[
Безпринципност и двуличие
"Величието на един човек
не се измерва по броя на неговите приятели,
а по броя на неговите врагове."
Ал Пачино
Шаблони:
1. Фашизъм и ксенофобия
2. Негативизъм
3. Скандали и хулиганстване
4. Виновни до доказване на противното
Ислямизация, турцизиране и отношения с ДПС:
5. Ислямизация
6. Скачени съдове с ДПС
7. Бой пред джамията в София
Критики и обвинения:
8. Офшорно крепостничество
9. Разделите на Волен Сидеров
10. Безпринципност и двуличие
Политическа история:
11. "Атака" в 40-то НС
12. "Атака" в 41-то НС
13. Протестите от юни 2013 г.
1. Фашизъм и ксенофобия
2. Негативизъм
3. Скандали и хулиганстване
4. Виновни до доказване на противното
Ислямизация, турцизиране и отношения с ДПС:
5. Ислямизация
6. Скачени съдове с ДПС
7. Бой пред джамията в София
Критики и обвинения:
8. Офшорно крепостничество
9. Разделите на Волен Сидеров
10. Безпринципност и двуличие
Политическа история:
11. "Атака" в 40-то НС
12. "Атака" в 41-то НС
13. Протестите от юни 2013 г.
Много от критиките към Волен Сидеров са взети от една книжка, издадена две години след влизането на "Атака" в Парламента - "Волен Сидеров между лъжата и истината" (офлайн копие). Автори са:
- основателят на младежкото ляво крило на БСП Симеон Нейчев;
- комунистът Владимир Трифонов, който превежда материали за "левите социалисти" в БСП.
- журналистът от в. "Дума" Иван Аладжов.
Тук ще покажа манипулациите в книгата, като не отричам, че така може да се компрометират валидни факти за Сидеров. Целта е да се покажат манипулациите, а не неговата невинност. И за да не бъда обвинен в пристрастност, ще дам пример от книгата, който коректно разкрива манипулация от страна на "Атака":
Когато Минчо Христов предлага да отпадне задължителната смяна на автомобилните номера, Павел Шопов само се изказва в негова подкрепа. Това не пречи да пишат във в. "Атака", че Шопов е направил предложението.Основните тези в гореспоменатата книга са, че Сидеров сменя становищата си според политическата обстановка, че е аморален безбожник, фашист, лъжец, двуличник, мошеник и хулиган.
Ще разкривам манипулациите в реда, в който са дадени в книгата. Част I започва с резюмето "Двете лица на Волен Сидеров", което покрива целия материал в книгата. С други думи разобличенията, които съм му направил, са пръснати из текста по-надолу.
Първата точка след въпросното резюме е (кликнете на панелите, за да отворите отговорите):
Сидеров не обвинява политиците ни за това, че не са карали казарма.
Обвиненията му са конкретни.
Например, когато Филип Димитров предлага армията ни да стане професионална,
Сидеров заявява, че след като не е бил в казармата, то бившият лидер на СДС няма право да предлага промени в нея.
Сидеров не е единственият ни политик, който е пропуснал наборната служба. Кандидатът на БСП за президент Ивайло Калфин, който беше вицепремиер и външен министър, не е бил войник. Бившият ни премиер Сергей Станишев също не е бил войник. Тук, тук и тук има данни за още политици, които не са изкарали казармата: Георги Пирински, Соломон Паси, Филип Димитров, Константин Тренчев...
Обвиненията само към Сидеров относно задължителната наборна служба, са меко казано тенденциозни. Българският съд осъжда Емил Кошлуков за самонараняване и за симулиране на болест с цел избягване от военна служба. Строителният магнат и филантроп Игнат Канев обяснява как му се разминава да бъде осъден: "Дотогава бях подсъден заради неотслужената военна служба, властите ме следяха, но вече бях известен, богат и нищо не можеха да ми направят."
След като Сидеров не е бил известен и богат, как така не е съден за неизкарана казарма? Или може би е кадър на ДС още от младежките си години? Въпросът дали Сидеров се е излекувал стои със същата сила и за Георги Пирински с неговото заболяване на костната система...
Сидеров не е единственият ни политик, който е пропуснал наборната служба. Кандидатът на БСП за президент Ивайло Калфин, който беше вицепремиер и външен министър, не е бил войник. Бившият ни премиер Сергей Станишев също не е бил войник. Тук, тук и тук има данни за още политици, които не са изкарали казармата: Георги Пирински, Соломон Паси, Филип Димитров, Константин Тренчев...
Обвиненията само към Сидеров относно задължителната наборна служба, са меко казано тенденциозни. Българският съд осъжда Емил Кошлуков за самонараняване и за симулиране на болест с цел избягване от военна служба. Строителният магнат и филантроп Игнат Канев обяснява как му се разминава да бъде осъден: "Дотогава бях подсъден заради неотслужената военна служба, властите ме следяха, но вече бях известен, богат и нищо не можеха да ми направят."
След като Сидеров не е бил известен и богат, как така не е съден за неизкарана казарма? Или може би е кадър на ДС още от младежките си години? Въпросът дали Сидеров се е излекувал стои със същата сила и за Георги Пирински с неговото заболяване на костната система...
(Оригинал)
Обвинява се типичната за комунистическата власт полицейщина, както и пасивността на масата българи. Иронизира се ксенофобската политика и етнизирането на национализма, което цели разделение между редовите граждани. Описано е как са разпръснати активистите на "Екогласност" и как е ритан дори английския журналист Майк Пауър.
По-късно противниците на Сидеров чрез манипулации ще го обвинят в опитите на комунистическата власт да разделя българските граждани, въпреки че винаги се е борил срещу това. Сидеров винаги е бил срещу сепаратистката политика и това остава така, когато към разделящата и владееща БСП се присъединява ДПС. За доказателство (освен предходния линк) може просто да видите първата точка от 20-те точки на партия "Атака".
Авторите на тази книга пропускат как Сидеров е от малцината (офлайн копие), които през 2000 г. се съпротивляват на шумно лансираният казионен патриотизъм на Стефан Савов, с който властта прикрива живота и дейността на един достоен български патриот - създателят на НДЗПЧ Илия Минев.
Да се върнем сега към точките от книгата:
Вярата в добрите САЩ (и НАТО) като антипод на лошия СССР, е характеристика на времената, а не само на Сидеров.
Много хора по онова време искрено вярват, че "45 години стигат" и СДС (съответно Желю Желев) и американците ще ни помогнат.
Информационната завеса от комунистическото минало е идеализирало "евроатлантическите ценности",
които някои наши лицемерни политици до ден днешен поддържат.
Сидеров има доблестта веднага, когато прозира двойните стандарти и двуличието на Запада, да ги разобличи.
Това е достойна позиция на човек, който иска да е "начисто със съвестта си".
Подчертава се текст, в който пише, че България е придатък към Московската империя (разбирай комунистическия СССР), както и че сме използвани като пункт за наркотрафиканти. Намекът е за Кинтекс и официалните ноти към българските власти да прекратят снабдяването на Близкия изток с амфетамини.
В статията "Да освободим Альоша от наряд" Сидеров иска военно участие в помощ на окупирана държава (да не забравяме, че Кувейт е окупиран от Ирак):
Сидеров е все още с илюзията, че САЩ помагат на Кувейт, а не идват да го окупират те самите. По-късно Сидеров ще пише срещу лицемерието на САЩ и НАТО (офлайн копие). Забелязвате ли критиката към съветската империя и нейната армия? След години тези критики, които са към комунистическият СССР и навикът му да използва сила (съветската армия), ще бъдат представяни като критики към Русия и руския народ. И то при положение, че в книгите си Сидеров ще пише, че руският народ е жертва (както и българският) на тоталитаризма, който е създаден и наложен върху страните от Варшавския договор от хора с еврейски имена. В статията се споменава мимоходом и Кинтекс, за който съм дал детайли тук как е употребяван за сделки с оръжия и наркотици.
Изключително нагла манипулация е тази с това кой е внесъл предложението за изтегляне от Ирак, защото и Стела Банкова, и Минчо Христов са влезли в Парламента с Коалиция Атака и са имали задачата да го внесат от нейно име. Те забавят и внасят въпросното предложение на 29 март 2006 г. - няколко дена след като единият е изгонен, а другият напуска коалицията. Когато Предложението на "независимите" Банкова и Христов е отхвърлено (след многократни откази да бъде разгледано в зала), Волен Сидеров и група народни представители внасят отново същото предложение на 05 декември 2007 г.
Никога и никъде Сидеров не е подкрепял унищожаването на нашите оръжия, съкращаването на армията ни и създаването на бази на НАТО. Пак ще повторя - в периода 1989 - 1992 г. Сидеров е под масовата психоза за демократичния Запад, чийто полицаи не бият съгражданите си за инакомислие и за това как този Запад ще ни помогне да изградим една по-справедлива държава. Той се прощава бързо с илюзиите си за разлика от лицемерите, които до ден днешен възхваляват двойните стандарти на Запада.
