[
Виновни до доказване на противното
Инцидент
Декларация на Парламента
Медии
Имунитет и рейтинг
Въпроси
Съд и Закони
Двойни стандарти
Смърт
Обърнете внимание в първите две точки на датите и на бързината, с която на медиите и на някои публични личности им става "ясно" какво се е случило.
Инцидент
Късно вечерта на 07 април 2006г. (петък) става пътно-транспортно произшествие (ПТП) на магистрала "Тракия" между ситроен и форд. На 08 април е сигнализирано официално СДВР за ПТП-то и случаят е описан пред оперативен работник. Возилият се в ситроена Волен Сидеров заявява публично, че е имало опит за атентат срещу него, а шофиралият форда Явор Доков заедно с баща си Ромео Доков прави пресконференция срещу бандитите, които са блъскали колата му и са го били.На следващия ден (09 април) министърът на вътрешните работи Румен Петков заявява пред Иво Инджев в предаването "В десетката" по Би Ти Ви, че е абсурдно да се говори за атентат срещу Сидеров и че по-скоро е "станало обратното". Тези му твърдения, както и отговорът на "Атака" ги има във вестниците от същия ден (09 април), като в допълнение се цитира коментар на полицията, че "има основания срещу Павел Чернев да бъде повдигнато обвинение за саморазправа". Имам офлайн копие на новината, ето и линк към Web archive.
Все още се води следствие срещу неизвестен извършител и не е изяснена обстановката, но медиите тиражират коментарите на Румен Петков и полицията. Ако твърденията, че депутатът от "Атака" Павел Чернев е хулиган, не са коментари, а следствена информация, то имаме нарушение на чл. 198 ал. 1 от Наказателно-процесуалния Кодекс. За участвалите страни е нормално да обявяват своите версии, но МВР няма право да заема страна, да коментира или да нарушава следствената тайна, докато тече следствие. С тенденциозните си действия министърът на вътрешните работи, не без помощта на медии и полицаи, превръща случая в политически още на 09 април 2006 г.
На 10 април (понеделник) Волен Сидеров, подава жалба в Софийска градска прокуратура за опит за убийство. Жалбата на Сидеров е придвижена до СДВР близо два месеца по-късно, а виновникът за ПТП-то така и не е осъден. По-късно ще видим, че шофьорът на ситроена (Любомир Бакърджиев) НЕ е осъден като причинител на ПТП-то.
Да обобщим дотук: един ден след официалното сигнализиране на СДВР министърът на вътрешните работи Румен Петков превръща случая в политически, заемайки страна и нарушавайки основния принцип за обективност на неговото министерство.
Декларация на Парламента
На 11 април председателят на Парламента Георги Пирински кани на официална среща в Парламента Явор Доков заедно с баща му. В последвала пресконференция трогнатият председател на Парламента заявява, че "не улавя и следа от опит за атентат" срещу депутатите от "Атака" и желае да помогне на Докови да усетят "силата на държавата, която стои зад тях". Забележете двойния стандарт - Пирински кани Докови по своя инициатива, но чака от "Атака" да "искат среща" с него. Без да си прокурор или съдия, от елементарно чувство за справедливост, би трябвало да поканиш и двете страни в конфликтна ситуация.Както и да е, на 11 април Татяна Дончева (БСП), Анелия Мингова (НДСВ) и Ремзи Осман (ДПС) внасят в Парламента безпрецедентна декларация, в която се съдържат определения и квалификации по разследван към момента случай. Кога е подадена декларацията се вижда в точка първа от дневния ред (офлайн копие) на следващия ден - 12 април. В същия ден и по същата точка Румен Петков докладва докъде е стигнало следствието.
Министърът вече има разрешение от прокуратурата да оповестява следствена тайна, но депутатите нямат нужда от неговия доклад. На тях им е "ясно" какво е станало и още предишния ден са внесли декларация, охулваща Сидеров и Чернев като хулигани. Прокуратурата уж има доказателства, че Чернев е хулиган, но се оказва, че все още обсъжда тактиката как да събере доказателства срещу него. Това не пречи на магистрати да твърдят, че главният прокурор ще поиска до дни имунитета на Чернев и евентуално на Сидеров. Обърнете внимание на коментара на депутата Ивелин Николов - той иска да чуе по-скоро резултатите от разследването на действията на "тези хулигани". На него му е "ясно", че Сидеров и Чернев са хулигани преди Румен Петков да прочете своя доклад...
