Д-р Ганчо Ценов

"Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото"
Джордж Оруел, "1984"

       За мен д-р Ганчо Ценов е най-информираният и най-аргументираният за своето време български историк и това е причината да го смятам за най-добрият такъв. Не твърдя, че е безгрешен, но трудовете му са достойни за уважение не само от западните учени, но и от нас.
       По отношение на българската история Ценов е специализирал в древната история и произхода на държавата ни. Основната му теза е, че сме коренни жители на Балканския полуостров и сме наследници на древните трако-илирийски племена. Ценов смята още, че сме от първите християни в Европа и културата ни по никакъв начин не е отстъпвала на древно-римската.

       Ганчо Ценов кандидатства за доцент по стара българска история към историческия факултет на Софийския университет. Деканът, проф. Златарски, проваля кандидатурата на Ценов, след което започва масирана хулителска кампания против него. Без да спорят научно с него, "учените" го обиждат и обвиняват във "великобългарски шовинизъм".
       През 30-те години невъздържаността и хулите по негов адрес минават всякакви граници. Критиците му от кръга около проф. Васил Златарски (проф. Петър Ников, проф. Петър Мутафчиев, проф. Стефан Младенов и др.) го наричат "studierten Querkopf" ("учен чукундур"), "псевдо-учен", "патриот", пишат че има "чудовищен" и "антинаучен" метод. Копират някои от идеите му и го обвиняват, че е плагиатствал "техни" идеи. Това принуждава д-р Ценов да заведе срещу проф. Петър Ников и проф. Петър Мутафчиев дело за публични обиди и клевети. Назначената от Софийски окръжен съд експертиза на трима видни западни учени потвърждава правотата и авторството на Ганчо Ценов. За да предотврати осъждането им на затвор, той приема техните извинения за удовлетворителни и оттегля обвинението си.

       Васил Златарски, Петър Мутафчиев, Божидар Димитров - всички те пишат историята като разказ и използват изворите за доказване на части от разказа. Те имат предварително мнение какво се е случило и нагаждат изворите по него вместо да е обратното. Ето какво казва Златарски:

"Ценов пренебрегва всички резултати, добити досега в историческата наука по засегнатите от него въпроси и се залавя сам въз основа на първоизворите да докаже верността и справедливостта на своите възгледи, а оттук и фалшивостта и фантастичността на съществуващите засега мнения."

Въпросът е - а какво може да се използва ако не извори? Защо изворите да не може да оборят текущите мнения? Това е официалната ни история днес - съвкупност от мнения, противоречащи на множество древни исторически извори. Извори от съвременници или от хора живели малко след описваните от тях събития.

       След като Ганчо Ценов става доктор в Берлинския университет и след завидното уважение, което получава от западните учени, тук в България той е напълно отречен. Жалкото е, че се намират такива като тези тук, които се опитват да ни покажат, че Ганчо Ценов е отхвърлен не само от българската, но и от европейската научна общност. Цитират Е. Х. Минс, който заявява, че не е "негов дълг да чете нататък", т.е. след стр. 50. Далече стигат такива "учени", които не могат да прочетат повече от 50 страници... Уилям Милър пък, обвинява Ценов в едностранчивост и прекалена доказателственост (?), но признава:
"Той [Ценов] е събирал усърдно материали на различни езици и намерихме само една грешка в негов превод от гръцки текст".
Става дума за печатна грешката в изписването на име...

       Освен, че в подкрепа на грешната си теза са намерили свидетелства само от тези двамата, критиците от горния линк се оказват доста неинформирани. Ето какво пишат: "...глупостите, с които Ценов успя да се отрече от Българските си корени". Ако бяха чели повечко, щяха да знаят, че хулещите го колеги от България го наричат "патриот" и го обвиняват във "великобългарски шовинизъм". Та май по-скоро те са се отрекли от българския си корен, а не Ганчо Ценов...
       Да не пропускаме и пълната глупост, че "Ганчо обяснявал че Българите са Готи, сиреч Старо-германци". Ако бяха чели повечко щяха да знаят, че макар и доктор в Германия, Ганчо Ценов, си е позволил да оспори "германския" произход на готите и то в годините, когато национал-социализмът в Германия е в своя апогей и черпи вдъхновение от готицизма. Но както казал чукчата: "чукча писател, не читател"...

       Едни малко по-смислени критики намерих в този форум и по-точно - pdf-а на Т.Йончев. Почувствах се длъжен да им отговоря.

       Трудовете на Ценов са трудни за намиране... Tук съм сложил всичко, което имам в електронен вид. Важно е да се отбележи методът на Ценов за изучаване на историята, защото от сложените тук файлове (преписани на новобългарски и със спестени цитирания и превеждания на извори) не се вижда така, както от оригиналните му книги. Ценов цитира даден исторически извор в оригинал, дава превода на български, след което започва да анализира съдържанието на фона на други извори и да гради хипотези за събитията - какво се е случило и кога. Ценов не разказва историята като приказка, сякаш е неин свидетел, а дава възможни тълкувания и хипотези за това какво, кога и как се е случило според различните извори. За пример - в този pdf (4045 KB) има откъси от "Произходът на Българите и началото на българската държава и българската църква", показващи подхода на Ценов.

       Ако желаете да си купите книгите му - може да се намерят в София в една малка книжарничка близо до площад Славейков - на ул. "Хан Крум" № 7а (в безистена).

Трудове, които може да свалите:
Повече информация за биографията на Ганчо Ценов и книгите му може да намерите на сайта на ziezi.