[
Негативизъм
"Вестниците съществуват, не за да разпространяват новините, а за да ги прикриват."
Умберто Еко -
"Нулев брой"
Дали политиката на "Атака" е да насочва вниманието към себе си със скандали или двойните стандарти на медиите и власт имащите налагат такава представа?
Отношение спрямо "Атака"
Медии
ВАЦ
Отношение спрямо "Атака"
В предишната тема вече показах, че "Атака" иска циганите да са коректни граждани на България за разлика от насаждащите етническо напрежение президент и кмет от БСП. Интересно ми е защо заплахите на ДРОМ към "Атака" се игнорират и не са ли ДРОМ ксенофобска или поне хулиганска партия? Или защо циганска тълпа вика безнаказано "смърт за българите" и въоръжени бабаити се разхождат необезпокоявани от полицията? Ако нарушителите на реда не бяха цигани дали полицаите щяха да са пак така "плахи" в действията си?Медиите не остават по-назад от полицаите в игнорирането на закононарушения. Замислете се защо например остана извън медийния интерес осъждането на кмета на Руен, който наруши закона с отказа си да даде общинско помещение за клуб на "Атака"? Или може би членовете на ДПС са "свещени крави" и трябва да се пазят от лош имидж?
Същите медии проявяват специално отношение и към "Атака", но по малко по-различен начин. Например националистите може да са гласували против данъка върху лихвите (потърсете "ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака)" за отрицателен вот и вижте Гласуване 52), но като се пропуснат от списъка, читателите ще помислят, че само ДПС и БСП са против този данък. Такива подмолни манипулации не са случайни и се виждат най-ясно при отразяването на компроматите на напускащите или на вече напусналите "Атака".
Разбира се, не смятам, че само медиите имат отношение към Сидеров. Според българският съд например, лидерът на "Атака" може да бъде наричан "духовен педераст", дори когато обиждащият е признат за клеветник. Ръсещият обиди Боян Станков - Расате е осъден за лъжата, че Сидеров "няма и два законопроекта, а само харчи народни пари". Истината е, че името на Сидеров стои под 22 законопроекта в 40 НС и под 17 законопроекта в 41 НС.
Специално отношение към "Атака" има и в Парламента. На 21 юни 2012 г. от ДПС провокират с искане за отпадане на задължението политическата агитация да е на български език. В действителност те искат легализиране на това, което правят от години в нарушение на чл. 6. от Закона за политическите партии, а именно - агитация на турски език:
Оригинал Свали Като wmv
След острата реакция на Сидеров в Парламента Искра Фидосова го обвинява в лъжа и Цецка Цачева не му дава думата за лично обяснение. Така председателката на Парламента нарушава чл.50 ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Председателката на Парламента нарушава и чл.44 ал.6 от същия Правилник, когато спира микрофона на Сидеров по време на изявление от името на парламентарната група на партия "Атака". Георги Пирински също имаше навика да спира микрофона на Сидеров в 40-то НС, но тогавашното управление така или иначе беше нелегитимно...
Саботират се не само изказвания, но и предложения на националистите. Така става например, когато "Атака" в знак на протест срещу ACTA подава искане на 31 януари 2012 г. да бъде оттеглен скандалния подпис на посланика ни в Япония Любомир Тодоров. Въпреки че въпросният подпис е положен без каквито и да е доводи или обсъждания, ГЕРБ не приемат искането, като на 04 април 2012 г. гласуват по обичайния си начин - "въздържал се". Хем не го отхвърлят, хем не го приемат. Е, понякога предложенията на "Атака" биват снизходително приети - например допълнителните 40 млн. лева за образование за 2011 г.
Дотук добре - обвинихме цензурата, медийните манипулации и номерата на мнозинството за неуспехите и лошия имидж на "Атака". Въпросът е: правят ли все пак нещо успешно от "Атака" или само се оправдават с това, че нямат необходимата власт?
Дейността на "Атака" не се приключва само с неуспехите им да прокарат своите законопроекти и проекторешения в Парламента...
Отделно от парламентарната си дейност националистите пращат многобройни сигнали до различни институции. Например през март 2009 г. "Атака" подава сигнал до ДАНС за сделките за БТК и енерго-разпределителните дружества и няколко месеца по-късно започва проверка. Освен обичайната си реторика срещу ДПС, националистите предприемат и конкретни действия относно двата про-турски проекта в тази партия - сигнали до ДАНС има както за Ахмед Доган, така и за Касим Дал. Сигнали има и до прокуратурата - срещу далаверите с ДДС на Георги Гергов или срещу фирми от кръга около ДПС. Сигнали има и до Комисията за конфликт на интереси - например през 2012 г. Сидеров внася такъв сигнал срещу генералния директор на БТВ Вики Политова. Става дума за връзките й със строежа на ски съоръжения на Витоша, Боровец, Банско и Разлог, които се отразяват на репортажите на БТВ относно въпросните строежи.