Няколко часа след изслушването на Румен Петков на 12 април, Георги Пирински призовава да се гласува "ЗА", хулителската декларация, която е приета със 164 гласа "За", 12 "Против" и 8 "Въздържали се". Така Парламентът ни официално декларира, че извършеното от Сидеров и Чернев е "брутална хулиганска проява" и че тяхната "арогантност" да се представят като жертви на атентат е "смайваща". По-нататък ще видим, че нито Сидеров, нито Чернев са хулиганствали на магистрала "Тракия"...
Според доклада на Румен Петков Волен Сидеров отказва да свидетелства и така не може да се внесе яснота в различните становища на Чернев, които си противоречат едно на друго. Последният оспорва обвиненията в хулиганство, тъй като единствената улика срещу него е разпознаването му по снимка от Явор Доков. Въпреки, че Чернев крие отпечатъците си от полицията, министърът на вътрешните работи твърди, че по колата на Доков има отпечатъци на Чернев.
Да обобщим дотук: два дена след като министърът на вътрешните работи превръща случая в политически, БСП, НДСВ и ДПС внасят в Парламента декларация, окачествяваща персонално Сидеров и Чернев като хулигани, и на следващия ден декларацията е приета. За всички е "ясно", че Сидеров и Чернев бият хората по магистралите, а Чернев сменя набързо няколко версии за случилото се.
Медии
Докови са подкрепяни не само от Румен Петков, Георги Пирински и мнозинството в Парламента, но и от медиите. Още на 09 април родната преса заема страна, представяйки Докови като "потърпевши". Примерна извадка от статии и интервюта от дните веднага след инцидента:БТВ, “В десетката” (интервю с Румен Петков) - "Р.П.: Според мен за атентат е абсурдно да се говори."
в. 24 часа:
"Димитър Абаджиев, ДСБ: „Атака" лъже всеки ден, вярвам на дядото и внука";
"43-годишният Ромео Доков: Те са бандити с имунитет";
"Румен Петков, министър на вътрешните работи: Хората да знаят - няма недосегаеми";
в. Труд:
интервю на Анна Заркова: "Явор Доков, студентът, обявен за атентатор: Не знаех, че има бандити с имунитет";
интервю с директора на РДВР Пазарджик Жоро Стоицев: "Атентат срещу Атака? Глупости!";
"Министър Румен Петков: Няма атентат, това е спекулация"
в. Монитор:
"Сидеров си измисли атентат, за да скрие бияч";
"Чернев пак преби човек"
в. Стандарт:
"Чернев уличен в побой по 30 снимки";
"Съдят Чернев за бой";
"Петков: Не е имало атентат";
Времето си минава, но тенденциозността в медиите не се променя. Какво мислите, че пишат вестниците няколко месеца след инцидента? Версията на Докови, както и твърденията на МВР се представят с нормален тон, независимо колко абсурдни и тенденциозни може да бъдат. В този пример следователят Емил Иванов изказва предположение, че сред привържениците на "Атака" има убийци, въпреки че "заплашваният" със смърт не е подавал такъв сигнал и просто допуска, че може и да е сериозен щом главниият прокурор се занимава с това. От друга страна отношението на медиите към Сидеров е следното:
в. Стандарт - Сидеров още бълнува атентат.
в. Монитор - Волен вие на умряло, взеха му имунитета
Днес.бг - Врещят за Волен
Наглостта на медиите се вижда черно на бяло във в. Новинар. Докато тече делото срещу Сидеров, то е от интерес за вестника (вижте за пример статията на Фани Чоджумова), но когато Сидеров е оправдан, то вестникът "губи" този интерес. Сидеров изпраща иронично писмо до редакцията относно двойните стандарти при отразяване на делото и истината лъсва в отговора. Забележете, че писмото на Сидеров е с конкретни имена (Силвия Йотова, Десислава Апостолова и Лъчезар Войнов), докато наглият отговор на вестника е анонимен...
