[
Трета парична революция – виртуални пари
Електронни пари
През 1960г. кредитната банка “Америкън Експрес”поставя специален код от магнитно мастило върху пътническите си чекове, с който да се ускори автоматизираната им обработка. През 1971г. в Бърбанк, Калифорния се създава машина, която да дава на клиентите долари в брой дори и през нощта – това е първият банкомат. През същата година се създава NASDAQ – национална компютърна система за фондовата борса. През 1972г. банката на Федералния резерв в Сан Франциско експериментира с извършване на безхартиен, изцяло електронен паричен превод до своя клон в Лос Анджелис. През 1977г. в Брюксел е създадена Система за световни междубанкови финансови телекомуникации, известна по цял свят с английските си инициали SWIFT. До 1978г. всички клонове на Федералният резерв са обхванати от мрежа за електронни преводи, която се изпозлвала само за вътрешни преводи. През 1980г. Конгреса приема закон, според който всички финансови институции, които са свързани с дейността на Федералния резерв, трябва да са включени в електронната мрежа. Към 1992г. по електронен път се извършват 67милиона трансфера за 1 година на обща стойност над 200 трилиона виртуални долара. През 1995г. са открити първите 2 банки, опериращи изцяло в Интернет: “Марк Твен” и “Фърст Интернет Банк”.Квази-, широки и кредитни пари
В днешно време банките трябва да разполагат само с процент от сумите, с които оперират - т.нар. резерв. Сумите надвишаващи резерва са всъщност виртуални пари, инжектирани от банките в икономиката. Сумите в лихвени депозитни банкови сметки (спестовни, срочни и други влогове) се наричат квази-пари. Обединението на не-паричните финансови активи (ценни книжа, акции, облигации, опции), квази-парите и блокираните депозити (фирмени гарантни влогове и др. безлихвени сметки, които блокират пари) се нарича широки пари.От инвестиционен инструмент в миналото, кредитите в днешно време са чисто финансов такъв и при определени условия генерират отделен вид виртуални пари. Такива кредити са например потребителските кредити. От една страна гарант за тях не е реален имот или ценност, а заплата, т.е. бъдещи приходи. От друга страна те се използват за придобиване на стоки в настоящето, т.е. не създават работни места и заплати, а повишават консумацията. Потребителският кредит представлява вкарване на бъдещи пари в настоящето, което повишава наличността от виртуални пари. Такива пари от бъдещето са и сумите, които може да се използват от кредитни карти и общото им име е кредитни пари.