Сидеров е назначен за заместник главен редактор на в. "Демокрация" от страна на "39-имата". Обвиненията към Сидеров са странни, имайки предвид, че, както ще видите в точка 1.6: Раздялата с в. "Демокрация", причина за уволнението на Сидеров от вестника ще се окаже студеният и безпристрастен тон и недостатъчните "огън и страст" в пропагандата...
Подчертава се текст, в който пише, че България е придатък към Московската империя (разбирай комунистическия СССР), както и че сме използвани като пункт за наркотрафиканти. Намекът е за Кинтекс и официалните ноти към българските власти да прекратят снабдяването на Близкия изток с амфетамини.
В статията "Да освободим Альоша от наряд" Сидеров иска военно участие в помощ на окупирана държава (да не забравяме, че Кувейт е окупиран от Ирак):
Сидеров е все още с илюзията, че САЩ помагат на Кувейт, а не идват да го окупират те самите. По-късно Сидеров ще пише срещу лицемерието на САЩ и НАТО (офлайн копие). Забелязвате ли критиката към съветската империя и нейната армия? След години тези критики, които са към комунистическият СССР и навикът му да използва сила (съветската армия), ще бъдат представяни като критики към Русия и руския народ. И то при положение, че в книгите си Сидеров ще пише, че руският народ е жертва (както и българският) на тоталитаризма, който е създаден и наложен върху страните от Варшавския договор от хора с еврейски имена. В статията се споменава мимоходом и Кинтекс, за който съм дал детайли тук как е употребяван за сделки с оръжия и наркотици.
Изключително нагла манипулация е тази с това кой е внесъл предложението за изтегляне от Ирак, защото и Стела Банкова, и Минчо Христов са влезли в Парламента с Коалиция Атака и са имали задачата да го внесат от нейно име. Те забавят и внасят въпросното предложение на 29 март 2006 г. - няколко дена след като единият е изгонен, а другият напуска коалицията. Когато Предложението на "независимите" Банкова и Христов е отхвърлено (след многократни откази да бъде разгледано в зала), Волен Сидеров и група народни представители внасят отново същото предложение на 05 декември 2007 г.
Никога и никъде Сидеров не е подкрепял унищожаването на нашите оръжия, съкращаването на армията ни и създаването на бази на НАТО. Пак ще повторя - в периода 1989 - 1992 г. Сидеров е под масовата психоза за демократичния Запад, чийто полицаи не бият съгражданите си за инакомислие и за това как този Запад ще ни помогне да изградим една по-справедлива държава. Той се прощава бързо с илюзиите си за разлика от лицемерите, които до ден днешен възхваляват двойните стандарти на Запада.
Сидеров е назначен за заместник главен редактор на в. "Демокрация" от страна на "39-имата". Обвиненията към Сидеров са странни, имайки предвид, че, както ще видите в точка 1.6: Раздялата с в. "Демокрация", причина за уволнението на Сидеров от вестника ще се окаже студеният и безпристрастен тон и недостатъчните "огън и страст" в пропагандата...
Насилствената смяна на имена няма нищо общо с историческите изследвания, ревизиращи
холокоста или още по-малко с безпочвените обвинения в
антисемитизъм.
Сидеров винаги е бил против насилието над обикновени, мирни граждани,
което личи и от цитатите в самата книга на статията му "Няма по-добър фашизъм от комунистическия":
Забелязвате ли презрението на Сидеров към фашизма и национал-социализма (на Хитлер)? По-късно Сидеров ще опише в книгите си как банкери като Варбург спонсорират Хитлер, за да върти той машината на войната. Въпреки своята антифашистка риторика, Сидеров ще бъде обвиняван във фашизъм от медиите.
В тази статия Сидеров защитава български граждани от агресията на властта в лицето на партийни дейци от БКП. Критиците на Сидеров някак си игнорират как той критикува използването на низки страсти за провокиране на инциденти. Как той е против ненаказуемостта на властимащите, както и против дискриминационната политика, налагана чрез създаването на дежурен враг (не случайно именно Сидеров пише увода към първото българско издание на "1984" от Оруел). Сидеров показва, че според него погазването на човешките права на български граждани, дискриминацията и шовинистичните манипулации, са престъплени срещу нацията.
Не е показана статия, в която Сидеров да употребява репликата "национализмът е последното убежище на комунизма", a според някои това е реплика на Иван Костов. Както и да е, в цитираната статия по-горе се вижда, че според Сидеров национализмът е просто маска, зад която се крият бившите членове на комунистическия интернационал. Национализмът на Сидеров е защита на българската нация от сепаратистки влияния, както личи например от това интервю от 08 юни 2005 г. Именно затова не трябва да се бъркат фашизъм и националсоциализъм с българския национализъм, който по своята същност е защитен, а не завоевателен или асимилационен. Така е и според статия в партийния вестник на Сидеров от 2013 г.
Сидеров защитава Доган горе-долу до времето, когато дейността на Доган и хората около него става ясна. На 3 ноември 1991 г. Желю Желев казва (повече детайли за закононарушенията при вкарването на ДПС във властта има тук):
Сидеров не е защитавал Доган след това изказване на Желев. Авторите на книжката така и не са намерили дори една статия на Сидеров, която да защитава сепаратистката политика на Доган или мафиотизирането на ДПС. Също така, няма и намек за статия или част от статия, в която да се защитават терористите, както се спекулира в книгата. Защитава се само и единствено правото на един политически затворник да организира антикомунистическа партия. Обърнете внимание, че цитираните статии са до края на 1991 г., когато започва да се вижда анти-държавната дейност на Доган.
Цитират се антисепаратистките изявления на Сидеров с намека, че те някак са се променили с времето. Както вече казах, може да видите тук или първата точка от тук, за да се уверите, че Сидеров винаги е бил против сепаратизма. Той никога не е защитавал мегаломанията в стил "България на три морета" и иронизира опитите да се етнизира българския национализъм (все пак в нашата нация влизат различни етноси). Това са характеристики на немския и френския национализъм, а не на българския. Когато българската държава се разпада, е нормално Сидеров да използва лозунга "Да върнем България на българите" (последното изречение под 20-те точки на партия "Атака"). Тук "българи" е национално понятие - Сидеров иска да върнем България на хората, приемащи я в сегашния й вид - с официален български език, традиционно православие и български културни традиции.
Подчертавам "традиционно", защото това не означава "задължително" - в България свободата на вероизповеданията е гарантирана от Конституцията. Това обаче не означава, че ислямисти може да провокират или да се налагат над останалите български граждани. Забележете, че християнските ценности изискват държавата да е светска ("отдайте кесаревото кесарю, а божието Богу"), което е много различно от ислямистките стремежи, които изискват държавата да се управлява по законите на шaриата.
Днес Сидеров говори срещу ДПС и провокаторите, прокарващи политиката на Турция. Той никога не е говорил срещу обикновения трудов човек - било помак или потурнак. Тогавашната му симпатия към прогонените от България хора е едно нещо. Съвсем друго нещо е днешната съпротива срещу идващите от Турция гласоподаватели, които живеят от десетилетия в чужда нам държава, но искат да определят бъдещето нa България. Колкото до пенсиите - всички държави дават пенсии на хора, които са работили и са се осигурявали известно време при тях. Въпросът който днес Сидеров и Атака задават е дали е редно България да плаща дължимото към изселниците в Турция, а Турция да не плаща дължимито към нас съгласно Одринското споразумение от 1913 г. и Ангорския договор от 1925 г., които са препотвърдени през 1992 г.
В книгата подчертават репликата: "Не линч за Доган, а съд за престъпленията на комунистическия режим". Сидеров прави грешката да защитава Ахмед Доган заради антикомунистическите си възгледи - тогава Доган се е пишел антикомунист. Националистът още не е осъзнавал, че лидерът на ДПС в бъдещето ще използва корупционни практики и ще провежда сепаратистка политика в полза на чужда нам държава (Турция). Според Сидеров българомохамеданите са част от българската нация и съответно е смятал, че Доган е с българско, а не с турско национално съзнание.
Както резюмира Коритаров, докато интервюира Сидеров: "антиклиентелистката и антикорупционна позиция на Сидеров не се е променила и никога не е била антиетническа". Протестирайки срещу възродителния процес, Сидеров е протестирал срещу насилието, но не и срещу философията, базирана на признанието на Мидхат паша, че в Родопите няма турци, а ислямизирани българи.
