Владимир Сис - "Критичните дни на България"

Дневник на военния кореспондент - 1913г.
Чешкият военен кореспондент на в. "Народни листи" в България - Владимир Сис издава тази своя книга за междусъюзническата война през 1914 година. У нас тя е забравена за цели 90 години - издадена е за първи път едва през 2005г. от "Мултитрейд & Микропринтинг", София. Чрез мълчание са игнорирани и забравени впечтленията, бележките и размислите на един пряк участник в събитията 1912-1913г. Книгата представлява дневник, воден специално в продължение на месец и половина в драматичното лято на 1913 година.Самият Сис, за да е максимално информиран пише статии докато е на самата бойна линия. Това го и превръща в санитар към чешката мисия. Със своите статии и книги, военният дописник се поставя съзнателно и доброволно под ударите на една добре платена, широкомащабна и отлично режисирана антибългарска пропаганда през 1913г., наречена от него "позлатените барикади на перото", издигнати от сърби и гърци.
Освен описание на събитията по време на изписване на дневника, Сис пише и спомени и цитира документи за събития от предишната година. Споменава как на 12 март 1912г. завземаме Одрин и Портата започва преговори за мир. Как на 1 април 1912г. се подписва съглашението между България и Турция за прекратяване на военните действия. Как съюзниците сърби, гърци и черногорци започват да протакат подписването на мирния договор. Как Едуард Грей остро порицава гръцките и сръбските делегати, че отлагат подписването на Лондонският протокол и чак на 17 май 1912г. въпросният договор е подписан от тях (записал съм датите в стар стил, тъй като новият е въведен през 1916г.).
За двата месеца – от завземането на Одрин до подписването на Лондонския мирен договор сърбите укрепват Султан тепе, Овче поле, Щип, Кочани, Егри Паланка, Кратово, Куманово, Скопие, Пирот. Според съглашенският договор някои от тези места са в българска територия, т.е. сърбите са се подготвяли за междусъюзническата война и са имали апетити за българска територия още преди сключването на Лондонския договор. На 13 март 1913г. – българското правителство се обръща към Петроград за арбитраж (както е по съглашенския договор) по въпроса за спорните територии и от там постановяват да се присъдят към България. Сърбите отхвърлят руския арбитраж. Сърбите отхвърлят и желанията за мирен изход от конфликта:
Десет дена по-късно с горчивина пише за антибългарските настроения в Европа:5 юли 1913г.
"Сърбите приемат българските парламентьори по странен начин. Когато те се приближават на около петстотин крачки от предните сръбски позиции, сърбите независимо от това, че са видели бялото знаме, откриват по тях огън. Майор Живков се завърна ранен.
........
Майор Личев, чиято съпруга е чехкиня и дъщеря на проф. Брожек, беше пленен от сърбите и победоносно откаран в техния лагер, където го посрещат с подигравки и ругатни. Сръбските войници стесняват кръга около него и плюят в лицето му. Дрехите му са покрити с храчки. Напразно плененият парламентьор, награден със сръбски медал по време на посещението на принц Александър в София, се позовава на личните си контакти със сръбски офицери, напразно обръща внимание на присъстващите офицери върху непристойните постъпки на войниците, които от всички страни заплашват със смърт "българското куче". След това той е преместен в една палатка, пред която поставят пост. След като се стъмва, Личев подкупил войника от поста да го пусне и да му осигури кон. За двайсет франка войникът се съгласява, довежда му кон и още за двайсет франка пленникът щастливо е освободен. Ето как сърбите се отнасят с парламентьорите. Бялото знаме в техните очи няма никакво значение. И за най-примитивните народи особата на парламентьора е свята и недосегаема - само за сърбите, не. Това е доста интересна характеристика.
Става ясно, че щом така се приемат парламентьорите от България, ненавистта няма да свърши."
Владимир Сис описва много случаи на лъжи и манипулации от сръбската и гръцката пропаганда. Познавайки много от висшите ни офицери, той описва и много сражения, в които сръбските войски не се проявяват по най-достойният за войници начин. Дописникът не спестява и мръсните факти, които за съжаление са много и са свързани предимно с издевателства над мирното население - например:15 юли 1913г.
"Сърби и гърци сключват помежду си съюз срещу България, към тях се присъединява и Черна Гора. Новите съюзници се споразумяват за разпределение на Македония. Но тъй като не се осмеляват сами да се обявят срещу България, на своя страна те спечелват и Румъния, накрая и Турция, довчерашния техен неприятел. По този начин те погазиха и последния остатък морал. Представлява интерес фактът, че славянския печат, осъждайки постоянно българите, че търсят споразумение с Австрия (което обаче не е истина), сякаш не забелязва, че против българите сърбите извикват на помощ вековни неприятели на славяните - гърци и турци! Това сърбите не правят за пръв път. През 1882 г. те сключват военен договор с Австрия, онзи договор, който неправилно се приписва на България. През годините 1891 - 1893 Владан Джоржевич направи опит да сключи военна конвенция против българите с правителството на султан Абдул Хамид. През 1910 г. по време на пътуването на крал Петър до Цариград, Пашич се опита да направи същото с младотурците. И никой в славянския свят не се обяви против тази неславянска постъпка. Точно обратното. Сърбите са най-милото дете на славянството, докато българите - това са "татарите"!"
В стегнат вид с фактология и анализи Владимир Сис разглежда политическата и военната обстановка на Балканите. Накрая на книгата като извод дава:21 юли 1913г.
"..........
Румънците все още не са спрели своя "победен поход".
........
Румънците, ядосани, че дълго време бяха задържани от военните части на армията на Кутинчев, навлязоха в незащитената Враца. Бяха застреляни няколко граждани. Един гимназист, защитаващ сестра си, застрелял поручика, който искал да я изнасили. За това той и неговата сестра са убити от войниците.
...........
Когато излязох от събранието [Народното събрание], се спрях при група македонски бежанци, които разглеждаха статуята на Цар Освободител.
- Как е вашата Македония? - попитах един старец
- Зле. За нищо на света там няма да се върнем. Сърбите са по-лоши от турци, а гърците са по-лоши от сърбите. Турците не затваряха храмове и училища. А сърби и гърци ни насилват да се отречем от екзархията [виж информацията за екзарх Йосиф I]. И турците не правеха това!"
12-15 август 1913г.
".......... Подчертавам още един път: не търсете виновника за Балканската война в София, а в Петроград и след това в Белград и Атина. Прекалената доверчивост и честната дума убиха България. Това трябва да помним!"