Да оставим обаче сигналите - повечето от тях в крайна сметка удрят на камък. За разлика от другите опозиционни партии "Атака" използва силата на уличния натиск, когато не успее да постигне целите си по нормалния институционален начин. Освен митинги, които биват охулвани по навик от медиите, "Атака" организира и подписки. Например през септември 2011 г. "Атака" започва подписка срещу добива на шистов газ, а на 28 октомври 2011 г. вкарва в Парламента проект за решение за мораториум върху този газодобив. Месец по-късно, на 23 ноември 2011 г., проектът на "Атака" е отхвърлен. Същия ден РЗС внася аналогичен проект за решение, а БСП внасят направо законопроект.
По време на дебатите за проектите на РЗС и БСП на 18 януари 2012 г. Иван Костов използва понятия като "национална сигурност" и "енергийна неазависимост", за да защити добива на шистов газ. Изказване на Сидеров, даващо отговор на тезите на Иван Костов:
Оригинал Свали
Лидерът на "Атака" споменава стратегическото значение на българските източници на питейна вода, които наистина са по-жизнено значими и с по-дългосрочна употреба от евентуалния шистов газ, който корпорация Шеврон, би извлякла. Зебележките, за които споменава Сидеров, се отнасят до слабости в текста на меморандума на РЗС (безусловният меморандум на "Атака" вече е отхвърлен). В крайна сметка, докато се отказва достъп до информация на депутатите от "Атака" относно дейността на Шеврон у нас, ГЕРБ и РЗС най-лицемерно си изгласуват редактиран мораториум, който има задна вратичка.
Основният проблем на "Атака" не са липсата на позитивизъм и конструктивни идеи, а съпротивата на тези, на които "Атака" се опитва да търси сметка, т.е. на всички, които налагат досегашния ни неоколониален модел на управление. Не че в "Атака" са идеални и нямат кирливи ризи, но те работят по политическата си програма България да е правова държава със суверенна политика и силна икономика. Доколко програмата им е добра или методите са успешни е тема, която е различна от темите, с които ни занимават медиите.
Медии
Според "Freedom House" българските медии са били свободни в периода 2002 - 2003 г., след което стават "частично свободни" (или поне в периода 2004 - 2012 г.). Единствените държави-членки на ЕС, които са с "частично свободни" медии, са Италия, Румъния и България. В доклада за 2009 г. на "Freedom House" България е на 76 място от 196 държави по свобода на медиите, като според д-р Иво Инджов от изследователския проект "Корупцията в българските печатни медии" медиите и конкретни журналисти се превръщат в пиари на икономически и политически структури.За падението на медиите ни е показателен и индексът на "Репортери без граници". Докато в периода 2002 - 2004 г. се движим около 34-38 място в света, то през 2005 г. пропадаме на 48 място, като низходящата тенденция остава. В старите статистики падаме на 80 място до 2012 г., а в новите статистики (пероида 2013 - 2014 г.) падаме чак на 100-но място от 180 страни по света.
Концентрирането и липсата на публичност в медийната собственост прави медиите зависими от големи корпорации или политически среди. В блога на slivenplus има добър коментар по въпроса за обвързаността на медиите с партии и групировки. Медиите може да са обвързани и с парите на фондации на чужди държави. Такива са например медиите на Иво Прокопиев, които получиха 6 млн лева от "Америка за България" и след първия тримилионен транш през 2011г. погълнаха други медии...
Друг вид обвързаност има в доминираният от ВАЦ-овите медии Съюз на издателите в България. Дълги години председател на този съюз е главният редактор на в. "Труд" Тошо Тошев, а заместник-председател е главният редактор на в. "24 часа" Венелина Гочева. Заместник-председател на комисията по етика към този "независим" и "етичен" съюз е журналистката от в. "Труд" Валерия Велева. Същата, която от привилегирован журналист с достъп до сараите на Ахмед Доган се извърта на 180 градуса и става негов първи хулител. Същата, която се самоизобличи като "Мадам В." от отговора, който даде Ахмед Доган на нейното предателство. Както казва Иван Бакалов, да му мисли Бойко Борисов - следващия обект на "любовта" на Велева. За Велева и Доган говори и Волен Сидеров в това интервю.
В предишната тема видяхме, че фашизмът и ксенофобията са интриги и манипулации на медии и политически противници. В следващата тема са по-известните скандали около хулиганското поведение на някои по-видни атакисти. Тук ще покажа как медиите вдигат шум и ни занимават със собствените си инсинуации и манипулации. За целта ще разгледам добилите популярност "нахлувания" на Волен Сидеров във вестници и телевизии, въпреки че с депутатската си карта лидерът на "Атака" би трябвало да има свободен достъп до средствата за масова информация.