Имунитет и рейтинг
Да се върнем към хронологията и промените в становището на Павел Чернев. Когато Чернев сменя версията си за трети път (на 16 април 2006 г.) и казва че Любомир Бакърджиев е карал ситроена, Явор Доков потвърждава като гост на "В десетката" своята версия, че биячът е Чернев. Полицията призовава Бакърджиев да се яви на разпит за следващия ден. На следващия ден (17 април) Волен Сидеров подава жалба, с която се отказва от единствените обяснения, които е давал до момента - тези пред СДВР на 08 април (отказът е с номер Ж-153/17.04.2006):
Това са обясненията, които Сидеров е дал пред оперативния работник Ангел Василев в деня след инцидента. Ето го и пълният текст на обясненията:
 |
"На 7.04.2006 г. след мероприятието в Стара Загора - митинг, се прибирахме към София. Около 23 часа в отсечката Пазарджик - Траянови врата - на около 10-15 км преди тунела, ни засече червен форд-микробус с номер С 4090. Фордът известно време не позволяваше да го изпреварим, танцувайки пред нас. След като все пак тръгнахме да го изпреварваме, фордът ни притисна отдясно и започна да ни изтласква към мантинелата. Шофиращият Павел Чернев овладя колата и успя да излезе напред и да продължи без спиране до София." |
След самопризнанията на Бакърджиев шефът на РДВР-Пазарджик полк. Жоро Стоицев има наглостта да твърди, че от самото начало се е работело върху версия за невинността на Чернев, но това не било казано на министъра на вътрешните работи, защото "не било необходимо". Явно е необходимо хората от "Атака" да бъдат набързо разследвани по жалбата на Докови за хулиганство, докато жалбата на Сидеров за опит за убийство бива мотана. Сравнете - следствието за хулиганство разпитва няколко души и на 20 април вече има хипотеза за събитията след ПТП-то, докато следствието по жалбата на Сидеров за "опит за убийство" срещу причинителя на ПТП-то започва чак на 30 май, когато потърпевшият (Сидеров) е призован за първи път да даде обяснения.
От признанията на Бакърджиев излиза, че Сидеров му е "внушил" да извърши побоя над Явор Доков. Според последните сведения от Чернев пък Сидеров му е "внушил" да прикрие Бакърджиев. Интересното е, че Чернев сам признава в интервю за в. Стандарт, че е препоръчал на Сидеров да назначи Бакърджиев като шофьор. Самият Сидеров заявява на 18 април, че дознанието за хулиганство е поръчково и че ще даде показания, когато започне да се разследва кой е причинил сблъсъка между колите и дали е имало покушение срещу него. Същия ден (18 април) той подава жалба срещу действията на Румен Петков, за която последният заявява, че "буди потрес и смях" и че не може да я коментира, защото е "нормален човек".
На 21 април се пускат първите намеци, че рейтингът на "Атака" се срива. След Парламентарните избори през 2005 г. подкрепата за "Атака" расте, докато рейтингът на всички останали партии пада. Така се стига до официалните статистики през март 2006 г. - "Атака" е втора политическа сила дори според Алфа рисърч и Галъп Интернешънъл. Според близките до тогавашната власт агенции "Атака" има около 9% подкрепа, но според Маркет ЛИНКС например рейтингът е над 15%. Две седмици след скандала с магистрала "Тракия" Дарик радио в своя анкета от 21 април показва, че според 77% от хората е нямало атентат срещу Сидеров и 55% смятат, че си е проличало какви брутални типове и лъжци са тези от "Атака". Според тази анкета подкрепата за "Атака" пада на 3.5% и това я поставя на четвърто място сред политическите сили.
На 28 април главният прокурор Борис Велчев иска имунитета на Волен Сидеров за лъжесвидетелстване, подбудителство към лъжесвидетелстване и укривателство на престъпник Във фактическата обстановка в искането на прокурора пише, че Сидеров е стрелял с пистолета си, но това остава недоказано до края на делото. Пак там пише, че Бакърджиев е блъскал колата на Явор Доков, че е спукал с джобен нож три гуми на кола в движение и че Доков е карал един километър със спукани гуми. Същия ден Сидеров заявява, че обвиненията към него са политическа поръчка и няма как да издържат в съда. На следващия ден обяснява защо отказва да дава показания - защото дознанието е против него, т.е. не разследва обективно и си служи с лъжи.
