Стара школа

Уесли Клеър Митчел, Джон Морис Кларк, Джон Комънс

<<<        >>>

• Хората не са “рационални оптимизатори” – пасивни субекти, реагиращи механично и мигновено на външните изменения съобразно функцията на своята полезност. Те изработват постепенно и самостоятелно навиците си и поведението им не е безсъзнателно.
  
  
• Динамиката на икономическото развитие се определя от инстинктите, които преобладават в човешкото поведение. Ако доминират първите 3 инстинкта се получава технологичен растеж, иначе се оформя парично съперничество, което спъва стопанското развитие.
  
  
• Ефект на Веблен – представителите на богатите класи купуват скъпи стоки, за да диференцират средата си – налага се 5-ия инстинкт. В такъв случай колкото по-скъпи са стоките, толкова повече се търсят и купуват. Покупките не са обективно (рационално) обусловени.
  
  
• Еволюция в развититето на пазарното стопанство – 2 стадия. В първия стадий предприемачите притежават собствеността и управлението. Лека-полека се минава към втория стадий – на разделение между две класи: индустриална(1-3 инстинкт) и бизнес (4, 5 инстинкт). Бизнес класата притежава собствеността и контролира стопанското развитие (водена от користни и егоистични стремежи) – не винаги технологичното развитие съвпада с интересите им.
  
  
• Делови цикли – обусловени от инертността между промените в различни икономически параметри (например между цените на едро и дребно). Това разминаване води до променлива печалба за предприемачите. Те от своя страна реагират на променената печалба и предизвикват нови промени в икономическите параметри. За причина за циклите се изтъква приемането на желанието за печалба да стои в основата на стопанството. Наличието на цикли обуславя необходимостта от държавна намеса в пазарното стопанство – като регулатор.
  
  
• Отхвърляне на оптимизиращото поведение:
  1. Наличието и нуждата от информация са важно звено в икономическия механизъм. Има психологични “разходи” за вземане на решение – директно противоречие с оптимизацията.
  2. Има управленски разходи, които не са свързани непосредствено с производствения процес. Тези разходи се включват в цената на продукта, като по този начин се нарушава принципът на изравняване на пределните разходи и печалбата.
  3. Няма идеална конкуренция. Има работеща такава, която е динамична и зависи от различните печалби за предприемачите (в един отрасъл и между различните отрасли). Печалбата се променя както по обем, така и по време на реализация.
• Теория за транзакциите (основна категория в икономиката; на правна основа са).
  Видове:
  1. Пазарни – доброволно съгласие между участниците.
  2. Управленски – едната страна има правно преимущество, другата се подчинява.
  3. Рациониращи – едната страна е с правно преимущество, но е колективен орган и определя правата на собственост в транзакцията.
  Когато значението на транзакциите нарасне капитализмът от търговски става финансов. Нараства значението на финансовите учреждения (банките) и на социалните колективи (профсъюзи, партии, и т.н.).

<<<        >>>