Немска историческа школа

Целият XIX и началото на XX в.

Фридрих Лист, Бр. Хилделбранд, В. Рошер, К. Книс, Густав Шмолер, Карл Брюхер, Луй Брентано, Макс Вебер, Вернер Зомбарт

<<<        >>>

• Не може да има универсална икономическа теория – може да има много икономики (различни за всяка отделна нация).
• Вместо абстрактни и отвлечени понятия и разсъждения трябва да се изследва развитието на дадена нация и да се използват конкретно-исторически, статистически и други методи за пряк анализ.
• Стопанството подлежи на еволюция и различните нации се развиват по различен начин.
• Човекът не е оптимизираща функция – той действа под натиска на различни причини: навици, традиции, образование, обществено положение и т.н.
• Обществото не е механичен сбор от светкавично реагиращи и напълно независими субекти. По-скоро нацията е като организъм, състоящ се от много индивиди. Различните нации реагират по разлиен начин – затова и икономиката не може да е универсална. Параметър на реакцията не може да е само капитала (богатството) – трябва да се вземат предвид и етическите, психологически и правни фактори.
• Свободната конкуренция на пазарната икономика води до подтискането на слабите от силните и при нея не може да има хармония между интересите на различните стопански субекти. Затова държавата трябва да въздейства активно върху икономиката.

Критика на класическата школа
Социална икономия – С. Сисмонди – началото на XIX в.

• Изследване на поведението на човека – имат значение времето и страната, в която живее, както и професията му. Институциите също влияят на поведението. Не бива да се създават абстракции като “икономически човек” отделени от обкръжаващата социална среда.
• Икономиката не е хрематистика (наука за богатството и алчността), а наука за физическото благополучие на човека.
• Сисмонди изучава влиянието на частната сибственост и на техническият прогрес (който намалява заетостта) върху “бедняците” – наемната работна ръка. Предмета на политическата икономия трябва да е благотворителността и то в големи мащаби и в центъра й да стои щастието на хората.

“Стара” историческа школа – до средата на XIX в.

• Нацията е промеждутъчна степен между индивида и света като цяло и обединява своите членове с патриотична връзка.
• Производителните сили (природни и обществени условия, даващи възможност да се създава богатство) са по-важни от самото богатство. Благосъстоянието на нацията се определя именно от производителните сили.
• Най-радикални мисли – на К. Книс: наука може да съществува там, където има повторяемост на изучаваните явления. Тъй като всяка нация има уникален път на развитие на стопанството, то не може да има икономическа наука. Икономистите могат само да наблюдават и да дават морална оценка.

“Нова” историческа школа – след средата на XIX в.

• Икономическото и общественото развитие се базира на етически, морални и правни норми. Наличието на тези норми е необходимо условие за свободният обмен на стоки, паричният обмен, разделението на труда и т.н.
• Държавата стои над интересите на отделни класи и групи хора. Тя създава голяма част от стопанския морал.
• Високата работна заплата стимулира труда. От друга страна високата заплата води до развитие на техническия прогрес и механизация, което повишава ефективността на труда. Така високата работна заплата води до повишаване на производителните сили и на националното богатство.
• Според обществените връзки има 2 типа общества: естествено (на база родово-племенни, семейни и въобще на традиционни връзки) и гражданско (на база доброволно формирани връзки). Капитализмът е възможен само в гражданско общество, затова при налагането му естествените връзки трябва да бъдат унищожени. Това унищожение започва от крайните направления в протестанството: калвинизъм, пуританство и т.н. Друга причина е юдаизмът и пренебрегването от заселниците-юдеи на традиционалните социални и икономически връзки в страните-приемници (дадени са като пример Холандия, Франция, Англия и САЩ).

<<<        >>>