Тъй като лидерът на "Атака" се отказва от обясненията си пред СДВР и уведомява за това прокуратурата на 02 май, т.е. преди обясненията му да са използвани като показания в съдебно дело, то те не може да се използват за доказателство. При това положение прокурорите са принудени да свалят обвиненията за лъжесвидетелстване. По същия начин стои въпросът със смените в обясненията на Павел Чернев и Явор Доков и затова и те не са обвинени в лъжесвидетелстване.
На 17 май комисията, която заседава относно свалянето на имунитета на Сидеров, решава да заседава тайно въпреки настояването на "Атака" за публичност. Две седмици по-късно, на 31 май, комисията решава предсрочно (12 дена по-рано), че имунитетът на националиста трябва да бъде свален заради останалите две обвинения - подбудителство към лъжесвидетелстване и укривателство.
На 05 юни Бакърджиев е осъден за хулиганство и побой с нанесени материални и нематериални щети след случилото се ПТП. Присъдата не е за причиняване на самото ПТП!
На 22 юни практически всички депутати, които са в Парламента (без тези от "Атака") гласуват "За" свалянето на имунитета на Сидеров. След като му е свален имунитетът (а и рейтингът), лека полека започва да се дава трибуна за позицията му, без да се правят коментари или квалификации. Например в деня, в който е свален имунитетът му, Сидеров е интервюиран. За по-сигурно интервюто е взето, след като депутатът е останал без имунитет. Сидеров твърди, че Бакърджиев не му е постоянен шофьор, а е временен и то препоръчан от Чернев. Сидеров казва, че не е принуждавал Бакърджиев да бие никого, но акцентира на показанията на шофьора в съда, че Явор Доков е блъскал колата им.
Изказването на Волен Сидеров преди гласуването, с което имунитетът му е свален:
Свали Като wmv
Имунитетът на Сидеров е свален изключително бързо - два месеца и половина след инцидента. Нашият Парламент не е така бърз по отношение на "подбудения към лъжесвидетелстване" Павел Чернев. Неговият имунитет не е искан по повод случая на магистрала "Тракия", а по повод побой над Ивайло Дачов с причинени телесни повреди. Побоят е извършен на 07 февруари 2006 г. - преди инцидента на магистрала Тракия, но имунитетът на Чернев е свален на 20 септември 2006 г. За свалянето на имунитета на Чернев са нужни седем месеца и половина...
Да обобщим: в първите си обяснения на 08 април Сидеров и Чернев прикриват Бакърджиев - шофьора на ситроена. След реакцията на депутати, министри и медии, които не се интересуват кой е причинил ПТП, а кой е хулиганствал след това, Чернев започва да сменя обясненията си и накрая разкрива Бакърджиев. Бакърджиев прави пълни самопризнания и е осъден по бързата процедура за хулиганство. Отпадането на обвиненията в хулиганство и лъжесвидетелстване принуждава желаещите имунитета на Сидеров да разчитат само на твърденията на отмяталия се няколко пъти от думите си Чернев. Накрая въпреки декларацията на Парламента и многото хулителски статии, интервюта и коментари, Сидеров остава без имунитет не заради хулиганство или лъжесвидетелстване, а заради подбуждане на Чернев към лъжесвидетелстване и укриване на Бакърджиев. Благодарение на скандала рейтингът на "Атака" пада 3-4 пъти и от втора политическа сила "Атака" става четвърта.
Въпроси
-
Има ли право Сидеров да говори за атентат ако приемем, че наистина колата, в която е бил, е засечена и блъсната?
Преди случая на магистрала "Тракия" Сидеров е получавал много и различни заплахи за живота си. Има дори арестувани - двама от отправящите заплахи са заловени от НСБОП.
Не е като да няма умрели депутати при съмнителни обстоятелства. Пример са катастрофите, в които умряха депутатите Свилен Капсъзов и Красимир Чернев. Специална Парламентарна комисия изрази в свой доклад (офлайн копие на доклада) съмнения за умисъл в действията на причинителите на тези катастрофи, които за разлика от депутатите оцеляват и то с леки наранявания. Комисията разкрива, че прокуратура и съд дори не са разгледали варианта смъртта на депутатите да е причинена умишлено.
Ако е имало агресивно шофиране от страна на Явор Доков, то може да е умишлена провокация, а може и да е просто случайност. Но ако Сидеров беше каран от шофьор на НСО и Доков беше засякъл и блъснал колата на Сидеров, то как мислите би реагирал охранителят?