Когато Сидеров говори срещу циганската престъпност, той не говори срещу самите цигани. Тази, наричана още "битова престъпност", се отличава с жестокост и наглост поради чувството за безнаказаност, което е наложено сред "битовите" престъпници. Когато не се наказват тези "битови" престъпници, индиректно се поощряват престъпните елементи сред тях. Сидеров критикува тази ненаказуемост, както и нежеланието на циганските лидери да се погрижат за образованието и възможността на събратята им да работят.
Публикуването на интервюта с Ричард Ран не означава, че Сидеров е подкрепял програмата Ран-Ът. Никъде в книгата не е цитрана статия или коментар на Сидеров, защитаващи този план. Той бе въведен подмолно в България, като на нас, простосмъртните, бе давана частична и манипулативно обработена информация за него. Наивната вяра в "добрите" американци карат Сидеров да публикува интервюта на този все още неустановен лицемер. Истината ще лъсне години по-късно и тогава Сидеров ще стане противник на тази програма.
Манипулацията на Стела Банкова е прозрачна за всеки, който знае, че договор, от който печели само едната страна, е "нищожен", т.е. не обвързва двете страни. Именно заради това навремето фалиралите банки се изкупуваха за по 1 лев. Няма как да се внесе закон за връщане на имотите в държавни ръце без да се даде поне един лев на сегашните собственици.
Не ми е ясно как с връщането на земята в ръцете на българи и със заглавия като "Демокрацията е най-добрата почва за капитализма" и "Приватизацията - спомен от бъдещето" се доказва, че Сидеров "подпомага нахлуването на чуждия капитал и обезкръвяването на родното производство". Въпросът опира до това как ще се извърши приватизацията и за това вина Волен Сидеров няма. Унищожаването на българското производство е направено от Иван Костов и то няколко години след като Сидеров е уволнен от поста главен редактор във в. "Демокрация".
Моля, прочетете внимателно цялата статия, която в книгата представят като критика на национализма:Никога няма да станем уважавана страна, ако провеждаме дискриминационна политика. Ако продължават експериментите от нацистката практика. Защото днес може турците да са на прицел, утре евреите, вдругиден зеленооките. Важното е да има враг, важното е да се объркват хората. Защото така лесно се манипулират...
Забелязвате ли презрението на Сидеров към фашизма и национал-социализма (на Хитлер)? По-късно Сидеров ще опише в книгите си как банкери като Варбург спонсорират Хитлер, за да върти той машината на войната. Въпреки своята антифашистка риторика, Сидеров ще бъде обвиняван във фашизъм от медиите.
В тази статия Сидеров защитава български граждани от агресията на властта в лицето на партийни дейци от БКП. Критиците на Сидеров някак си игнорират как той критикува използването на низки страсти за провокиране на инциденти. Как той е против ненаказуемостта на властимащите, както и против дискриминационната политика, налагана чрез създаването на дежурен враг (не случайно именно Сидеров пише увода към първото българско издание на "1984" от Оруел). Сидеров показва, че според него погазването на човешките права на български граждани, дискриминацията и шовинистичните манипулации, са престъплени срещу нацията.
Не е показана статия, в която Сидеров да употребява репликата "национализмът е последното убежище на комунизма", a според някои това е реплика на Иван Костов. Както и да е, в цитираната статия по-горе се вижда, че според Сидеров национализмът е просто маска, зад която се крият бившите членове на комунистическия интернационал. Национализмът на Сидеров е защита на българската нация от сепаратистки влияния, както личи например от това интервю от 08 юни 2005 г. Именно затова не трябва да се бъркат фашизъм и националсоциализъм с българския национализъм, който по своята същност е защитен, а не завоевателен или асимилационен. Така е и според статия в партийния вестник на Сидеров от 2013 г.
Сидеров защитава Доган горе-долу до времето, когато дейността на Доган и хората около него става ясна. На 3 ноември 1991 г. Желю Желев казва (повече детайли за закононарушенията при вкарването на ДПС във властта има тук):
За съжаление констатираме, че съществуват известни действия на някои ръководители и активисти на ДПС, които противоречат на уверенията им, че служат единствено на националните интереси... Такива действия са недопустими и аз категорично ги осъждам. Проблемите на нито една етническа или религиозна общност не биха могли да се решат чрез самоизолация и затваряне. Още по-малко по пътя на дискриминацията. Възстановяването на правата на българските турци не трябва да води до ограничаване правата на българите. Конституцията и законите са еднакво задължителни за всички български граждани и всички държавни институции трябва да гарантират тяхното спазване...
Сидеров не е защитавал Доган след това изказване на Желев. Авторите на книжката така и не са намерили дори една статия на Сидеров, която да защитава сепаратистката политика на Доган или мафиотизирането на ДПС. Също така, няма и намек за статия или част от статия, в която да се защитават терористите, както се спекулира в книгата. Защитава се само и единствено правото на един политически затворник да организира антикомунистическа партия. Обърнете внимание, че цитираните статии са до края на 1991 г., когато започва да се вижда анти-държавната дейност на Доган.
Цитират се антисепаратистките изявления на Сидеров с намека, че те някак са се променили с времето. Както вече казах, може да видите тук или първата точка от тук, за да се уверите, че Сидеров винаги е бил против сепаратизма. Той никога не е защитавал мегаломанията в стил "България на три морета" и иронизира опитите да се етнизира българския национализъм (все пак в нашата нация влизат различни етноси). Това са характеристики на немския и френския национализъм, а не на българския. Когато българската държава се разпада, е нормално Сидеров да използва лозунга "Да върнем България на българите" (последното изречение под 20-те точки на партия "Атака"). Тук "българи" е национално понятие - Сидеров иска да върнем България на хората, приемащи я в сегашния й вид - с официален български език, традиционно православие и български културни традиции.
Подчертавам "традиционно", защото това не означава "задължително" - в България свободата на вероизповеданията е гарантирана от Конституцията. Това обаче не означава, че ислямисти може да провокират или да се налагат над останалите български граждани. Забележете, че християнските ценности изискват държавата да е светска ("отдайте кесаревото кесарю, а божието Богу"), което е много различно от ислямистките стремежи, които изискват държавата да се управлява по законите на шaриата.
Днес Сидеров говори срещу ДПС и провокаторите, прокарващи политиката на Турция. Той никога не е говорил срещу обикновения трудов човек - било помак или потурнак. Тогавашната му симпатия към прогонените от България хора е едно нещо. Съвсем друго нещо е днешната съпротива срещу идващите от Турция гласоподаватели, които живеят от десетилетия в чужда нам държава, но искат да определят бъдещето нa България. Колкото до пенсиите - всички държави дават пенсии на хора, които са работили и са се осигурявали известно време при тях. Въпросът който днес Сидеров и Атака задават е дали е редно България да плаща дължимото към изселниците в Турция, а Турция да не плаща дължимито към нас съгласно Одринското споразумение от 1913 г. и Ангорския договор от 1925 г., които са препотвърдени през 1992 г.
В книгата подчертават репликата: "Не линч за Доган, а съд за престъпленията на комунистическия режим". Сидеров прави грешката да защитава Ахмед Доган заради антикомунистическите си възгледи - тогава Доган се е пишел антикомунист. Националистът още не е осъзнавал, че лидерът на ДПС в бъдещето ще използва корупционни практики и ще провежда сепаратистка политика в полза на чужда нам държава (Турция). Според Сидеров българомохамеданите са част от българската нация и съответно е смятал, че Доган е с българско, а не с турско национално съзнание.
Както резюмира Коритаров, докато интервюира Сидеров: "антиклиентелистката и антикорупционна позиция на Сидеров не се е променила и никога не е била антиетническа". Протестирайки срещу възродителния процес, Сидеров е протестирал срещу насилието, но не и срещу философията, базирана на признанието на Мидхат паша, че в Родопите няма турци, а ислямизирани българи.
Когато Сидеров говори срещу циганската престъпност, той не говори срещу самите цигани. Тази, наричана още "битова престъпност", се отличава с жестокост и наглост поради чувството за безнаказаност, което е наложено сред "битовите" престъпници. Когато не се наказват тези "битови" престъпници, индиректно се поощряват престъпните елементи сред тях. Сидеров критикува тази ненаказуемост, както и нежеланието на циганските лидери да се погрижат за образованието и възможността на събратята им да работят.
Публикуването на интервюта с Ричард Ран не означава, че Сидеров е подкрепял програмата Ран-Ът. Никъде в книгата не е цитрана статия или коментар на Сидеров, защитаващи този план. Той бе въведен подмолно в България, като на нас, простосмъртните, бе давана частична и манипулативно обработена информация за него. Наивната вяра в "добрите" американци карат Сидеров да публикува интервюта на този все още неустановен лицемер. Истината ще лъсне години по-късно и тогава Сидеров ще стане противник на тази програма.
