[
Първа парична революция – монети и пазари
Първоначално за разменна единица се е използвала дадена стока (или набор стоки) – т.нар. стокови пари. Ацтеките са използвали какаови зърна за дребни единица и тъкани наметала (качтли) за едра (1 наметало се равнява на 30 до 600 зърна). Стокообменът е бил бартерен и какаовите зърна или наметалата са се изпозлвали за доплащане, когато едната стока не е била равностойна на другата. За стокови пари на различни места по света в различно време са използвани най-разнообразни стоки: местните жители на Гватемала използвали царевични мамули; древните асиро-вавилонски племена – ечемик; жителите на островите Никобар – кокосови орехи; норвежците използвали масло, а през средните векове и сушена риба; монголците – пресовани калъпи чай; в Югоизточна Азия – ориз; в Китай, Северна Африка и Средиземноморието – буци сол. Солта била силно разпространена като разменна единица и била обект на фалшификации и опити за защита (увивали буците сол в папируси и слагали печат). В Рим на войниците се заплащало със сол. Думи за заплата като salary (английски) и salario (италиански, испански и португалски) идват от латинските думи за сол (sal) и солен (salrius). Едно от разговорните названия на щатския долар (buck) идва от наименованието на обработена кожа от северноамерикански елен, която се е използвала като разменно средство.
Освен обикновени стоки за непосредствена употреба като пари са били използвани и ценни метали. В края на 3-то хилядолетие пр.н.е. в Месопотамия използвали слитъци от благородни метали като разменно средство. В Западна Африка използвали медни халки; в Либерия – дълги железни ленти, сплеснати от двете си страни; в Конго – месингови пръчки. Независимо от разнообразието на видове метали всички народи, които имали досег със злато и/или сребро ги признавали като много ценни (или дори ги обожествявали).
В Западна Азия на територията на днешна Турция се извършва първата парична революция – започват да се секат първите пари (от благородни метали). Лидийците са племе, говорещо на европейски език и живяло на територията на днешен Анадол от около 2 хилядолетие пр.н.е. През VII в. пр.н.е. те основават малко царство на име Лидия със столица град Сардес. Първите щамповани кръгли метални късове (щампата е била доказателство за стойност) са започнати да се секат през 640-630 г.пр.н.е. и са били от електрон (естествена сплав от злато и сребро, която се среща в природата). Цар Крез се възкачил на престола през 560г.пр.н.е. и започнал да сече щамповани късове от чисто злато или сребро. Въвел стандартно съдържание на метал и грамаж. Създал пазара на дребно. Може да се каже, че цар Крез е инициаторът на първата парична революция.
Според римска легенда крякането на гъски е предупредило римски стражи за идването на галски войски. Това добавило прозвището Монета на най-висшата римска богиня Юнона (от monere – предупреждавам). През 269г.пр.н.е. римляните пускат в обръщение щамповани късове сребро, наречени денарии, които били сечени в работилницата при храма на Юнона Монета. От там идва името на щампованата метална пара – монета.