[
Лозанска школа (неокласици)
Леон Валрас, Карл Менгер, Ойген фон Бьом-Баверк, Фридрих фон Визер, Вилфредо Парето.
- Пазарното стопанство е равновесна система. Първо се изучава като статична система – при нейното състояние на равновесие съобразно дадени параметри. След това се изучава динамиката на системата когато параметрите се променят.
- Икономическата теория се разделя на 3 части: чиста (описва функционирането на пазарните механизми), приложна (оптимално изразходване на ресурсите) и социална (оптимално разпределение на дохода).
- Изследва се поведението на стопанските субеки от гледна точка само на постигането на удоволствие (лична изгода). Останалите подбуди се игнорират.
- Потреблението е отрицателно производство, затова стопанската дейност на индивида се свежда до потребление и производство.
- Функционален анализ вместо причинно-следствен – закон за търсенето (функция на търсенето), еластичност на търсенето (промяна в търсенето при единица промяна в цената). Пример за функционален анализ: ценността се определя от степента на удоволствие и намалява с продължителната употреба или при увеличаване на количеството стоки, с които се постига удоволствието. Зависимостта е удоволствие (ценност) спрямо количество.
- Пределна полезност – поради гореописаната намляващата ценност на дадена стока настъпва момент, когато индивидът се колебае дали си струва да се харчат пари за придобиване на още една единица от стоката. Тази единица се нарича пределна покупка, а полезността й – пределна полезност на стоката.
-
Икономиката се разглежда като механична съвкупност от “икономически хора”.
Икономическите закони подобно на законите на механиката са обективни и всички индивиди им се подчиняват.
Примерни закони:
- Закон за пределната полезност – ценността на благата се определя от пределната им полезност (сума от различните пределни полезности на всички възможни начини за употреба – така се отчитат разликите в използването от различни групи хора).
- Закон за специфичната производителност на ресурсите – има 4 вида производствени фактора, всеки със своите особености: труд, земя, капитал и предприемачество.
- Закон за намаляващата производителност – прирастът на разходите за един фактор при липса на промяна в другите фактори води до намляване на производителността на първиа фактор. Според Ал. Маршал това важи само за първичния сектор; за вторичният е характерна обратна зависимост, обусловена от “вътрешната икономия от мащаба” (т.е. във вторичният сектор големите предприятия са по-ефективни от малките).
- Националният доход е сумата от доходите на всички стопански субекти. При такава трактовка се получава т.нар. “парадокс на Кларк” (след като се ожени за секретарката си, шефът спира да й плаща заплата и така националният доход се намалява, без да се намалява общия доход на двата субекта).