Цигани и циганизация - средство за отвличане на вниманието
"Който щади престъпниците, той вреди на честните хора."
Сенека Млади
Кои са виновниците за налагането на въпросната омраза? Тези, които я създават:
- На първо място това са полицията (МВР) и Прокуратурата, които с действията и бездействията си създават чувство за безнаказаност сред циганите. В статистиките ще видите дори полицаи, които са пострадали от цигани... Ако не са наранени физически, то биват уволнени, задето са защитили родното знаме от пияни цигани.
- Следват организации и лобита, защитаващи "правата на малцинствата" у нас. Съгласно Конституцията ни тук няма малцинства. А групови права не можа да има така, както и права без задължения. Организации като Хелзински комитет, "Отворено общество" и "Бъдеще за България" полагат големи усилия да защитават груповите права без насрещни задължения, които се вменяват на циганите. Добре е да се следи и държи под контрол дейността на такива организации.
-
Накрая - социалните министерства за нескопосаните или направо липсващи програми за очовечаване на циганите
(или както им викат днес "интегриране на ромите"). Например - навремето Министерството на образованието имаше
програма за образоване на циганите. Тя се състоеше в това да се дават безплатни закуски на малките циганчета в училище.
Резултатът беше, че чиганчетата отиваха в училище, изяждаха закуските и си отиваха по просия, кражба или
с каквото там се занимават. Имаше и друг резултат обаче, човешките деца - тези, които ходеха на училище,
защото родителите им ги карат, бяха много угнетени от това, че те не получават безплатни закуски,
а ходят на училище. Излизаше, че циганчетата получават безплатно ядене и не ходят на училище, т.е. - стават
двойно привилегировани.
Аналогични са програмите за даване с предисмтво на жилища на цигани, даването на социални помощи и детски надбавки и т.н. (виж "Дискриминация на българите").
Насъскването на хората срещу циганите с цел отклоняване на вниманието е стар подход. Доказателство за това е есето "Ще изчезне ли българският народ?" на Георги Марков от 1972 година. Изглежда така сякаш е писано днес. Просто ситуацията е същата - днес властта има нужда от отдушник на народната "любов", така както и тогава. Иначе не отричам нуждата от контрол над циганската популация в България.
Дори бих предложил на радетелите за права и свободи на циганите да им ги осигурят на собствен терен. Толкова много хора искат циганите да са добре - да ги приютят при себе си. Ще им ги закараме на наши разноски. Разходите ще ни се върнат многократно, сигурен съм...
но...
да слезем на Земята. Не само, че това няма да се случи, но явно напоследък започваме тотално да се циганизираме, както забелязва проф. Петър Иванов. Освен управляващите, които очевидно не могат да се справят с циганската популация в България, явно и обществото има проблем. Много рядко има по-сериозна реакция като тази след случката в квартал Захарна фабрика в София. Не че тогава имаше резултат, но честата рязка и непримирима обществена реакция би оказвала натиск над управляващите и евентуално може и да свършат нещо полезно (за разнообразие). Не трябва да се примиряваме.
Ето - господарите ни приеха рамковата конвенция за защита на националните малцинства (превод на български), въпреки че в Конституцията ни е написано, че сме еднонационална държава. Ние не сме завладявали чужди територии, където да има останали граждани от чужди държави и тъй като сме еднонационална държава, то в България няма национални малцинства. Конституционният Съд, подхождайки чисто формално реши, че това не е проблем и конвенцията е съобразена с Конституцията. В наличието на малцинства тук се съмнявам, обаче обратното е факт - в съседните нам държави има български малцинства!
Това, което е важното да се знае и да дадем да се разбере е:
- В България няма национални малцинства
- Правата са индивидуални; такова нещо като съвместни или колективни права не може да има
- Няма права без задължения; обратното е отнемане на правата на тези, които имат задължения
- Който нарушава горните принципи трябва да бъде наказван изключително сурово
властимащите щяха да се сртахуват от гнева ни и да внимават какво вършат!
Бих допълнил само, че камерата не обхваща добре цялото множество. Бяхме толкова много, че тълпата не само изпълни целия площад и паркинга на жълтите павета, но и се разля настрани по Раковски. И тогава управляващите толкова се бяха уплашили, че бяха напълнили страничните улици с полицаи - обикновено слагат само по една патрулка. Не случайно този митинг не го излъчиха по казионните медии - за първи път от много време управляващите се уплашиха истински. Защото това не беше като кебапче-митингите на СДС, на които хората ходеха заради плюскането. Това беше митинг породен от нежеланието ни да ни управялва мафията, която господства над нас в момента.
За съжаление третомартенските митинги на Атака не са достатъчни... Трябва да има по-често такива масови протести, а не да си траем и да се молим някой да ни оправи. Сами трябва да се оправим, това е!
ДА ПОКАЖЕМ НА МАФИОТИТЕ, ЧЕ НЕ МОЖЕМ ДА ТЪРПИМ НЕЗАКОННАТА ИМ ВЛАСТ!