Комунистическото робство

Червеният терор

       Живял съм в края на комунистическият режим, когато Тодор Живков е успял значително да го смекчи. За положителните страни на комунизма в България - вижте статията ми за Живков. Децата имахме детство, имаше ред и институциите реагираха когато се налагаше, парковете, улиците и националните паметници се поддържаха. Ако си способен и се съобразиш с ограниченията и изискванията на режима можеше да уредиш живота си и спокойно да имаш семейство. За някои положителни страни на комунизма може да видите и резюмето ми към книгата България или Мафията II на Георги Андреев.

       Тук ще пиша за същността на комунизма, т.е. за отрицателните му страни. По същество този режим докара на власт най-долната измет (сталинчетата на Георги Марков), която имаше (и има) в нашето общество. Тази сган е направила всичко по силите си да смачка свободомислещите, интелигентните или дори просто по-способните хора. В какво се е изразявал терорът на овластеното простолюдие над другите българи:
  • Лагери и масови гробове
    Много неудобни на властта или просто несимпатични "някому" хора са намерили смъртта си по време на този режим. Докато някои са били милостиво разстрелвани и погребвани в масови гробове (да не забравяме дейността на Нардония съд), други са били пращани по лагери, където са малтретирани или намират смъртта си по ужасен начин. Тези лагери освен, че разрушават живота на десетки хиляди, са служели и за сплашване на всички останали. Сиреч - внимавай да не отидеш там! Мнозина са пратени в лагерите без съд и присъда...
    Какво представляват самите лагери - вижте от разказите на очевидци във филма на Илия Троянов "Напред, но нека никога да не забравяме (балада за българските герои)" излъчен по ZDF и 3sat (филмът е предназначен за немска публика, затова дикторът е толкова манипулативен - игнорирайте го и обърнете внимание на разказите на очевидците):
    Оригинал  Свали   Като wmv

    "Танци" пред влака: Оригинал  Свали

    Смърт в лагера на човек без присъда; жените в Ловешкия лагер: Оригинал  Свали   Като mp4

    Без съд и присъда - 80% инвалид: Оригинал  Свали   Като mp4

    "Наказания" - стрелба и подземния карцер: Оригинал  Свали

    Как се създават капитуланти, провокатори, доносници или каквото се поиска: Оригинал  Свали

  • Промивка на мозъка
    С мощна комунистическа пропаганда и силови мерки бе направена цялостна промивка на мозъка на хората. За политически вицове се отиваше в затвора. Всичко се гласуваше с единство. Имаше случаи човек да се изкаже по един начин, но после да гласува обратно на изказването си. На въпроса защо така се разминава изказването и гласуването казва: "Изказвам се по убеждение, гласувам по съображение". Живее му се на човека... Научаваш се да си траеш, не смееш да кажеш това, което мислиш. Ставаш лицемер. Спомнете си Трайчо Костов - едни и същи хора го обявяват за герой, след това за предател (осъден е на смърт!) и след това пак за герой (и дори паметник му вдигат)...

  • Уравновиловката
    Помните ли лозунга: "От всекиго според възможностите, всекиму според потребностите"? Само дето на някои хора потребностите са много над възможностите им. Комунистическата уравновиловка ни превърна в мързеливи тарикати - нали така и така ще си получиш заплатата. Няма смисъл да си даваш зор, след като много по-некадърен и неспособен човек от теб взема същите пари!

  • Правоимащи и правонямащи
    С решение Б-13 на ПБ на ЦК на БКП от 27 декември 1962г. УБО осигурява цялостно обслужване на "правоимащите": апартамент, вила, транспорт, снабдяване, хигиенни услуги, безплатни телефонни услуги, неограничено закупуване на валута, доставка и внос на стоки за лично потребление от първа и втора необходимост (вносът е бил предимно по линия на Кореком, но без ограниченията за обикновените българи). Трите "етажа" на обслужване, които се определят от Б-13 (според генерал Георги Милушев 1 - последният ръководител на УБО) са:
    1. Членовете на Политбюро.
      Те са фактически освободени от собствени разходи по ползваните жилища и вили, които се поемат от бюджета на УБО. Изключение е само данъкът върху личните недвижими имоти. Получават по 1200 лева месечна "издръжка" за храна. Това са допълнителни средства към заплатата (а средната заплата за страната беше 250 лева), както и по две "безплатни" домашни прислужнички. [Допълнително се дават и по 1000 лева "протоколни пари"]
    2. Кандидат-членовете на Политбюро и секретарят на БЗНС.
      Плащат символичен наем за държавното жилище и вила, имат само една домашна прислужничка и 600 лева месечна добавка за храна.
    3. Председателят на ЦКРК на ЦК на БКП, секретарите на ЦК на БКП.
      Домашна помошничка два пъти в седмицата и "едва" 500 лева за храна.
    На частично обслужване към УБО са много от хората на видни държавни постове (като главен прокурор, министрите, председателят на Върховния съд и т.н.). Цитат от мемоарната книга1 на генерал Георги Милушев - последният, трети поред, началник на УБО (и единственият, който не е умрял при странни обстоятелства):
    "... правоимащите се определяха според партийната, а не според държавната йерархия... И когато някой напускаше висшия партиен ешелон, дори и да запазваше мястото си в системата на държавната власт, той автоматически отпадаше от списъка на привилегированите. Лишаваше се от охрана, настъпваше промяна и в медицинското му обслужване... Такъв беше и случаят със Станко Тодоров, на когото бе запазен постът председател на Народното събрание, но беше изваден от състава на Политбюро... Не случайно в началото на всяка година не един от зачислените в този охраняван и обслужван кръг неизменно ме питаше: "Я виж дали пак ме има в червения тефтер!" Ставаше дума за тетрадките, които бях наследил от генерал Кашев... Мисля, че в съзнанието на тези хора властта и облагите се припокриваха".
       Според мен, убитите, пребитите, физически и психически малтретираните хора от комунистическият режим са нов вид кръвен данък. При това не по-малко ужасен от този по време на турското робство. Разгледайте точките отгоре и се замислете - с какво комунистическият режим е по-добър от турското робство. Защото според мен комунистическият режим беше просто поредното ни робство.

       Убитият журналист Георги Марков в своите книги и статии дава много по-добро описание за комунистическия режим, отколкото аз бих могъл някога да дам - вижте например Задочни репортажи за България


1 Милушев, Георги: "По коридорите на властта", "INTRA book", София, 1991