Заключение

Моят личен избор за икономически анализ и икономическа теория

<<<        >>>

Тази тема още се пише...

       В днешните учебници по икономика обичат да жонглират с думите. Вижте как добре звучат думи като дивидент, конюнктура, дисконт и паричен агрегат. Истински финансист си, когато знаеш разликите между видовете акции, опции и ценни книжа. Само не ми е ясно защо, докато сложните термини са добре дефинирани, прости думи като стойност и ръст се използват свободно наляво и надясно без дефиниция и яснота в употребата.

       Например - ръст. Говори се за икономически ръст, за такъв и онакъв ръст, а се пропуска факта, че различните ръстове се подчиняват на различни закони. Капиталистите обичат да дават следния пример на оптимизация като ръст:

Нека на Иван са нужни 1 час да произведе хляб и 2 часа за яке, а на Пешо - 2 часа за хляб и 6 часа за яке, т.е. производителността им е съобразно таблицата:
Иван Пешо
Часове 12 12 12 12
Продукция 12 хляба 6 якета 6 хляба 2 якета
Според тази таблица поотделно двамата произвеждат за 24 часа работа: 18 хляба и 8 якета. Ако се използва методът за сравнително предимство, двамата заедно може да разпределят работата си и да се получи по-голяма сумарна продукция:
Иван Пешо
Часове 8 16 24 0
Продукция 8 хляба 8 якета 12 хляба 0 якета
или общо 20 хляба и 8 якета - с два хляба повече. Оптимизацията може да се реши в полза на якетата и да се получат 18 хляба и 9 якета:
Иван Пешо
Часове 6 18 24 0
Продукция 6 хляба 9 якета 12 хляба 0 якета



       Номерът е, че този "ръст от разделението на труда" е с насищане (тип "а" на фиг. в дясно). В случая Иван и Пешо не могат да произведат за 24 часа например 21 хляба и 8 якета или 18 хляба и 10 якета. Просто не е възможно - трябва да увеличим едното за сметка на другото. Сумарно увеличение има само докато Пешо намалява якетата и увеличава хляба. Когато е стигнал до варианта да произвежда само хляб, оптимизацията е свършила.

       Всички естествено обусловени процеси, които не причиняват кризи, могат да се увеличават до определено равновестно равнище. Т.е. естествният "ръст" е с насищане - тип "а" на фиг. С насищане е и оптимизацията от специализацията на труда (когато човек прави само едно нещо става по-добър с времето, но не може да става по-добър до безкрайност - винаги има лимит на скоростта на производство). Само техническия прогрес през XX в. създава рязко увеличение на производителността, но сега отново навлизаме в етап на насищане. Има дори процеси от нашата дейност, като например добивът на изкопаеми, които минават през максимум и след един момент от време започват да намаляват. С експоненциален ръст (тип "в") са само процеси като злокачествен рак, неконтролирана ядрена реакция, както и нарастването на парите, обусловено от лихвата върху тях. Това са кризисни процеси.

       В продължение на 10-20 години (колкото са сроковете на кредитите, които теглим) ние не забелязваме разминаването между кривите "в" и "а" - кривата "в" е под "а". Но за по-дълъг период от време, "в" пресича "а" и започва много стремително да нараства. За пример съм дал колко пъти се увеличава парична сума при различни лихви за различни периоди от време:
год. процент кредит (10г.) живот (60г.) век (100г.) история (2000г.)
4 1.5 11 51 1.17*1034
6 1.8 33 339 4.1*1050
8 2.2 101 2200 7*1066
10 2.6 304 13781 6.1*1082
Таблицата показва какво безумие е лихвата дори в рамките на един човешки живот, камо ли за последните 2000 години, за които имаме документиран факта, че се е практикувало лихварството без прекъсвания. Същото е показано нагледно и с видео.

       Непрестанно нарастващото количество пари упражнява натиск към производството за т.нар. "икономически растеж" с цел компенсиране на самонарастването на парите. Колкото и да е голям натискът, в крайна сметка естествените процеси се ограничават и крива "в" пресича и минава над сумарната крива на производствата на дадена икономика. В етапи на силно нарастване на "в" след пресечната точка с реалното производство настъпва криза, може дори да избухне война, след което се започва отначало с кривите...