Манипулацията на Стела Банкова е прозрачна за всеки, който знае, че договор, от който печели само едната страна, е "нищожен", т.е. не обвързва двете страни. Именно заради това навремето фалиралите банки се изкупуваха за по 1 лев. Няма как да се внесе закон за връщане на имотите в държавни ръце без да се даде поне един лев на сегашните собственици.
Не ми е ясно как с връщането на земята в ръцете на българи и със заглавия като "Демокрацията е най-добрата почва за капитализма" и "Приватизацията - спомен от бъдещето" се доказва, че Сидеров "подпомага нахлуването на чуждия капитал и обезкръвяването на родното производство". Въпросът опира до това как ще се извърши приватизацията и за това вина Волен Сидеров няма. Унищожаването на българското производство е направено от Иван Костов и то няколко години след като Сидеров е уволнен от поста главен редактор във в. "Демокрация".
За уволняването на Сидеров се цитира част от стенограма на издателските синдикати, която следва да го представи като
отчаяно драпащ за поста си човечец.
Манипулацията се пробутва посредством внимателно подбрана част от стенограмата.
Цялата стенограма я има в 3 поредни броя на в. "168 часа":
Съдбата на Сидеров не е различна от съдбата на другите главни редактори на партийния вестник. Те се задържат на поста само по 1-2 години. Изключение е само Невен Копанданова, която е наложена от Иван Костов (статията е на Славимир Генчев и е копирана от в. "Пари" - офлайн копие).
По повод митинг на БСП Венцислав Лаков публикува във в. "Демокрация" статията "Алчни старци изпълзяха на припек". Авторите на книжката не цитират текста на статията, но правят внушения, че е насочена срещу българските пенсионери. Всъщност става дума за критика към червената номенклатура, която опитва да се представя за демократична.
бр.7 от 18 февруари 1992 г. (потърсете "Музо, възпей оня гибелен гняв на"),
бр.8 от 25 февруари 1992 г. (потърсете "Волно пожертвувание пред олтара на демокрацията"),
бр.9 от 3 март 1992 г. (потърсете "Как бе сменен караулът в официоза").
Ако прочетете цялата стенограма (имам и
офлайн копие),
ще видите, че решението е предварително взето и Димитър Коруджиев оказва натиск над Сидеров да подаде сам оставка.
Сидеров отказва това и заявява, че прехвърлянето от една на друга длъжност при наличие на безсрочен договор не е "юридически чисто".
Всъщност това, което иска Сидеров, не е да е пожизнен главен редактор, а да получи заповед за освобождаване от поста главен редактор:
бр.8 от 25 февруари 1992 г. (потърсете "Волно пожертвувание пред олтара на демокрацията"),
бр.9 от 3 март 1992 г. (потърсете "Как бе сменен караулът в официоза").
Няколко дена по-късно, на 11 февруари 1992 г., Националният координационен съвет на СДС в точка втора от своето заседание обсъжда освобождаването на Сидеров. Присъстващите (без обвиненият в болшевизъм Димитър Коруджиев) смятат, че вината за влошаването на в. "Демокрация", е по-скоро в СДС, отколкото в главния редактор, чийто основен недостатък се оказва недостатъчните "огън и страст" в пропагандата.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Трудовият договор е безсрочен.
ДИМИТЪР КОРУДЖИЕВ: Искаш да кажеш, че ще си пожизнен главен редактор?
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Не. И трябва да се съобразяват решенията. Още повече този издателски синдикат е единствен орган, който взема решение. Вие ще чакате Координационния съвет, за да се. . .
ЛЮБОМИР ПАВЛОВ: . . .за да се потвърди нашето решение и да вземем окончателно решение да сключим с него договор за коментатор.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Искам да получа съответна заповед за освобождаване.
Съдбата на Сидеров не е различна от съдбата на другите главни редактори на партийния вестник. Те се задържат на поста само по 1-2 години. Изключение е само Невен Копанданова, която е наложена от Иван Костов (статията е на Славимир Генчев и е копирана от в. "Пари" - офлайн копие).
По повод митинг на БСП Венцислав Лаков публикува във в. "Демокрация" статията "Алчни старци изпълзяха на припек". Авторите на книжката не цитират текста на статията, но правят внушения, че е насочена срещу българските пенсионери. Всъщност става дума за критика към червената номенклатура, която опитва да се представя за демократична.
Бранимир Янков споменава Сидеров в
своята поредица
"Строго секретно за Държавна сигурност", публикувана във в. "Свободен народ".
Изглежда другите статии от поредицата не са толкова интересни, защото в Интернет се намира само статията за
евентуалната връзка между Сидеров и ДС.
Връзката на националиста с ДС се разнася в блогове, както и в жълтата преса - Николай Колев Босия и Димитър Николов от БНРП твърдят, че Сидеров е вербуван заради кражба на фотоапарат. Григор Симов от НДЗПЧ (предшественика на БНРП) също смята, че Волен Сидеров има връзка с ДС (офлайн копие). След като хората на ДСБ в Родопите започват да преминават към "Атака", шефът на столичната организация на ДСБ, ген. Атанас Атанасов се сеща да извади случая, но в малко по-различен вид. Според варианта на активиста от ДСБ Сидеров е изнудвал за пари, използвайки откраднатия фотоапарат като залог. Документи - Бивол и 168 часа.
Сидеров категорично отрича всички обвинения:
Забележете как от телевизия СКАТ повтарят казаното от генерала от ДСБ, но не искат да поканят Сидеров в ефира си:
Документ от Комисията за разкриване на принадлежност към ДС и разузнаването, който показва че Сидеров не е принадлежал към нито една от двете структури:
Съмненията за връзка на Сидеров с тайните слуби остават заради
чл. 32 ал. 1 от
Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на
принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия.
Нищо не пречи този член да е използван в слуая на Сидеров...
Връзката на националиста с ДС се разнася в блогове, както и в жълтата преса - Николай Колев Босия и Димитър Николов от БНРП твърдят, че Сидеров е вербуван заради кражба на фотоапарат. Григор Симов от НДЗПЧ (предшественика на БНРП) също смята, че Волен Сидеров има връзка с ДС (офлайн копие). След като хората на ДСБ в Родопите започват да преминават към "Атака", шефът на столичната организация на ДСБ, ген. Атанас Атанасов се сеща да извади случая, но в малко по-различен вид. Според варианта на активиста от ДСБ Сидеров е изнудвал за пари, използвайки откраднатия фотоапарат като залог. Документи - Бивол и 168 часа.
Сидеров категорично отрича всички обвинения:
Инсталирайте "Flash player", за да видите файла.
Оригинал Свали
Като mp4 (640x480)
Забележете как от телевизия СКАТ повтарят казаното от генерала от ДСБ, но не искат да поканят Сидеров в ефира си:
Инсталирайте "Flash player", за да видите файла.
Оригинал Свали
Документ от Комисията за разкриване на принадлежност към ДС и разузнаването, който показва че Сидеров не е принадлежал към нито една от двете структури:
Съмненията за връзка на Сидеров с тайните слуби остават заради
Чл. 32. (1) Не се разкриват и публично оповестяват документи, чието разкриване или публично оповестяване би увредило
интересите на Република България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице.
(2) За да не бъде разкрит или публично оповестен документ, съответната служба за сигурност внася мотивирано предложение в комисията. Комисията се произнася с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване.
(3) Документите по ал. 1, които не се разкриват и публично оповестяват, се регистрират в отделен архивен фонд в централизирания архив по чл. 1, ал. 3, който е на пряко разпореждане на председателя на комисията.
(2) За да не бъде разкрит или публично оповестен документ, съответната служба за сигурност внася мотивирано предложение в комисията. Комисията се произнася с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване.
(3) Документите по ал. 1, които не се разкриват и публично оповестяват, се регистрират в отделен архивен фонд в централизирания архив по чл. 1, ал. 3, който е на пряко разпореждане на председателя на комисията.
Критикуват се
изказванията на Сидеров, свързани с Владимир Кузов.
На въпрос дали има кандидати от Атака да изпълнят смъртна присъда Сидеров отговаря:
"Мисля, че ще се намерят кандидати, ако се постави един конкурс кой да убие Кузов".
Медиите изкривяват репликата на "Конкурс за убийци на Кузов".
Така спекулацията по провокативен въпрос се превръща в заявка за смъртна присъда.
Вижте например
в. "Стандарт" - сравнете неточното цитиране в текста на статията, както и още по-неточното заглавие.
Връзката между хомосексуализъм и педофилия, макар и спорна, се прави и от други. Съответно, Сидеров не е единственият, който смята, че хомосексуализмът не трябва да бъде демонстриран публично. Желаещите да злепоставят на всяка цена Сидеров изкарват, че голите му снимки са по-лошо нещо от осъдения за педофилия Кузов. Що се отнася до грешката Кузов да бъде включен в листите на "Атака" - Сидеров се извинява за недостатъчната си прецизност в кадровата политика. Вие чули ли сте друг лидер на партия да го прави?
