Физиократи

XVIII в. от н.е.

Франсоа Кене, Жан-Клод Гурне, Дюпон дьо Немур, Мерсие дьо ла Ривиер, Ан Робер Жак Тюрго.

<<<        >>>

       Предишните теории са препоръчителни (нормативни), тази е първата описателна (позитивна). Физиократите свързват икономиката с изследването на законите за разпределение на материалните блага. Основни положения:

• Икономиката се базира едновременно на социалните класи в обществото и на предприемчивостта на индивида – дефинира се т.нар. естествен ред:
  • свобода на частната собственост
  • право на лична свобода
  • свободна конкуренция
  • право на личността за удовлетворяване на естествените портебности и право за придобиване на необходимите за това блага
• Формират се идеите за свободната търговия, конкурентния пазар, ненамесата на държавата в икономиката. Пазарният ред е най-добрият начин за управление на икономическият живот на обществото. При пълна свобода на действие за индивидите и в резултат на насочените в различни посоки техни егоистични действия, се постига оптимум на общественото благосъстояние.
• Обществото се дели на 3 класи: производителна (фермери), поземлени собственици (даващи земя под аренда на фермерите), безплодна (всички останали: индустриалци, търговци, лихвари и т.н.).
• Идеал за икономическа дейност – максимално задоволяване на потребностите с минимално използване на ресурсите.
• Икономическа таблица (станала в последствие основа на макроикономиката). Предпоставки, на които се базират изчисленията:
  • Периодът на производството и обръщението на блага е 1 година, като през цялата година цените са постоянни.
  • Всички доходи се потребяват, т.е. няма инвестиции.
  • Покупките и продажбите във всяка отделна класа не се вземат предвид – само междукласовият стокообмен има значение.
  • Външната търговия не се взема под внимание.
  • Цялата земя се обработва от фермерите, които са я взели на аренда от земевладелците.
• Два вида понятия за богатство: реално (физическо) и номинално (оценено в пари).
• Отрицателно отношение към търговията.

Голям напердък на физиократите в икономическите учения е определянето на понятията възпроизводство, аванси (капитал) и чист продукт.

• Теория за капитала – той се разглежда се като ценност, натрупана от излишъци. Капиталът се приема за необходимост за началото на всяко предприемачество. Търговският и индустриален капитал са безплодни – само този от земеделие и добив на суровини (т.нар. първичен сектор) е действителен. Разглеждат се 3 вида капитал:
  • Първоначални аванси – начални разходи за постройки, инвентар, разчистване на земята, строеж на стопански и жилищни съоръжения. Тези разходи се правят рядко.
  • Земеделски аванси – разходи за производствено оборудване, включително и животинска тяга.
  • Ежегодни аванси – текущи разходи за семена, работна сила и др.
• Първичният сектор създава материални блага, от които, като се приспаднат разходите за производство (авансите), се получава чист продукт. Само производителната класа може да създава чист продукт, тъй като той идва от природата. Промишлеността не създава нова материя, а търговията заменя едно благо с равноценно на него благо. Парите са едно от благата, защото с тях се купуват блага, а продажбата на блага е форма на купуване на пари.
• Възпроизводство – поддържане на общото производство на постоянно ниво. Производство и потребление се разглеждат като цикличен процес (“ежегодно възпроизводство на нацията”). Чистият продукт е необходим, тъй като се усвоява при обмена между класите. В крайна сметка чистият продукт не носи какъвто и да е растеж.

<<<        >>>