-
Има ли специално отношение към депутатите от "Атака"?
Бързата и тенденциозна реакция на министъра на вътрешните работи, председателят на Парламента, Парламентарното мнозинство и медиите е недвусмислена. Заемането на страна, нарушаването на следствена тайна, както и злостните коментари по медиите са факт.
Пример - при подобен инцидент депутатът Петър Димитров се вози в автомобил, който прегазва човек. От МВР отказват информация, докато тече следствието. Така е по закон, но в случая със Сидеров той не бе спазен. В случая на Петър Димитров няма министри и следователи, които да заемат позиция срещу него, няма декларация на Парламента и шофьорът на Народното събрание, който е карал автомобила, не обикаля медиите, за да разправя какво се е случило. Средствата за масова информация не сочат с пръст депутата като виновен за някакви събития след самия акт на прегазването - примерно, че не е правил изкуствено дишане (или каквото друго измислят).
-
Хулигани ли са тези от "Атака"?
Така изглежда. Особеното в случая е, че за разлика от хулиганстващи депутати като Алеко Кюркчиев и Камен Влахов или като Вежди Рашидов, в този случай хулиганът е временен шофьор, който се е изживял като бодигард. Въпреки голямото желание, доказателства за хулиганско поведение на Волен Сидеров не са намерени. Хулиганствалият шофьор е уволнен след постъпката му.
-
Лъжци ли са от "Атака"?
Строго погледнато Сидеров и Чернев, също както и Явор Доков, са излъгали. Формално не са лъжесвидетелствали или нарушили закон, защото обяснения (описанията, които потърпевшите дават пред оперативни работници) може да се оттеглят по всяко време преди започване на дело. Това не случайно е разрешено от закона - потърпевшите може да са дали грешни или неточни сведения, защото са подведени от полиция или приятели, защото са заплашвани, защото са афектирани или дават воля на лични отношения и т.н. Оттеглянето на обясненията се прави именно в "името на истината" - да не се пречи на следователите да установят "обективната истина". Пред следовател или съд свидетелите дават показания, отказването от които води до обвинения в лъжесвидетелстване.
Що се отнася до това етично и морално ли е да се прикриват действията на Бакърджиев - с такива неща полицаи и следователи се сблъскват ежедневно и те не са патент на "Атака". Желанието да се помогне на роднина, приятел или колега понякога влиза в конфликт с принципния и стерилен морал. В случая може би се е разчитало, че на депутата с имунитет ще му се разминат следствените проверки по повод участието в ПТП, което ще спести евентуални проблеми на осъждания Любомир Бакърджиев.
Не е оправдание, но според мен постъпката на Сидеров и Чернев е много по-малък проблем от употребата на инцидента като оръжие срещу политически опоненти, както и от едностранните и тенденциозни действия на МВР - на гола вяра се заявява, че няма атентат и се разследват само действията на хората от едната кола в ПТП, в което участват две коли.
- "Подбуденият към лъжесвидетелстване" Чернев виновен ли е за укривателството на Бакърджиев? Обвинения за укривателство никога не са били повдигани срещу него...
- Ако тезата за подбуждане към лъжесвидетелстване не издържи в съда, то Чернев набедил ли е Сидеров за подбудителство?
- След като Чернев е бил адвокат на Бакърджиев и дори го е препоръчал на Сидеров за шофьор, как да сме сигурни, че Сидеров е убедил Чернев да се прикрие Бакърджиев, а не обратното (както твърди Сидеров)? Ако Сидеров го е страх от това, което знае Бакърджиев, как така смело го уволнява веднага след инцидента? Как така осъдения и изгонен Бакърджиев не изнася "тъмните тайни", които знае и заради които Сидеров го е укривал?
- Защо в продължение на близо два месеца тече дознание само по жалбата на Докови?
- Ако следствието по жалбата на Сидеров започва два месеца след като я е подал, как Румен Петков знае какво е станало преди това следствие да е започнало?
