[
Отговори на някои критики към д-р Ганчо Ценов
"Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото"
Джордж Оруел, "1984"
Както и да е, макар и чел орязан вариант на една от книгите на Ценов и две негови публикации, Теодор Йончев не се е поколебал да изпише 42 страници с критики. Би било редно, както към академичния дух на д-р Ценов, така и към труда на Йончев да се даде отговор на тези критики. Тъй като нямам много свободно време, а критикът е писал доста, ще попълвам своите отговори поетапно - с течение на времето.
Преди да започна да оборвам критиките точка по точка, искам да обърна внимание на две неща, които са характерни не само за Т. Йончев, а за всички критици на Ценов.
1. Позиция и отношение
Тонът на критика, когото обровам тук, е типичен за всички българи, които отхвърлят Ценов. От позицията на "сериозната наука" се показва как Ценов е, видиш ли, фантазьор и пълен лаик. Вярно е, че Ценов не е имунизиран срещу грешки, а и историята не е точна наука - винаги има за какво да се спори, но фактите опровергават унизителното отношение към Ценов.След като Ценов е доктор в Берлинския университет, значи не е такъв лаик, за какъвто го смятат тук "сериозните учени". След като колегите му на запад (Германия, Италия, Франция) приемат тезите му, значи не е фантазьор, който си измисля историята. След като Иречек признава грешката в тезите си след публикациите на Ценов и дори отказва да преиздаде своята "История на българите", значи аргументацията на Ценов е достатъчно добра. Всъщност огромният обем извори, които Ценов е използвал, смущава колегите му на запад, които чистосърдечно си признават, че не са виждали толкова богат изворов материал на едно място.
Т. Йончев използва "сериозно научни" думи като "микстурирания", което трябва да ни убеди във високото научно ниво, което притежава. Какво "нескромно професионално" мнение1 може да има Йончев, след като е прочел само една книга и две публикации на Ценов? Ако критикът беше чел ранните книги на Ценов, щеше да види, че той не е обиден човек, който на всяка цена иска да противоречи на опонентите си. Опонентите му в желанието си да опонират на първите му книги (до 1910-1912г.) го наричат с обидни епитети по всички тогавашни медии. След това наистина се появява обида в книгите му.
Дали Ценов желае да се докаже на всяка цена се вижда от поведението му към неговите опоненти. Докато тече хулителската кампания срещу Ценов опонентите му виждат, че западните учени започват да приемат негови тези. За да си придадат тежест, те решават да го обвинят, че е копирал приетите му на запад идеи от тях. Ценов е принуден да защити името си, като заведе дело за публични обиди и клевети (по-конкретно срещу проф. Петър Ников и проф. Петър Мутафчиев). По време на делото тройна чуждестранна експертиза установява правотата и авторството на Ценов. След като получава извинения, Ценов оттегля обвинението, спестявайки затвора на хулителите. Мисля, че това показва що за човек е Ценов...
2. Критики посредством софизми и манипулации
Както ще видите в моите отговори, много често критикът изважда от контекст дадено изречение или израз и с манипулации вкарва в устата на Ценов неща, които не е твърдял, за да го обори след това. Например като приравнява понятия на етническа, топонимна и езикова основа и игнорира времето към което се употребяват, критикът стигат до абсурдни тези, които лесно оборва, но които Ценов никога не е защитавал. Това е характерно не само за Йончев, а за всички критикуващи Ценов българи, които съм чел.Следват отговорите ми на pdf-a на Т. Йончев точка по точка:
Въведение и метод на д-р Ценов
Бележки по основните въпроси
Няколко други въпроса
1 Йончев, Т.: "Критични бележки върху някои проучвания на Г. Ценов и главно върху неговата книга “Кроватова България и покръстването на българите”, изд. София 1937", стр. 1