Неокейнсианство

40-те до 70-те години на XX в.

Рой Харод, Евсей Домар, Алвин Хансен, Линдбек, Сноуър, Перу.

<<<        >>>

       Опит с методите на неокласическата школа (оптимизация и индивидуализъм) да се обосноват изводите на Кейнс. Основни положения:

• Принудителната безработица е резултат от нееластичността на цените и/или на работната заплата (тази нееластичност е предимно резултат от несъвършенството на пазарните структури). В резултат на колебанието на съвкупните разходи варира предимно заетостта, а не ценовото равнище.
  
  
• Фактори обуславящи несъвършенството на пазарните структури:
  1. Разнородността на крайните продукти и фактори на производството и особено на труда.
  2. Асиметрия на информацията – едната страна в дадена сделка е по-информирана от другата, което води до неблагоприятен подбор (възползване на продавача – взема се по-лошата стока) и морален риск (възползване на клиента – напр. клиентът да изгори застрахованата си къща).
  С цел преодоляване на двата фактора се въвеждат специални мерки за формиране на цените и работните заплати, което поражда тяхната неизменност, а оттам правят безработицата нормално състояние на пазарната икономика.
  
  
• Теория за икономическия растеж – за производството са нужни 2 ресурса – труд и капитал, като количеството им е постоянно. Икономическият растеж се определя от:
  1. Естествения прираст (неикономически фактори: население, повишаване на производителността на труда и т.н.).
  2. Нарастването на националния доход (и частта му за спестявания).
  3. Капиталоемкостта на продукцията.
• Вградени стабилизатори на икономическите цикли – данъци и държавни плащания. При подем трябва данъците да нарастват, а държавните плащания да намаляват. При кризи – обратното.
  
  
• Признава се наличието на “доминиращи единици” (големи предприятия) и разделянето на инсайдери (предприятия, които имат силна пазарна = монополна власт) и аутсайдери.

<<<        >>>