Така както титлата архонт може да се дава на миряни и то преди унифицирането на необходимите за това критерии, така и човек може да завърши богословие, без да стане свещеник. Сидеров е просто мирянин, който е завършил богословие в Шуменския университет и то доста години след като се е снимал гол. Според критиците Сидеров няма право да променя своите религиозни и светски възгледи. Само дето постигането на тази голяма информираност, за която говорят преподавателите му в университета, се нуждае от време. Според мен е нормално бунтарското отхвърляне на Божите закони, тъй като "не важат за всички", както и изблиците "аз съм си Бог" да еволюират някое и друго десетилетие, след като са казани.
За семейството и партията съм писал тук. Авторите нападат Сидеров, че не желае да се обвързва, а малко по-късно си противоречат с твърдението, че е имал брак преди да се обвърже с Капка.
Да работиш като пресаташе не означава да си мафиот, а да търсиш по-добре платена работа. Сидеров не се задържа за дълго на тази лицемерна длъжност - след около една година отива да пише статии във в. Монитор. Също така да не забравяме, че дългогодишен заместник-главен редактор на в. "Демокрация" е Михаил Ноев – бивш говорител на "Мултигруп" (офлайн копие).
Няма как да се определи дали Сидеров е от множеството хора, повярвали на "Царя" или просто се движи по течението. Но да цитираш текст на Сидеров, че алтернативата на управляващите е национално обединение и да го представяш като промяна във възгледите, е меко казано странно. Това, че има публикувана статия в рубриката Дискусията днес за "историческата правда" и "възстановяването на монархията", не означава непременно, че заместник главният редактор на вестника желае възстановяване на монархията. А "Царят" получава презрителни епитети след провала на неговия "нов морал" в политиката, който провал се потвърждава от скандалите му.
Вече показах, че Сидеров никога не е нападал национализма, а репликите за национално превъзходство прилягат повече на френски и немски националист, отколкото на български. Национализмът ни е защитен и мотото му е "свобода, равенство, братство", а не "България на три морета", "българите са велики арийци, съграждали империи навсякъде, където са били" и т.н. мегаломански изхвърляния.
Освен увъртания около кухи фрази като "леви идеи" и "дясна позиция", авторите на книжката цитират "злостната" критика на Сидеров към техния кумир Карл Маркс. Сравнете капиталистическите и социалните теории, за да видите Оруеловския "двумисъл", с който Маркс защитава капиталовата лихва и завоалира капиталистическата същност на теорията си. Карл Маркс наистина е презирал последователите на своето учение, защото е осъзнавал манипулативността му. Спомнете си само постулата за революционно налагане на комунизма - дали пролетариите са тези, които имат нужда от революции? Не са ли те основните жертви на революциите? Може би теорията на Маркс е създадена, за да отклони вниманието от силното развитие на социалните теории и най-вече към теорията на Силвио Гезел, за когото Кейнс смята, че е по-голям мислител от Маркс.
Достатъчно е да сравните еволюционната теория на Гезел с революционната теория на Маркс, за да видите кой е истинският социален мислител. Авторите цитират класация на BBC, която обаче е доста различна от тази например. Същите автори разкриват своето незнание какво е езичник - религия с много божества, с расово-племенни божества или просто съвкупност от суеверия. Езичник не е антипод на християнството. Последното е просто една от не-езическите религии, поради своята монотеистичност и универсалност.
Вкарани в дясно-левия шаблон, авторите не разбират, че Сидеров дели политиката на национална и антинационална. Затова и по-простите му противници не могат да определят дали е "ляв" или "десен". Той е просто националист и е за всяка мярка, която прави България по-силна, независимо дали ще бъде наречена "лява" или "дясна". Какво всъщност цитират критикуващите Сидеров - че имаме нужда от едър български бизнес, че без едър собствен бизнес, България не може да има високи доходи, да развие високи технологии и т.н. От това според авторите на книгата излиза, че Сидеров е едва ли не фашист. Те отделят цяла глава за приликите между Сидеров и Мусолини, като включват дори дъщерята на последния. Ако все пак оставим на страна изсмуканите от пръстите паралели между Сидеров и семейството на Мусолини, остават обвиненията във фашизъм, за които съм писал тук.
Относно дейността на бащата на Капка Сидерова съм писал тук.
Връзката между хомосексуализъм и педофилия, макар и спорна, се прави и от други. Съответно, Сидеров не е единственият, който смята, че хомосексуализмът не трябва да бъде демонстриран публично. Желаещите да злепоставят на всяка цена Сидеров изкарват, че голите му снимки са по-лошо нещо от осъдения за педофилия Кузов. Що се отнася до грешката Кузов да бъде включен в листите на "Атака" - Сидеров се извинява за недостатъчната си прецизност в кадровата политика. Вие чули ли сте друг лидер на партия да го прави?
Така както титлата архонт може да се дава на миряни и то преди унифицирането на необходимите за това критерии, така и човек може да завърши богословие, без да стане свещеник. Сидеров е просто мирянин, който е завършил богословие в Шуменския университет и то доста години след като се е снимал гол. Според критиците Сидеров няма право да променя своите религиозни и светски възгледи. Само дето постигането на тази голяма информираност, за която говорят преподавателите му в университета, се нуждае от време. Според мен е нормално бунтарското отхвърляне на Божите закони, тъй като "не важат за всички", както и изблиците "аз съм си Бог" да еволюират някое и друго десетилетие, след като са казани.
За семейството и партията съм писал тук. Авторите нападат Сидеров, че не желае да се обвързва, а малко по-късно си противоречат с твърдението, че е имал брак преди да се обвърже с Капка.
Да работиш като пресаташе не означава да си мафиот, а да търсиш по-добре платена работа. Сидеров не се задържа за дълго на тази лицемерна длъжност - след около една година отива да пише статии във в. Монитор. Също така да не забравяме, че дългогодишен заместник-главен редактор на в. "Демокрация" е Михаил Ноев – бивш говорител на "Мултигруп" (офлайн копие).
Няма как да се определи дали Сидеров е от множеството хора, повярвали на "Царя" или просто се движи по течението. Но да цитираш текст на Сидеров, че алтернативата на управляващите е национално обединение и да го представяш като промяна във възгледите, е меко казано странно. Това, че има публикувана статия в рубриката Дискусията днес за "историческата правда" и "възстановяването на монархията", не означава непременно, че заместник главният редактор на вестника желае възстановяване на монархията. А "Царят" получава презрителни епитети след провала на неговия "нов морал" в политиката, който провал се потвърждава от скандалите му.
Вече показах, че Сидеров никога не е нападал национализма, а репликите за национално превъзходство прилягат повече на френски и немски националист, отколкото на български. Национализмът ни е защитен и мотото му е "свобода, равенство, братство", а не "България на три морета", "българите са велики арийци, съграждали империи навсякъде, където са били" и т.н. мегаломански изхвърляния.
Освен увъртания около кухи фрази като "леви идеи" и "дясна позиция", авторите на книжката цитират "злостната" критика на Сидеров към техния кумир Карл Маркс. Сравнете капиталистическите и социалните теории, за да видите Оруеловския "двумисъл", с който Маркс защитава капиталовата лихва и завоалира капиталистическата същност на теорията си. Карл Маркс наистина е презирал последователите на своето учение, защото е осъзнавал манипулативността му. Спомнете си само постулата за революционно налагане на комунизма - дали пролетариите са тези, които имат нужда от революции? Не са ли те основните жертви на революциите? Може би теорията на Маркс е създадена, за да отклони вниманието от силното развитие на социалните теории и най-вече към теорията на Силвио Гезел, за когото Кейнс смята, че е по-голям мислител от Маркс.
Достатъчно е да сравните еволюционната теория на Гезел с революционната теория на Маркс, за да видите кой е истинският социален мислител. Авторите цитират класация на BBC, която обаче е доста различна от тази например. Същите автори разкриват своето незнание какво е езичник - религия с много божества, с расово-племенни божества или просто съвкупност от суеверия. Езичник не е антипод на християнството. Последното е просто една от не-езическите религии, поради своята монотеистичност и универсалност.
Вкарани в дясно-левия шаблон, авторите не разбират, че Сидеров дели политиката на национална и антинационална. Затова и по-простите му противници не могат да определят дали е "ляв" или "десен". Той е просто националист и е за всяка мярка, която прави България по-силна, независимо дали ще бъде наречена "лява" или "дясна". Какво всъщност цитират критикуващите Сидеров - че имаме нужда от едър български бизнес, че без едър собствен бизнес, България не може да има високи доходи, да развие високи технологии и т.н. От това според авторите на книгата излиза, че Сидеров е едва ли не фашист. Те отделят цяла глава за приликите между Сидеров и Мусолини, като включват дори дъщерята на последния. Ако все пак оставим на страна изсмуканите от пръстите паралели между Сидеров и семейството на Мусолини, остават обвиненията във фашизъм, за които съм писал тук.