Поредицата обвинения започва с в. "168 часа". От редакцията на вестника заявяват, че на 23 февруари 2007 г. Сидеров е нахлул при тях. На 28 март 2008 г. отново се оказва, че Сидеров "нахлува" на място, където има достъп по закон - Министерски съвет. Следват предаването Панорама (11 януари 2009 г.) и кабелна телевизия „Източни Родопи” (13 февруари 2009 г.). Да не забравим и нахлуването на 29 септември 2011 г. в БиТиВи:
Оригинал Свали
Относно случая с БТВ - едни пишат как Сидеров е направил скандал, а други - как е прогонил депутатите. Сравнете двете новини, за да добиете представа за това как може едно събитие да се опише по два съвършено различни начина. Едно е сигурно - ако лидерът на "Атака" е поканен, то не е "нахлул", а ако не е поканен, то БТВ показва политическо отношение, което я превръща в инструмент за пропаганда, а не за информация. По-надолу ще опиша в детайли първото "нахлуване" - това в редакцията на в. "168 часа", тъй като то разкрива отлично колко нечистоплътни са станали медиите ни.
ВАЦ
След като в. "168 часа" публикува докладна, че ДПС финансира "Атака", Сидеров заедно с група поддръжници отива в редакцията и оставя писмо с опровержение и искане за извинение. Той завежда дело срещу главния редактор на вестника Николай Пенчев за публикуване на непроверена информация, която цели оклеветяване на политическа партия. На гледането на делото на 21 септември 2007 г. се оказва, че Сезгин Мюмюн ще поеме вината. Една година по-късно това се случва - Сезгин Мюмюн е осъден, както и е изключен от ГЕРБ. Остава открит въпросът защо ВАЦ-овите медии така "доверчиво" публикуват фалшив документ. За сравнение - въпросната докладна е била дадена и на в. "Монитор", но те не публикуват нищо по въпроса, защото виждат, че автентичността й е недоказуема.Както вече казах, на 23 февруари 2007 г. в. "168 часа" заявяват, че отиването на Сидеров в редакцията на в. "168 часа" е нахлуване. Как се отнасят другите медии към това?
Още същия ден, 23 февруари 2007 г., в Дарик радио излиза новината, че хората от "Атака" са нахлули в издателството. Цитирани са хората от "168 часа" и "24 часа", че към тях са отправяни смъртни заплахи и т.н. Пет дена след като са квалифицарали поведението на Сидеров, на 28 февруари 2007 г., Диана Найденова прави лицемерно предаване, в което уж иска да попита Сидеров по телефона дали наистина е нахлул, докато при нея гост е главният редактор на "168 часа".
Оценките в другите медии варират от "Волен вилня в редакция" до "Атака" щурмува редакцията на вестник "168 часа". Благодарение на записа с диктофон на разговора с Николай Пенчев, както и на видео записа на телевизия СКАТ прокуратурата решава на 03 май 2007 г., че Сидеров не е нахлувал във ВАЦ. Това впрочем се вижда и от новините в деня на въпросното "нахлуване" - полицията е извикана 1 час след като хората от "Атака" са си тръгнали:
Оригинал Свали
Ако имаше нахлуване или каквото и да е насилие, то полицаите щяха да бъдат извикани по време на събитието, а не след като клеветниците са съгласували (в продължение на цял час?!) своята версия за охулване на "Атака".
Освен срещу Николай Пенчев от "168 часа", Сидеров завежда дело срещу Венелина Гочева от "24 часа", заради публикувани клевети в публикациите: "Атака" ни нападна!", "Атака нахлу при нас със заплахи" и "Защо публикуваме писмото на г-н Сидеров, но няма да се извиним". Гочева предлага три точки, които Сидеров би могъл да изпълни, за да бъдат реакциите му "цивилизовани". Първа точка е изпълнена именно в деня, в който обвиняват Сидеров, че е нахлул. Третата точка от "цивилизационните" предложения на Гочева (за съдебни дела) не само е изпълнена, но Сидеров завежда дело и срещу нея. Що се отнася до втора точка, т.е. да сезира етичната комисия, то резултатът би бил меко казано съмнителен. Контролираният от ВАЦ Съюз на издателите в България (СИБ) излиза с осъждаща декларация, а умиращата и ръководена от Георги Лозанов Българската медийна коалиция (БМК) й приглася смело. Не че СИБ не се разпадна през 2011 г., но БМК фалира през 2007 г. и това се виждаше още през 2006 г. Интересното е, че Съюзът на българските журналисти не заема страна по случая...
На 01 март 2007 г. "Атака" организира протест срещу своите клеветници:
Оригинал Свали (като новина)
Оказва се, че не всеки е съгласен с ВАЦ и помагачите им от СИБ и БМК и на 02 март 2007 г. в. Монитор публикува статията "Кодекс имате - чест нямате!" - в брой 2852. Уеб архивът не е направил копие на цялата статия (има само резюмето от по-горе), но текстът е цитиран във в. "Атака".
Дали заради този скандал или заради нещо друго, но две седмици по-късно управителят на ВАЦ-България Петер Имберг е уволнен. На 21 септември 2007 г. адвокатката на Гочева опитва да изкара, че подсъдимата не е авторка на една от клеветническите статии, но свидетелските показания я отказват от тази линия на защита. В крайна сметка по един или друг параграф главният редактор на в. "24 часа" е оправдан.