Меркантилизъм

От XV до началото на XVIII в. от н.е.

Уилям Стафорд, Франсис Бейкън, Томас Мън, Антоан дьо Монкретиен, Жан Батист Колбер, Уилям Пети, Джон Лок.

<<<        >>>

       Теорията се развива в преходен период, затова и се променя много – понякога меркантилизмът се дели на ранен (XV и XVI в.) и късен (XVI в. до началото на XVIII в.).
Особености на епохата са:

1. Концентрация на поземлената собственост и манифактурно производство, водещи до излишък от стоки.
2. Големите географски открития – нови стоки (включително работна ръка), големи находища на злато, сребро и скъпоценности (напр. диаманти), нови земи.
3. Утвърждаване на пазарните отношения – в резултат основния обект на изследване стават паричните обръщения.

Основни положения:

• Богатството се отъждествява с притежаванто на пари (в началото парите са били от злато и сребро, към края започват да стават абстрактни – има книжни полици и т.н.).
• Дефинира се понятието национално богатство като съвкупността от пари (включително злато, сребро и скъпоценности) и материални блага (стоки, животни, земи, сгради, работна ръка). Въпреки тази си дефиниция, националното богатство се възприема предимно като съвкупност от пари и скъпоценности. За повишаване на националното богатство се предлагат различни мерки, които държавата трябва да предприеме (като въвеждането на мита за вносни стоки или дори директна забрана за внос на определени стоки).
• Производството е само предпоставка, а обръщението на парите е истинската причина за забогатяване. От гледна точка на националното богатство повишаване може да има само от външната търговия (търговията в страната води само до преразпределение на националното богатство).
• Абсолютно се отхвърля държавната фалшификация на пари.

Най-основни различия с предишните теории:

1. Признаване на парите като един от факторите на производство. Увеличението на парите води до увеличение на произведените блага.
2. Постулиране на необходимостта от инвестиране, т.е. от максимизиране на паричното обръщение.

С една дума меркантилистите поставят търговията в центъра на учението си – оттам е и името на теорията (mercante – търговец на италиански).

       В историческото развитие на меркантилизма се наблюдава нарастващо желание за повишаване на паричните обръщения. Дефинира се понятието
търговски баланс = парична сума от продажби – парична сума от покупки.

       За ранните меркантилисти покупката те прави по-беден защото намаляват парите ти, а продажбата те прави съответно по-богат. Според тях държавата трябва да изнася (продава) колкото е възможно повече и да купува (внася) колкото е възможно по-малко стоки. Така държавата ще натрупа пари (вкл. скъпоценности).

       За късните меркантилисти при обръщението си парите “раждат” пари. Според тях трябва да се поддържа максимален обем в търговията с другите страни, като само се следи търговският баланс (= сума от износ – сума от внос) да е положителен. Националното богатство отново се покачва, като разликата е, че вместо да се атакува вносът по принцип, се отчита баланса на цените и на количеството изнесени и внесени стоки.

       В началото меркантилистите не са обръщали голямо внимание на вътрешната търговия и са предлагали работните заплати да са ниски с оглед повишаване предлагането на труд. Чак през 1728г. Даниел Дефо пише, че за повишаване на вътрешната търговия трябва да се повишат заплатите на наемниците (влиянието им във вътрешната търговия е най-голямо, защото те са по-голямата част от населението).

       Интересно е да се отбележи, че за всички меркантилисти наличните ресурси са ограничени, затова повишаването на националното богатство на една страна става за сметка понижаването на националното богатство на други страни. В този смисъл те разглеждат националното богатство и като съпоставителна мярка между различните държави.

<<<        >>>