Относно дейността на бащата на Капка Сидерова съм писал тук.
За парламентарните групи на "Атака" в 40 НС съм писал тук, като съм обърнал специално внимание
на алчността и наглостта на коалиционните партньори, за които съм писал тук.
Не само, че одит на Сметната палата и решения на Софийски градски и Софийски апелативен съд разкриват алчността на
партньорите на партия "Атака", но в крайна сметка единия от мандатоносителите на коалицията се извинява на
партия "Атака" за злоупотребите им със субсидията й.
За магистрала "Тракия" съм писал тук. Както казах и по-рано, Стела Банкова манипулира или не знае, че договор, от който печели само едната страна, е "нищожен", т.е. не обвързва двете страни. Именно заради това навремето фалиралите банки се изкупуваха за по 1 лев. Няма как да се внесе закон за връщане на имотите в държавни ръце без да се даде поне един лев на сегашните собственици.
Както е написано в книгата излиза, че едва ли не всички законопроекти на "Атака" са на Стела Банкова и Минчо Христов. Вярно е, че те бяха много активни, но все пак проверете в сайта на Парламента законопроектите от този списък, за да видите, че много от тях не са на Банкова и Христов. На тази тема някои "националисти" направо лъжат и клеветят. На 23 януари 2009 г. Боян Станков - Расате заявява, че Сидеров няма и два законопроекта, а само харчи народни пари. За тези явни лъжи (Сидеров има 22 законопроекта в 40 НС и 17 законопроекта в 41 НС) Станков е осъден доста бързичко - само за една година.
Преди да разгледам с детайли защо защитата на АЕЦ "Козлодуй" от партия "Атака" е по-добра от действията на Минчо Христов, искам да оборя любимите критики на последния към "Атака", които включват и закона за хазарта:
По отношение на АЕЦ "Козлодуй" - на въпросите на Димитър Стоянов дали има решение на Европейската комисия (ЕК) за затваряне на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй" бе отговорено, че няма такова решение. След като сме били излъгани от Ферхойген можехме да се възползваме от
чл. 49
и
чл. 44 т. 3 и т. 4
от Виенската конвенция за правото на договорите и да обявим съгласието си за спиране на блоковете за недействително.
Въпросното спиране на практика не е било искано, така че спокойно управляващите можеха да пуснат блоковете на АЕЦ-а.
Изглежда обаче висшите ни държавници не го искаха...
Когато имаше газова криза, евродепутатите от партия "Атака" опитаха с петиция да предизвикат действия от страна на Европейския съюз. Резултатът беше ялова проверка на ЕК. За евробюрократите е нормално да опитват да прикрият машинациите на своя чиновник (Ферхойген), но липсата на действия от страна на българските власти, доведе до това 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй да бъдат превърнати в съоръжения за радиоактивни отпадъци. След като затворихме работещи блокове, сега евентуално ще строим нови блокове, като само за ОВОС ще изхарчим 2.4 млн лева...
Да се върнем на обвиненията на Минчо Христов (и съответно на авторите на книгата, които просто го повтарят). На 24 януари 2007 г. Димитър Стоянов задава първия си въпрос до ЕК за АЕЦ "Козлодуй". Същия ден Минчо Христов обвинява депутатите от партия "Атака", че бойкотират гласуването на предложението му за пускането на 3 и 4 блок на АЕЦ-а. Минчо Христов предлага да се използва чл. 36 от Договора за присъединяване към ЕС, който се отнася за неизпълнение на клауза при наличието на сериозни вътрешни проблеми. Недостатък на този подход е не само в неявното ни съгласие със затварянето на първите 4 блока на АЕЦ-а, а и в това, че съгласно чл. 37 от присъединителния договор подлежим на санкции, за разлика от прилагането на Виенската конвенция.
За магистрала "Тракия" съм писал тук. Както казах и по-рано, Стела Банкова манипулира или не знае, че договор, от който печели само едната страна, е "нищожен", т.е. не обвързва двете страни. Именно заради това навремето фалиралите банки се изкупуваха за по 1 лев. Няма как да се внесе закон за връщане на имотите в държавни ръце без да се даде поне един лев на сегашните собственици.
Както е написано в книгата излиза, че едва ли не всички законопроекти на "Атака" са на Стела Банкова и Минчо Христов. Вярно е, че те бяха много активни, но все пак проверете в сайта на Парламента законопроектите от този списък, за да видите, че много от тях не са на Банкова и Христов. На тази тема някои "националисти" направо лъжат и клеветят. На 23 януари 2009 г. Боян Станков - Расате заявява, че Сидеров няма и два законопроекта, а само харчи народни пари. За тези явни лъжи (Сидеров има 22 законопроекта в 40 НС и 17 законопроекта в 41 НС) Станков е осъден доста бързичко - само за една година.
Преди да разгледам с детайли защо защитата на АЕЦ "Козлодуй" от партия "Атака" е по-добра от действията на Минчо Христов, искам да оборя любимите критики на последния към "Атака", които включват и закона за хазарта:
Инсталирайте "Flash player", за да видите файла.
Оригинал Свали
-
Обещаната на онкоболните субсидия не им е дадена.
В действителност Волен Сидеров не е обещавал да даде партийната субсидия на онкоболните. Това е кампания на Стела Банкова и тя си признава, като гост на Люба Кулезич, че е молила Сидеров да даде субсидията за онкоболните, но той не се е съгласил:
Инсталирайте "Flash player", за да видите файла.Оригинал Свали
-
Подкрепа за промяната на лихвите след подписан договор с банка.
В стенограмата на сайта на Парламента са дадени както гласувания по партии, така и поименни гласувания. При гласуването на крайния текст на чл. 14 (Гласуване № 46) се вижда, че от "Атака" гласуват "За" точно двама - Димитър Карбов и Калина Крумова. Фактът, че това са продажни предатели се вижда както от това, че напускат Атака и пренасочват субсидията към ГЕРБ (Карбов я пренасочва по някое време от ГЕРБ към СДС), така и от последвалата им лобистко-компроматна дейност.
-
Отхвърляне на ДДС върху хазарта.
Необлагането на хазарта с ДДС е съгласувано с европейска директива 2006/112/ЕО - виж чл. 135 т. 1и. Логиката на директивата е следната: печалбите на организаторите на хазартни игри се облагат с корпоративен данък / акциз, а тези, които залагат вече са платили данък общ доход върху парите си. След като се прехвърлят обложени с данък суми между собствениците им и след като единственият, който печели от това прехвърляне - организаторът, е обложен с данък, то налагането на ДДС върху залозите или печалбата на късметлиите, се явява повторно облагане. Що се отнася до акциза за организаторите на хазартни игри, то през 2007 г. "Атака" е против намаляването му, а през 2009 г. подкрепя увеличаването му.
-
Отхвърлане на намаляването на ДДС за лекарства и учебници.
Предложението на групата депутати, водена от Ваньо Шарков, е ДДС върху лекарства и учебници да се намали на 9%. Станислав Станилов и Явор Нотев от "Атака" гласуват против въпросните промени (Гласуване № 6), защото ако ги приемат, то по правилник няма да могат да предложат в следващите 6 месеца законопроекта на"Атака", който предлага да няма въобще ДДС върху хляб, лекарства, учебници и горива. Докато първият закон е изцяло популистки - социално слабите не потребяват повече лекарства или учебници от останалите граждани, то премахването на ДДС върху хляба би трябвало да се отрази в по-голяма степен на социално слабите...
По отношение на АЕЦ "Козлодуй" - на въпросите на Димитър Стоянов дали има решение на Европейската комисия (ЕК) за затваряне на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй" бе отговорено, че няма такова решение. След като сме били излъгани от Ферхойген можехме да се възползваме от
Чл. 49.
Измама
Ако държавата е подведена да сключи договор под влияние на измамно поведение на друга участвуваща в преговорите държава, тя може да се позовава на измамата като основание за недействителност на своето съгласие да се обвърже с договора.
Измама
Ако държавата е подведена да сключи договор под влияние на измамно поведение на друга участвуваща в преговорите държава, тя може да се позовава на измамата като основание за недействителност на своето съгласие да се обвърже с договора.
Чл. 44.
Делимост на разпоредби на договора
1. Предвиденото в договора или произтичащото от чл. 56 право на страната да денонсира договора, да излезе от него или да спре неговото действие може да бъде упражнено по отношение само на целия договор, освен ако договорът предвижда друго или страните по него са се договорили по друг начин.
