Радикална политическа икономия

Краят на XIX в.

Карл Маркс (Кашел Мордохай Леви), Фридрих Енгелс

<<<        >>>


       Теорията е продължение на класическата икономика.
  • Обществото е саморазвиваща се система, динамиката на която се определя от състоянието и развитието на “начина на производство”. Видове общества според начина на производство:
    1. Докапиталистическо – първобитнообщинен строй, източен (античен) тип робовладелско общество, феодализъм.
    2. Капиталистически строй
    3. Следкапиталистически строй
    Обществата се сменят последователно във времето с революции, които са следствие от натрупани противоречия.
  • Всяко явление има скрита същност и външни проявления – например печалбата на предприемачите е външно проявление на скритата същност “принадена стойност”. Външните проявления на една същност могат да се “превръщат” помежду си, тъй като са само форми на проявление на една единствена същност.
  • Отделните стопански субекти нямат собствени цели и предпочитания и действията им се определят от класовата принадлежност.
  • Изследва се връзката между разпределението на дохода, натрупването на капиталите и техническия прогрес.
  • Доразвива се трудовата теория за стойността на Дейвид Рикардо. Има два вида труд – конкретен (от гледна точка на производството на стоката) и абстрактен (от гледна точка на усилията от страна на работника). Стойността е “въплътения в стоката абстрактен труд”. Обществената природа на абстрактния труд се проявява само чрез стокообмена.
  • Работната заплата не включва принадената стойност, но нея я има в стоката. В това е експлоатацията на работниците от предприемачите. С работната заплата не се заплаща труда, а работната сила (способността за труд), т.е. заплатата е превърната форма на ценноста на работната сила.
  • Производствената цена е превърната форма на стойността на стоките.
  • Двойнствено отношение към капитала: веднъж се разглежда като “самонарастваща стойност”, т.е. като ценност, друг път – като “не стока, а отношение”, т.е. не е ценност.
  • Капиталът се устремява натам, накъдето печалбата е по-висока. Това води до концентрация на капитал. Концентрацията на капитал, както и техническият прогрес (който води до безработица), повишават антагонизма между труд (работници, пролетариат) и капитал (предпиремачи, капиталисти).

       Теорията може да се разглежда като капиталистическа теория поради следните причини:
  1. Самонарастващата стойност на капитала (както при класиците)
  2. Разделянето на обществото на класи и разглеждане на отношенията само между класите – подобно на физиократите
  3. Развитие на трудовата теория за стойността на Дейвид Рикардо (класическа теория)
       Може да се каже, че основните проблеми на капитализма (непрекъснатия растеж на капитала, изискващ съответен икономически растеж; непрестанно увеличаващата се концентрация на материални блага във все по-малко физически лица; безработицата) не са засегнати в тяхната дълбочина и се търсят решения на тези проблеми сходни с решенията на други капиталистически теории. Единствената разлика е в постулирането на нуждата от революция за постигане на описаните икономически отношения. Все пак не бива да се отрича, че това е първата сериозна критика на капиталистическите теории, която е добила известност.

<<<        >>>