработица).
-
Пределна ефективност на капитала – ниво на дисконтовия процент (кредитната лихва), при което очакваната доходност
от инвестициите става равна на текущите плащания по кредитите за същите инвестиции.
-
Основен психологичен закон – с нарастване на дохода на хората нараства и потреблението им, но не в същата степен.
Така с нарастването на доходите се увеличава разривът между националният доход и националното потребление.
Разривът може да се запълни от инвестициите, ако се третират като потребление.
Разликата между доход и портебление се нарича спестявания.
-
Мултипликатор на инвестициите – прираста на инвестициите води до по-голям прираст на доходите (първични, вторични и т.н. доходи).
-
Теория за инвестициите – те определят спестяванията, а не обратно. Върху обема на инвестициите влияят:
- “Жизнерадост” (“вродена жажда за дейност”) – влияе върху очакваната доходност от инвестициите, а оттам – и на пределната ефективност на капитала. Влиянието на този фактор кара Кейнс да смята, че е необходима “социализация на инвестициите” (държавата да осъществява значителна част от инвестициите).
- Размер на лихвения процент – долна граница на търсената доходност от инвестициите. Лихвата (дебитният процент) и жизнерадостта са независими едно от друго, следователно ниската лихва не гарантира висока пределна ефективност на капитала.
-
Теория за лихвата и парите.
Лихвата е цената за отказ от ликвидност (парите са най-бързо ликвидният дълготраен актив в икономиката).
Равновесната стойност се определя от изравняването на предлагането на пари и “предпочитанието на ликвидност”
(търсене на пари или тази част от търсенето на пари, която е свързана с ценните книжа и спекулативния пазар).
Предлагането на пари се определя от Централната банка, а търсенето от следните мотиви:
- Транзакционен – използване на парите за сключване на сделки (пари за текущи разходи – домакинства, комерсиален – частни фирми).
- Предпазливост – рерзерви обусловени от неопределеността на бъдещето (спестявания). Степента на важност на този мотив се определя от пазара на ценни книжа (като най-добър заместител на парите).
- Спекулативен – породен от спекулации с разликата между фактическата лихва и “конвенционалното” й ниво (приетото от инвеститорите ниво за нормално). По-високата лихва води до очаквано понижение, а по-ниската - до очаквано покачване. Пазарът на ценни книжа се променя по съответен начин (например при по-ниска лихва парите се задържат защото се очаква да се покачи лихвата им). Теоретично е възможно фактическата лихва да е толкова ниска, че всички участници на пазара да очакват нейното покачване – “абсолютно предпочитание към ликвидност” (т.нар. “ликвиден капан”).
-
Промените в обема инвестиции и лихвата (виж параметрите по-горе), както и ефектът на мултипликатора, обуславят наличието на делови цикли.
-
Има 2 типа инфлация: умерена (едновременно повишаване на реалния национален доход и на цените при непълна заетост) и
действителна (повишаване на цените при пълна заетост).
-
Пазарът на труда има пасивна роля – заетостта се определя от обема на ефективното търсене
(търсенето на труда не е функция на пределната производителност на труда).
- Държавната намеса се извършва съобразно икономическата конюнктура, а не на базата на монетаристични (абсолютни) правила.