2. Позоваване на признато от тази конвенция основание за недействителност на договора, за прекратяване на договора, за излизане от него или за спиране на неговото действие може да се прави само по отношение на целия договор освен в случаите, предвидени в следващите точки или в чл. 60.
3. Ако това основание се отнася само за отделни разпоредби, позоваването може да стане само по отношение на тези разпоредби, когато:
а) тези разпоредби са отделими от останалата част на договора по отношение на тяхното прилагане;
b) от договора произтича или по друг начин е установено, че приемането на тези разпоредби не е представлявало съществено условие за съгласието на другата страна или на другите страни да се обвържат с договора като цяло и
c) по-нататъшното изпълнение на останалата част от договора не би било несправедливо.
4. В случаите, попадащи под действие на чл. 49 и 50, държавата, която има право да се позовава на измама или подкуп, може да направи това или по отношение на целия договор, или в предвидените от точка 3 случаи по отношение само на отделни негови разпоредби.
5. В случаите, предвидени в чл. 51, 52 и 53, не се допуска делимост на разпоредбите на договора.
Делимост на разпоредби на договора
1. Предвиденото в договора или произтичащото от чл. 56 право на страната да денонсира договора, да излезе от него или да спре неговото действие може да бъде упражнено по отношение само на целия договор, освен ако договорът предвижда друго или страните по него са се договорили по друг начин.
2. Позоваване на признато от тази конвенция основание за недействителност на договора, за прекратяване на договора, за излизане от него или за спиране на неговото действие може да се прави само по отношение на целия договор освен в случаите, предвидени в следващите точки или в чл. 60.
3. Ако това основание се отнася само за отделни разпоредби, позоваването може да стане само по отношение на тези разпоредби, когато:
а) тези разпоредби са отделими от останалата част на договора по отношение на тяхното прилагане;
b) от договора произтича или по друг начин е установено, че приемането на тези разпоредби не е представлявало съществено условие за съгласието на другата страна или на другите страни да се обвържат с договора като цяло и
c) по-нататъшното изпълнение на останалата част от договора не би било несправедливо.
4. В случаите, попадащи под действие на чл. 49 и 50, държавата, която има право да се позовава на измама или подкуп, може да направи това или по отношение на целия договор, или в предвидените от точка 3 случаи по отношение само на отделни негови разпоредби.
5. В случаите, предвидени в чл. 51, 52 и 53, не се допуска делимост на разпоредбите на договора.
Когато имаше газова криза, евродепутатите от партия "Атака" опитаха с петиция да предизвикат действия от страна на Европейския съюз. Резултатът беше ялова проверка на ЕК. За евробюрократите е нормално да опитват да прикрият машинациите на своя чиновник (Ферхойген), но липсата на действия от страна на българските власти, доведе до това 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй да бъдат превърнати в съоръжения за радиоактивни отпадъци. След като затворихме работещи блокове, сега евентуално ще строим нови блокове, като само за ОВОС ще изхарчим 2.4 млн лева...
Да се върнем на обвиненията на Минчо Христов (и съответно на авторите на книгата, които просто го повтарят). На 24 януари 2007 г. Димитър Стоянов задава първия си въпрос до ЕК за АЕЦ "Козлодуй". Същия ден Минчо Христов обвинява депутатите от партия "Атака", че бойкотират гласуването на предложението му за пускането на 3 и 4 блок на АЕЦ-а. Минчо Христов предлага да се използва чл. 36 от Договора за присъединяване към ЕС, който се отнася за неизпълнение на клауза при наличието на сериозни вътрешни проблеми. Недостатък на този подход е не само в неявното ни съгласие със затварянето на първите 4 блока на АЕЦ-а, а и в това, че съгласно чл. 37 от присъединителния договор подлежим на санкции, за разлика от прилагането на Виенската конвенция.
Хаосът, който създадават таксиджиите, както и гражданското им
неподчинение, не ги прави пример за протестиращи.
Сидеров се намесва, когато се организират протести по проблеми, които вече са разглеждани от партията му.
Той не "яха протестите", а показва, че трагедиите се случват въпреки предупрежденията му.
Почти всички членове на "Атака", срещу които се пише в точка 2.7, са изключени или напускат: Димитър Стоянов, Антон Сираков, Георги Георгиев, Стоян Беширов, Георги Зафиров. През 2009 г. Ваню Хърков и Георги Димитров напускат заедно, като така разпадат парламентарната група на "Атака" в 40-то НС, а Цвета Георгиева е сред купените депутати, които напускат ПГ на "Атака" в 41-то НС.
Това са хората, с които книгата се опитва да ни убеди колко лоша е "Атака". Равностойна манипулация е да са каже, че ДСБ е лоша партия, защото бивш секретар на ДПС е станал общински съветник от ДСБ и е издигнал снаха си за кандидат-кмет пак от името на ДСБ. За подсилване на манипулацията може да добавим, че по-късно въпросният съветник, Керим Караали, е осъден за наркотрафик. Никъде няма лъжа, но все пак изводът за ДСБ е неправилен, нали?
За Димитър Стоянов (изключен на 21 декември 2011 г.) и Ливия Ярока съм писал тук. Димитър Стоянов прекъсва следването си, когато става евродепутат. Той не е фалшифицирал диплома, като изпълнителната директорка на Държавен фонд "Земеделие" Калина Илиева, или като размахващият пред медиите фалшива диплома Иво Димов. След като забърсва мантинелата, Борислав Ноев е отстранен от листите за евродепутат. Преекспонирайки неговия случай, медиите опитват да прикрият, че кандидат-евродепутатът на ГЕРБ Радослав Точев прегазва и убива човек. Ако Чуколов трябва да вади удостоверение от всеки диспансер за всяко обвинение, къде ще му се види края? Работа на обвиняващите е да докажат, че е бил в такова заведение, а не той да доказва, че "няма сестра". Антон Сираков не само напуска "Атака", но прави своя партия, чиято политика е да подкрепи Алексей Петров за президент. За активните мероприятия на бившите от "Атака" вижте например тук и тук.
На снимката на стр. 99 се вижда, че Сидеров стои встрани от останалите участници. Главният редактор на в. "Монитор" не е сигурен, но смята, че е много вероятно да е изпратил Сидеров на въпросната конференция "в качеството му на журналист, а не в качеството му на фашизоиден екземпляр, който лъже хората". По-нататък се цитират жълти медии с клеветнически статии - "Атака" няма нищо общо с Митьо Очите, а Владислав Марчев, върху когото е оказван натиск да лъжесвидетелства, се оказа, че не е посредничил в подкупване. Т. нар. "кафяв интернационал" или групата в европарламента "Идентичност, Традиция, Суверенитет" е с идеология, която се покрива с тази на "Атака":
От снимката на стр. 106 се вижда, че Сидеров няма в себе си книги, които да раздава. Изглежда, че "лошата" книга му е подадена от искалият автограф подстрекател, който после я е заснел и гордо разпространил, като доказателство за фашизма на Сидеров. Когато човек приветства множество хора с махане на ръка, винаги може да се намери кадър, в който махането да изглежда като хитлеристки поздрав. Именно липсата на реален хитлеристки поздрав е причината тези около него да не реагират.
Следват заяжданията на "Нова зора", защото се чувстват обезличени от Сидеров, както и клюкарски и клеветнически статии на платени журналисти от сорта на "Димитър Стоянов хариза Добруджа за 50 000 евро". Предложението за 450 лева депутатска заплата е провокация, но критиците явно не са разбрали. Колкото до мерцедесите - случаят на магистрала "Тракия" доказва, че Сидеров не използва депутатски мерцедеси. Това всъщност е видно и от статистиките на Парламента - Сидеров е от малцината с нула километра с парламентарните лимузини.
Почти всички членове на "Атака", срещу които се пише в точка 2.7, са изключени или напускат: Димитър Стоянов, Антон Сираков, Георги Георгиев, Стоян Беширов, Георги Зафиров. През 2009 г. Ваню Хърков и Георги Димитров напускат заедно, като така разпадат парламентарната група на "Атака" в 40-то НС, а Цвета Георгиева е сред купените депутати, които напускат ПГ на "Атака" в 41-то НС.
Това са хората, с които книгата се опитва да ни убеди колко лоша е "Атака". Равностойна манипулация е да са каже, че ДСБ е лоша партия, защото бивш секретар на ДПС е станал общински съветник от ДСБ и е издигнал снаха си за кандидат-кмет пак от името на ДСБ. За подсилване на манипулацията може да добавим, че по-късно въпросният съветник, Керим Караали, е осъден за наркотрафик. Никъде няма лъжа, но все пак изводът за ДСБ е неправилен, нали?
