Радикална политическа икономия
Краят на XIX в.
Карл Маркс (Кашел Мордохай Леви), Фридрих Енгелс
Теорията е продължение на класическата икономика.
-
Обществото е саморазвиваща се система, динамиката на която се определя от състоянието и развитието на “начина на производство”.
Видове общества според начина на производство:
- Докапиталистическо – първобитнообщинен строй, източен (античен) тип робовладелско общество, феодализъм.
- Капиталистически строй
- Следкапиталистически строй
- Всяко явление има скрита същност и външни проявления – например печалбата на предприемачите е външно проявление на скритата същност “принадена стойност”. Външните проявления на една същност могат да се “превръщат” помежду си, тъй като са само форми на проявление на една единствена същност.
- Отделните стопански субекти нямат собствени цели и предпочитания и действията им се определят от класовата принадлежност.
- Изследва се връзката между разпределението на дохода, натрупването на капиталите и техническия прогрес.
- Доразвива се трудовата теория за стойността на Дейвид Рикардо. Има два вида труд – конкретен (от гледна точка на производството на стоката) и абстрактен (от гледна точка на усилията от страна на работника). Стойността е “въплътения в стоката абстрактен труд”. Обществената природа на абстрактния труд се проявява само чрез стокообмена.
- Работната заплата не включва принадената стойност, но нея я има в стоката. В това е експлоатацията на работниците от предприемачите. С работната заплата не се заплаща труда, а работната сила (способността за труд), т.е. заплатата е превърната форма на ценноста на работната сила.
- Производствената цена е превърната форма на стойността на стоките.
- Двойнствено отношение към капитала: веднъж се разглежда като “самонарастваща стойност”, т.е. като ценност, друг път – като “не стока, а отношение”, т.е. не е ценност.
- Капиталът се устремява натам, накъдето печалбата е по-висока. Това води до концентрация на капитал. Концентрацията на капитал, както и техническият прогрес (който води до безработица), повишават антагонизма между труд (работници, пролетариат) и капитал (предпиремачи, капиталисти).
Теорията може да се разглежда като капиталистическа теория поради следните причини:
- Самонарастващата стойност на капитала (както при класиците)
- Разделянето на обществото на класи и разглеждане на отношенията само между класите – подобно на физиократите
- Развитие на трудовата теория за стойността на Дейвид Рикардо (класическа теория)