       Друга свободно използвана дума е стойност. Оценяваме стойността на стоките в пари, но оценяваме стойността на парите с някакви други методи. А самата стойност какво е? Маркс нарича стойността фантом и тя е точно това - абстракция, която икономистите нагаждат според нуждите си. В "Представата за "стойност" забулена догма на политическата икономия", Гьотл заявява, че стойността е халюцинация. Иначе икономистите лицемерно се съгласяват, че теорията за стойността е от фундаментално значение в икономическата наука.

       Не без ирония Силвио Гезел показва как икономистите се уплитат в изясняването на това какво е стойност:
       За стойността на среброто се твърди, че може да бъде измерена посредством теглото му. Нито лакмусова хартия, нито магнитна стрелка, нито термометър могат да я измерват - излиза, че единственият метод за определяне на стойността е чрез претегляне. Един вид - един килограм сребро е един килограм стойност. Само че какво да кажем за стойността на сребърните пари - монетите са приети да са със стойност два пъти по-висока от теглото на среброто, от което са направени. Излиза че имаме екстракт от стойност, т.е. тя може да се отдели от веществото и да се концентрира - например в монети.
       Дали някога науката ще отдели химически чиста стойност, която не може да се концентрира повече не е ясно. Ясно е само, че оценката на стойността на среброто в монетата и самата монета е тяхната покупателна способност. Така в анализа се вкарва цената на среброто като междинно звено. Излиза, че веднъж определяме "стойност" като цената на среброто, веднъж определяме цената на дадена стока посредством "стойността" й. Понятието стойност се дефинира посредством понятието цена, а понятието цена се дефинира чрез понятието стойност, т.е. изследователите уплитат цена и стойност в един грандиозен буламач. Тъй като реалното нещо в размяната е цената, то излиза, че стойността е фантазия, продукт на въображението.

       Както казва Бьом-Баверк: "Въпреки безбройните усилия, теорията за стойността е била и е една от най-тъмните, най-обърканите и противоречиви части на науката". Силвио Гезел довършва всеки желаещ да си играе на "теория на стойността": "Наука, водеща началото си от илюзия, може да породи само илюзия и е обречена на стерилност. Другаде науката кара практиката да процъфтява... Науката, основаваща се на доктрините за стойността още не притежава теория за лихвата, теория за надниците, теория за икономическата рента, теория за кризите и теория за парите, въпреки че опити за създаването им не са липсвали. Тя е неспособна да даде научно обяснение на най-простите ежедневни събития, не може да предвиди икономическите събития, нито да предвиди икономическия ефект от коя да е законна мярка."

       С въвеждането на хартиени и електронни пари, които нямат собствена стойност, се показва на практика, че парите служат за оценяване и са само средство за подпомагане на размяната на стоки и услуги. Но въпреки тяхната липса на собствена стойност, парите се използват и като средство за натрупване, за складиране. Причината - защото няма загуби. Притежателят на стоки в процеса на складиране неизбежно си навлича загуби на количество и качество (разсипване, разваляне). Освен това трябва да заплаща разходите за складирането (рента, осигуровка, охрана и т.н.). Какво обезценяване има запасяващият се с пари? Парите ще спрат да превъзхождат благата, когато започнат да се обезценяват, да се плаща за задържането (складирането) им. Парите ще изпълняват теоретичната си роля за оценяване и подпомагане на размяната ако бъдат лишени от предимствата им спрямо стоките и услугите.

       Теорията за естественият икономически ред се занимава с това. Тя премахва не-трудовите приходи (т.нар. принадена стойност - основен компонент в лихвата и рентата) с въвеждането на "Свободни пари" и "Свободна земя". С тяхна помощ, след като икономиката е лишена от грубите си грешки, може да се премине към свободна търговия. Предвидени са социални промени, гарантиращи материалното състояние на инвалиди, майки с деца и пенсионери, тъй като иначе само трудът ще определя благосъстоянието на човек. Най-доброто в тази теория е, че методологията за постигането й е еволюционна. Без резки сътресения, без революции, без насилствени национализации и т.н.

       Ако от всичко казано тук сте останали с впечатлението, че днешните официални икономически теории вместо да се занимават с основните си теми, са се превърнали в нагаждащи се към статуквото системи, то сте на прав път. Ако смятате, че днешната парична система се използва за манипулиране и контрол над мнозинството от известно малцинство, то сте на прав път. Най-добрият метод за анализ на настоящото положение е инженерният анализ - аналогия на икономиката с електронни схеми и използване на съответния аналитичен инструментариум.

Свали

<<<        >>>