Съд и Закони
За случая на магистрала Тракия са образувани две дела: едното е срещу Любомир Бакърджиев за хулиганство и побой, а другото - срещу Волен Сидеров за подтикване на Павел Чернев към лъжесвидетелство и за укривателство на Любомир Бакърджиев. Дело срещу причинителя на ПТП-то - Явор Доков не е заведено, но за сметка на това делото срещу Сидеров се поставя в центъра на общественото внимание. Въпросното дело е № 1609 от 2007 г. и е гледано от 15-ти състав на Софийски Градски Съд (СГС). По някое време в делото е включена и съпругата на Сидеров - какъв е резултатът ще видите по-надолу.На 14 февруари 2007 г., близо 8 месеца след като му е свален имунитетът, Сидеров прави пресконференция, на която заявява, че е установил, че срещу него се води следствие от 15 август 2006 г. (т.е. от 6 месеца), без той да е уведомен. На въпросната пресконференция призовкар демонстративно връчва призовка с твърдението, че не е могъл да го намери до този момент. Сидеров подписва призовката и на следващия ден (15 февруари 2007 г.) адвокатът му Марин Марковски иска отвод на следователя Емил Иванов за тенденциозност и разкриване на следствена тайна, а Сидеров отказва да влезе в Националната следствена служба (НСлС). Прокурорката Иванка Трифонова отказва отвода, защото адвокатът няма пълномощно, но според него няма как да има, след като следствието още не е започнало - намек, че Сидеров е получил призовката си предходния ден. След като вижда, че на следователя няма да се направи отвод, на 20 февруари 2007 г. Сидеров отива в НСлС да му бъдат предявени обвиненията. Три дни по-късно Марковски иска отвод на самата Трифонова заради отказа й да даде препис от доказателствата по делото. На 07 март 2007 г. отново е поискан отвод на следователя Емил Иванов, защото повдига обвинение срещу Капка Сидерова, основано само на показанията на един човек (Павел Чернев). Нито един отвод не е уважен...
Директорът на Националното следствие Ангел Александров подава оставка през юни 2007 г. след сериозен скандал. По същото време Румен Петков спретва поредния си скандал, заради който излезе майтапа, че МВР идва от Маджо вика Румен. Нещата стават по-сериозни за МВР на заседанието на Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред на 26 март 2008 г. (копирано от в. Капитал). Тогава скандалът в МВР достига несравними с магистрала "Тракия" височини. Заради този скандал дори чуждестранните медии започват да пишат за връзките на властта с организираната престъпност в България. След продължителен скандал министърът на вътрешните работи е принуден сам да си подаде оставката, тъй като управляващите дори насред отвратителни компроматни престрелки отхвърлят предложенията на Сидеров премиерът да поиска оставката на вътрешния си министър.
Скандалите, които тресат МВР и Националната следствена служба карат защитата на Сидерови да заеме изчаквателна позиция. Започват се отлагания на делото:
- 27 юни 2007 г. - нередовно призоваване на Сидеров.
- 28 септември 2007 г. - Марин Марковски има хипертонична криза.
- 05 декември 2007 г. - Капка Сидерова има здравословни проблеми.
- 21 февруари 2008 г. - Сидеров не може да присъства заради дебатите по вота на недоверие в Народното събрание.
- 01 април 2008 г. - отново Марковски не може да присъства поради заболяване.
- 07 май 2008 г. - защитата иска да върне обвинителния акт за доразследване. След като това е отказано, Сидеров иска отвод на съдийката Милена Панева, която отказва. Това разглеждане е отложено отново, защото защитата нарушава процесуалните норми и привърженици на "Атака" нарушават реда в залата.
- 26 май 2008 г. - съдът решава да гледа делото в малка стаичка, в която не са допуснати привърженици на "Атака". Желанието на защитата да се гледа делото в голяма зала не е удовлетворено, но делото пак е отложено - този път защитата иска да се разпитат още двама свидетеля.
- обвинението се позовава на твърдение, че кола, движеща се със 110 км/ч настига и се сблъсква с кола, движеща се със 150-160 км/ч;
- обвинението е основано на показанията на Павел Чернев, Явор Доков и Ромео Доков - хора, които сменят становищата си няколко пъти;
- има удостоверени от органите на МВР заплахи за живота му;
- шофьорът на форда (Явор Доков) блъска ситроена на Сидеров;
- медиите тиражират тенденциозни изказвания на Румен Петков, Георги Пирински и Жоро Стоицев;
- Иванка Трифонова отказва да даде отвод на тенденциозният следовател Емил Иванов, който оповестява следствена тайна и който се заканва в интервюта, че ще има още обвинения, а в миналото си е фалшифицирал улики;
- Павел Чернев е подбуждал препоръчания от него Бакърджиев да бъде укрит; Сидеров не е знаел за съдебното минало на шофьора си.
