Публикации за д-р Ганчо Ценов

"Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото"
Джордж Оруел, "1984"

       Примери показващи, че европейските учени посрещат със завидно уважение трудовете на Ценов:

Проф. д-р Антонио Балдачи¹:

„Ценов е известен в Италия със своята балканологична ерудиция и е предизвикал в Германия със своя предшестващ труд истинска революция върху произхода на българите и на другите славяни на Балканите...
       Тезата за тракоилирийския произход на българите е поддържана от Ценов с голяма полемична живост, понякога доста смела, почиваща винаги върху аргументи, които не могат да бъдат отречени, без една абсолютна компетентност, тъй като авторът, който е посветил целия си живот на това проучване, не допуска концесии...
       Той установява в една пълна картина първите населявания, живота, езика на тракийците и илирийците, етническото влияние, което те са упражнили върху развитието на народите-завоеватели на Балканите, за да достигне до автохтонния характер на българите, който е всестранно разгледан и ясно и точно изложен. Целият този труд е разгледан с един критически хронологичен и убедителен метод. Той заслужава похвала. Г-н Ценов показва, че е човек надарен с дълбока ерудиция и голям похват, човек, който е вложил всичката си любов и целия си устрем, винаги вдъхновен от едно убеждение, което, без съмнение, му дава право на възторг.”

Рецензия на Ханс Филип², който макар да не е съгласен с някои от тезите на Ценов признава, че българинът променя становището му по отношение на произхода ни:

"Преди ...., тъй като бях приел за напълно доказано, че българите са се появили в Мизия едва през 679 г., аз смятах, че картата трябва да бъде отречена като дело на Св. Йероним, тъй като той е живял през ІV век. Сега Йероним и хронографът се потвърждават взаимно: в действителност присъствието на българите в Мизия може да бъде удостоверено още около 350 г... Всички тези места, които представляват един подбор и са отпечатани от Ценов дума по дума, доказват, че още от 350 г. насам българите са населявали долния Дунав в границите на Византийската империя, т.е. южно от Дунав, и са владеели не само Мизия, но и Тракия, Македония и Илирия."

Проф. Майер³:

"Важни са приведените от Ценов факти, че българите са се намирали на Балканите от IV век насам, с които факти авторът е разклатил даже общото мнение за основаването на българската държава в 679 г. от една шепа монголски българи"

Франсоа Пике⁴:

„Ако историците, които са способни да проверят фактите, признаят тяхната вярност, ние ще трябва да изменим някои от нашите схващания върху произхода на германизма. Трябва да добавим, че тази книга⁵ изобилства с документи и че някои обяснения - да кажем християнизирането на готите и хуните - са много добре документирани и заслужават сериозно внимание”

Д-р Виктор Лебецелтер ⁶:

„В настоящия си том Ценов дава едно грижливо и интересно изложение на сложните исторически събития във втората половина на първото столетие, което запазва своята стойност, дори и тогава, когато човек не би бил съгласен с някои от неговите тези”

На запад дори пресата посреща Ценов дружелюбно:

„Използваните от Ценов източници са изобщо мъчнодостъпни за средноевропееца, защото човек би трябвало да употреби цял живот да ги търси и да ги използва.” ⁷

„Д-р Ценов, който е от години лектор в Берлинския университет, има двойна заслуга. Той пак ни дава едно ново съчинение върху най-старата история на българите, което почти 50 години след старата история на Константин Иречек заема видно място. Той привежда небългарите до многото мъчнодостъпни латински, византийски и старославянски източници. Началата на югоизточните държави и църковната история са във всеки случай поставени от Ценов за нас, в средна Европа, в нова светлина” ⁸

---

¹ Prof. dr. Antonio Baldaci, член на Италианската АН, сп. „Светоглас”, юни, 1937 г., стр. 6
² Hans Philipp, "Philologische Wochenschrift" № 10/11, кол. 299 – 306, O. R. Reisland, Leipzig, 14 март 1931 г.
³ Prof. Mayer, “Indogermanische Forschungen”, Heft 2, 1933г.
⁴ François Pique, Revue Germanique, Paris, 1936г.
⁵ Gantscho Tzenoff, "Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven", W. de Gruyter, Berlin-Leipzig, 1930г.
⁶ Dr. Victor Lebezelter, „Mitteilungen der Anthropologischen Gesellschaft”, Wien, 1936г.
⁷ “Europaische Revue”, Heft 4, 1936г.
⁸ “Zeitschrift für Geopolitik”, Febr. 1936г.