[
Австрийска школа
Алфред Маршал, Дж. Б Кларк
- Пазарното стопанство не е равновесна система.
- Пренебрегва се сферата на производството.
- Икономиката изследва причинно-следствени, а не функционални връзки.
- Акцентира се върху субективизма и психологията на субектите, което води предимно до качествени анализи (няма количествени – избягват се математическите методи).
- Пределната полезност на дадена стока се определя от оскъдността на стоката.
- Разлика между благо (полезност на нещо) и стока (икономическо благо предназанчено за продажба).
-
Ценност – 2 вида:
- Субективна ценност е възприятието на даден индивид за дадено благо (определя се от ползеността и оскъдността на притежание за индивида).
- Обективна ценност – благата са от 2 вида порядък: висш (средства за производство) и нисш (блага за потребление). Ценността на благата от висш порядък имат вероятностен характер (очакване от произведените от тях блага от нисш порядък).
- Обща полезност – сума или произведение от субективната полезност при всяка отделна консумация на стоката и използваното количество.
- Еволюционна теория за парите – те са феномен, възникнал спонтанно. Наложили са се като стока с най-голяма “способност за обмяна” – трайност, висока ценност, преносимост и т.н.
-
Теория защо има лихва:
- Очаквана по-голяма достъпност на благата в бъдеще (поради очаквано повишаване на личните доходи). Лихвата в този случай е компенсация на това очакване (т.е. компенсация на очакван икономически ръст).
- Настоящите блага се оценяват като по-полезни от бъдещите. Лихвата е цена за отказ от настоящи блага. Недооценяването на бъдещите блага е в разрез с идеята за оптимизиращото поведение на “икономическия човек”.