Двойни стандарти
Най-доброто доказателство за двойния стандарт, който се прилага спрямо Волен Сидеров е изказването на главния прокурор Борис Велчев на 23 февруари 2007 г.:Но аз мисля, че всички знаем фактите около инцидента на автомагистрала "Тракия". Нека г-н Сидеров да докаже своята невинност пред съда.А уж презумпцията е "невинен до доказване на противното"... Повече от осем месеца след този гаф, на 01 ноември 2007 г., той се извинява, а близо година по-късно казва, че съжалява за това дело. Доста време е нужно на главния ни прокурор да "осъзнае" гафовете в процеса срещу политичесия опозиционер...
Нека видим как реагират следователи, прокурори, министри, депутати и медии в други случаи:
-
През нощта на 23 срещу 24 декември 2005 г. Георги Петърнейчев
прегазва и убива човек,
докато е заместник министър на транспорта.
Три дена след инцидента в медиите пишат, че виновен за случката е прегазеният - той се бил
хвърлил пред колата
на заместник министъра.
Прокурорската проверка оневинява шофьора, въпреки че
има свидетелски показания
за това, че убитият е пресичал на пешеходна пътека и че Петърнейчев е карал с превишена скорост.
Близките обжалват това прокурорско решение, което довежда до дело.
Делото също е прекратено поради липса на вина...
Медиите тук реагират за три дни, докато при Сидеров реагират един ден след сигнализирането на СДВР. Освен това отношението към Петърнейчев е доста по-различно. Докато текат проверките и делото, няма интервюта на министри и следователи, няма декларации на Парламента, няма и медиен шум. Какво ли щеше да стане ако тогава не Петърнейчев, а Сидеров беше убил стареца?
-
Двоен стандарт има и спрямо бивши депутати - например
навлезлият в насрещното платно и убил двама души Красимир Катев.
Два дена след инцидента медиите го цитираха как съвестта му е чиста.
Лекари от Военна болница летят спешно до Варна, за да оперират
дъщерята на Катев, но все още живият 26-годишен младеж от другата кола
е починал в Добричката болница.
Близки на умрелите твърдят, че линейката за първоначално оцелелия се е бавила 4 часа.
Изглежда че след ПТП-то "чистата съвест" се грижи само за пътниците от джипа си - можеше да транспортира спешно с "частен транспорт" до Варна или Добрич и оцелелият след сблъсъка младеж. Разбира се, медии, министри и Парламент не намират това за "смайващо" или "брутално". Поне с бавенето на делото няма да има проблеми - прокурорката Милена Любенова винаги може да си вземе отпуска в чужбина.
- Емил Иванов - следователят по делото. Има данни, че е фалшифицирал доказателства, за да вкара невинен в затвора. Не само, че нищо не му се случва след този скандал, но се издига в кариерата.
- Ромео Доков (бащата на Явор Доков) - бивш постови милиционер. След "прехода" внезапно става едър приватизатор и акционер в хотели; има редица фирми, работещи в сферата на хотелиерството, туризма, ресторантьорството, рекламата и търговията.
- Явор Доков (неосъденият причинител на катастрофата) - следва разузнавателни науки в Англия и опитва да прави кариера в администрацията на Президента - вижте номер 10 (офлайн копие от Google cache). Може и да е съвпадение, но този факт се потулва след публикации във в. "Атака".
- Свидетелите по делото Румен Петков и Камен Пенков са съответно главният секретар и заместник главният секретар на МВР, станали бивши след скандали. Двойните стандарти на МВР и Румен Петков са описани в статия в lex.bg.
- Ангел Александров - бившият след скандал шеф на НСлС. Назначава получилата отвод прокурорка Иванка Трифонова, но поне признава, че даването на "обвинителни" интервюта от страна на подчинения му Емил Иванов преди приключването на следствието е скандално.
Смърт
Макар и оневинени от съда, семейство Сидерови претърпяват голяма загуба. Капка Сидерова е бременна и помята покрай притесненията, свързани с делото. Дело, в което прокуратурата сама признава, че не може да събере доказателства за вината на бъдещата майка:Оригинал Свали