Неокейнсианство
40-те до 70-те години на XX в.
Рой Харод, Евсей Домар, Алвин Хансен, Линдбек, Сноуър, Перу.
Опит с методите на неокласическата школа (оптимизация и индивидуализъм) да се обосноват изводите на Кейнс. Основни положения:
-
Принудителната безработица е резултат от нееластичността на цените и/или на работната заплата
(тази нееластичност е предимно резултат от несъвършенството на пазарните структури).
В резултат на колебанието на съвкупните разходи варира предимно заетостта, а не ценовото равнище.
-
Фактори обуславящи несъвършенството на пазарните структури:
- Разнородността на крайните продукти и фактори на производството и особено на труда.
- Асиметрия на информацията – едната страна в дадена сделка е по-информирана от другата, което води до неблагоприятен подбор (възползване на продавача – взема се по-лошата стока) и морален риск (възползване на клиента – напр. клиентът да изгори застрахованата си къща).
-
Теория за икономическия растеж – за производството са нужни 2 ресурса – труд и капитал,
като количеството им е постоянно. Икономическият растеж се определя от:
- Естествения прираст (неикономически фактори: население, повишаване на производителността на труда и т.н.).
- Нарастването на националния доход (и частта му за спестявания).
- Капиталоемкостта на продукцията.
-
Вградени стабилизатори на икономическите цикли – данъци и държавни плащания.
При подем трябва данъците да нарастват, а държавните плащания да намаляват. При кризи – обратното.
- Признава се наличието на “доминиращи единици” (големи предприятия) и разделянето на инсайдери (предприятия, които имат силна пазарна = монополна власт) и аутсайдери.