За Димитър Стоянов (изключен на 21 декември 2011 г.) и Ливия Ярока съм писал тук. Димитър Стоянов прекъсва следването си, когато става евродепутат. Той не е фалшифицирал диплома, като изпълнителната директорка на Държавен фонд "Земеделие" Калина Илиева, или като размахващият пред медиите фалшива диплома Иво Димов. След като забърсва мантинелата, Борислав Ноев е отстранен от листите за евродепутат. Преекспонирайки неговия случай, медиите опитват да прикрият, че кандидат-евродепутатът на ГЕРБ Радослав Точев прегазва и убива човек. Ако Чуколов трябва да вади удостоверение от всеки диспансер за всяко обвинение, къде ще му се види края? Работа на обвиняващите е да докажат, че е бил в такова заведение, а не той да доказва, че "няма сестра". Антон Сираков не само напуска "Атака", но прави своя партия, чиято политика е да подкрепи Алексей Петров за президент. За активните мероприятия на бившите от "Атака" вижте например тук и тук.
На снимката на стр. 99 се вижда, че Сидеров стои встрани от останалите участници. Главният редактор на в. "Монитор" не е сигурен, но смята, че е много вероятно да е изпратил Сидеров на въпросната конференция "в качеството му на журналист, а не в качеството му на фашизоиден екземпляр, който лъже хората". По-нататък се цитират жълти медии с клеветнически статии - "Атака" няма нищо общо с Митьо Очите, а Владислав Марчев, върху когото е оказван натиск да лъжесвидетелства, се оказа, че не е посредничил в подкупване. Т. нар. "кафяв интернационал" или групата в европарламента "Идентичност, Традиция, Суверенитет" е с идеология, която се покрива с тази на "Атака":
- национално партньорство без политически диктат върху националните държави (виж видео материалите в следващата точка);
- защита на християнските ценности, културата и традициите на европейската цивилизация;
- противопоставяне на влизането на Турция в ЕС.
От снимката на стр. 106 се вижда, че Сидеров няма в себе си книги, които да раздава. Изглежда, че "лошата" книга му е подадена от искалият автограф подстрекател, който после я е заснел и гордо разпространил, като доказателство за фашизма на Сидеров. Когато човек приветства множество хора с махане на ръка, винаги може да се намери кадър, в който махането да изглежда като хитлеристки поздрав. Именно липсата на реален хитлеристки поздрав е причината тези около него да не реагират.
Следват заяжданията на "Нова зора", защото се чувстват обезличени от Сидеров, както и клюкарски и клеветнически статии на платени журналисти от сорта на "Димитър Стоянов хариза Добруджа за 50 000 евро". Предложението за 450 лева депутатска заплата е провокация, но критиците явно не са разбрали. Колкото до мерцедесите - случаят на магистрала "Тракия" доказва, че Сидеров не използва депутатски мерцедеси. Това всъщност е видно и от статистиките на Парламента - Сидеров е от малцината с нула километра с парламентарните лимузини.
Манипулациите на тема колко се променя и извърта Сидеров продължават и след тази книга.
Типичен пример е статията
"Да бъдеш Сидеров или да не бъдеш",
която сравнява реплики от митинги с изказвания пред Парламента и в интервюта.
Ясно е, че на митинг има патос, който е различен от тона в официални изказвания или пред журналисти. По отношение на смисъла на казаното - преди изборите Сидеров е прав, че Борисов е "помпан със социология" и че проектът ГЕРБ цели да се замести НДСВ. Факт е, че както първо НДСВ, така и след това ГЕРБ, се състоят от неучаствали в управлението хора. Българският вот за НДСВ и ГЕРБ е наказателен и единственото, което Сидеров може да направи 2009 г., е да подкрепи този наказателен вот. Подкрепата, базирана на меморандум с близки до програмата на "Атака" точки, не е "безусловна", както я налагат медиите.
Моля, прегледайте предходния линк, за да видите близостта на меморандума на ГЕРБ с програмата на "Атака", критиките на "Атака" към ГЕРБ и накрая свалянето на доверието към Бойко Борисов. Не е ли двуличник този, който се измъква от изпълнението на меморандума, който сам е предложил и подписал? През 2011 г. Сидеров в следното интервю обяснява колко йезуитски е подхождал Борисов:
Подробно обяснение относно ГЕРБ и Бойко Борисов има тук:
Всъщност избирателите на ГЕРБ също бяха измамени. Помните ли как предизборната програма на "герберите" бе подменена с "политическа рамка"? Незнайно защо предизборната им програма остана само в сайта на ГЕРБ Хасково. Въпросът е защо ГЕРБ я махнаха от своя централен партиен сайт?
БСП смени позицията си от антинатовска в пронатовска, Доган промени бунтовническата си групировка в "модерна" партия, Иван Костов викаше не по-малко от Сидеров по митингите на СДС, но стана "опитен политик". Единствен Волен Сидеров трябва да се обяснява колко и дали се е променил.
Вие сами преценете доколко и как точно Сидеров се променя през годините - сравнете какво казва при влизането ни в Европейския съюз на 01 януари 2007 г.:
с тази част от текста на Планът "Сидеров" от 2012 година, която се отнася за същия този съюз. Сравнете това, което казва на 01 юли 2008 г.:
със споменатата вече подкрепа към ГЕРБ след изборите през 2009 г.. Ако масовите протести от 2013 г. се бяха случили през 2008 г., то те пак щяха да повтарят тогавашните точки на Сидеров.
Вижте какво казва Сидеров на 20 октомври 2010 г. - той заплашва, че ще свали подкрепата към ГЕРБ, защото "не е пипната парата на БСП и ДПС" и защото договорите с ЧЕЗ, ЕВН и ЕОН не са прекратени. След близо година опити да вразуми управляващите, той наистина сваля подкепата си за тях, защото те не оправдават по никакъв начин протестния вот, който са получили на изборите. Кой е принципен и кой двуличен - оставям на вас да прецените...
Ясно е, че на митинг има патос, който е различен от тона в официални изказвания или пред журналисти. По отношение на смисъла на казаното - преди изборите Сидеров е прав, че Борисов е "помпан със социология" и че проектът ГЕРБ цели да се замести НДСВ. Факт е, че както първо НДСВ, така и след това ГЕРБ, се състоят от неучаствали в управлението хора. Българският вот за НДСВ и ГЕРБ е наказателен и единственото, което Сидеров може да направи 2009 г., е да подкрепи този наказателен вот. Подкрепата, базирана на меморандум с близки до програмата на "Атака" точки, не е "безусловна", както я налагат медиите.
Моля, прегледайте предходния линк, за да видите близостта на меморандума на ГЕРБ с програмата на "Атака", критиките на "Атака" към ГЕРБ и накрая свалянето на доверието към Бойко Борисов. Не е ли двуличник този, който се измъква от изпълнението на меморандума, който сам е предложил и подписал? През 2011 г. Сидеров в следното интервю обяснява колко йезуитски е подхождал Борисов:
Инсталирайте "Flash player", за да видите файла.
Оригинал Свали
Подробно обяснение относно ГЕРБ и Бойко Борисов има тук:
Инсталирайте "Flash player", за да видите файла.
Оригинал Свали
копие в YouTube
Всъщност избирателите на ГЕРБ също бяха измамени. Помните ли как предизборната програма на "герберите" бе подменена с "политическа рамка"? Незнайно защо предизборната им програма остана само в сайта на ГЕРБ Хасково. Въпросът е защо ГЕРБ я махнаха от своя централен партиен сайт?
БСП смени позицията си от антинатовска в пронатовска, Доган промени бунтовническата си групировка в "модерна" партия, Иван Костов викаше не по-малко от Сидеров по митингите на СДС, но стана "опитен политик". Единствен Волен Сидеров трябва да се обяснява колко и дали се е променил.
Вие сами преценете доколко и как точно Сидеров се променя през годините - сравнете какво казва при влизането ни в Европейския съюз на 01 януари 2007 г.:
Инсталирайте "Flash player", за да видите файла.
Оригинал Свали
с тази част от текста на Планът "Сидеров" от 2012 година, която се отнася за същия този съюз. Сравнете това, което казва на 01 юли 2008 г.:
Инсталирайте "Flash player", за да видите файла.
Оригинал Свали
със споменатата вече подкрепа към ГЕРБ след изборите през 2009 г.. Ако масовите протести от 2013 г. се бяха случили през 2008 г., то те пак щяха да повтарят тогавашните точки на Сидеров.
Вижте какво казва Сидеров на 20 октомври 2010 г. - той заплашва, че ще свали подкрепата към ГЕРБ, защото "не е пипната парата на БСП и ДПС" и защото договорите с ЧЕЗ, ЕВН и ЕОН не са прекратени. След близо година опити да вразуми управляващите, той наистина сваля подкепата си за тях, защото те не оправдават по никакъв начин протестния вот, който са получили на изборите. Кой е принципен и кой двуличен - оставям на вас да прецените...