Полузаконно регистрираната партия ДПС получи незаконно признаване от Конституционния съд
Конституционно дело № 1 от 1991 г.
Присъствали -
11 души (от 12).
http://constcourt.bg/contentframe/contentid/1736
Искания (заведени първоначално от 93 депутати от ВНС на 8 октомври 1991 г и допълнени в последствие от 53 депутати от 36-тото ОНС):
- 1. Да се установи и обяви противоконституционността на ДПС поради:
-
а) вписването й в партийните регистри като организация с неполитическа цел - в разрез с чл.12 ал.2 от Конституцията.
-
б) етническата и религиозна основа на партията - в разрез с чл.11 ал.4 от Конституцията.
-
в) дейността й - като насочена към обособяване на турскоезичното и мюсюлманското население в затворена, отделена от българската нация общност, към развиване и насърчаване на отделни видове автономии, които в крайна сметка водят до административна (и политическа) автономия - в разрез с чл.44 ал.2 от Конституцията.
- 2. Да се обяви за незаконен изборът на народните представители, избрани с листата на ДПС.
ДПС (Движение за права и свободи на етническите общности) е създадено на Учредителна национална конференция, проведена в София на 26 и 27 март 1990 г., на която са приети устав и програма на Движението и са избрани ръководни органи. По молба на Централното оперативно бюро на Движението (в смисъл ДПС) то е вписано в регистъра за политически партии на Софийския градски съд съгласно решение от 26 април 1990 г. по ф.д. № 2574/90. Решението на Софийския градски съд, с което вписването е постановено, е обнародвано в "Държавен вестник" (бр. 35 от 2 май 1990 г.). Обнародването е оформено като вписване на сдружението с нестопанска цел "Движение за права и свободи" в регистъра на политическите партии.
-
Регистрация на ДПС като партия
Регистрацията, както е посочена в Държавен вестник е неясна. Тъй като нестопанска цел не значи политическа цел, то следват 2 възможни варианта:
-
ДПС е гражданско сдружение, регистрирано като "движение" по Закона за лицата и семейството -
тогава няма право да се регистрира като партия съгласно
чл.12 ал.2 от Конституцията.
В този случай ДПС е противоконституционна партия.
-
ДПС има само една регистрация - тази като партия. Тогава обявлението в "Държавен вестник" съдържа невярно основание
за вписването. В този случай има формално нарушаване на закона - обнародването в държавен вестник е невалидно
и ЦИК не е трябвало да допусне ДПС да участва на изборите.
-
ДПС е гражданско сдружение, регистрирано като "движение" по Закона за лицата и семейството -
тогава няма право да се регистрира като партия съгласно
чл.12 ал.2 от Конституцията.
В този случай ДПС е противоконституционна партия.
-
Спазване на законите
Показателен е фактът, че ДПС отказва да изпълни дадено от Конституционния съд указание да предостави данни за състава на членската си маса и на ръководните си органи. Това се вижда в точка 3.г от особеното мнение, с което 6 съдии подписват решението.
-
Същност и дейност на ДПС
Цитат от обръщение на президента Желю Желев към нацията от 3 ноември 1991 г.:
"За съжаление констатираме, че съществуват известни действия на някои ръководители и активисти на ДПС, които противоречат на уверенията им, че служат единствено на националните интереси... Такива действия са недопустими и аз категорично ги осъждам. Проблемите на нито една етническа или религиозна общност не биха могли да се решат чрез самоизолация и затваряне. Още по-малко по пътя на дискриминацията. Възстановяването на правата на българските турци не трябва да води до ограничаване правата на българите. Конституцията и законите са еднакво задължителни за всички български граждани и всички държавни институции трябва да гарантират тяхното спазване..."
Политиката за насаждане на етническо напрежение на ДПС не се е променила - 21 години по-късно (на 21.05.2012г.) кметът на Джебел по старата изпитана рецепта заплашва хората, че българите говорим "циганите на сапун, а турците на нож". -
Етническа и верска основа на ДПС
Цитат на съдиите подписали с особено мнение решението на Конституционния съд:
"Множеството на фактите, а те сочат прояви на враждебност между разглежданите общности (турскоезични и / или мюсюлмански) и българското население, на извършване на политическа дейност на турски език, на ограничаване правата на българското население (особено в районите, в които то представлява "малцинство"), на съзнателно ескалиране на напрежение в тези райони, не позволява отделните случаи да се разглеждат като единични, сами за себе си. В своята съвкупност те придобиват характер на явление, което също показва етническата и верската основа на ДПС."
За повече информация за етническия и религиозен характер на ДПС и за сепаратистката дейност на тази партия - виж филма "Новото робство", на Силвия Трендафилова, както и статиите на Димитър Аврамов.
В крайна сметка Конституционния съд отхвърля исканията и прекратява делото за противоконституционност, което е одобрил на 29 декември 1991. Искането по т.1.б (противоконституционност съобразно чл.11 ал.4) е подкрепено от 6 съдии и отхвърлено от 5 (съставът на Конституционния съд е от 12 души, но на заседанието са присъствали 11). Повече от половината от присъствалите съдии са подкрепили противоконституционността на ДПС!
По закон решение на Конституционния съд се приема при мнозинство 50% от всички съдии + 1, следователно 7 гласа са необходими за вземане на решение. При подкрепа от 6 души не може да се вземе решение за признаване на противоконституционност, но не може да се вземе и обратното решение - то също не е подкрепено от 7 съдии (а само от 5!).
Оповестеното решение на Конституционния съд е в противоречие с чл. 147 ал.1 и чл.151 ал.1 от Конституцията на Република България и с чл. 15 ал. 2 от Закона за Конституционния съд. Вместо да се отхвърли искането за противоконституционност на ДПС трябваше да се обяви невъзможност за вземане на решение.
Съдиите:
Младен Данаилов,
Нено Неновски,
Милена Жабинска,
Любен Корнезов,
Пенчо Пенев и
Александър Арабаджиев
са подписали решението с особено мнение по т. 1 и т. 3 от диспозитива, което е приложено към делото.
За антилогиката при аргументирането на незаконното крайно решение на Конституционния съд - вижте някои цитати
Детайли по казуса:
Решение на Конституционния съд
Особено мнение на някои от съдиите
Конституция на Република България
Решението е обнародвано в бр. 35 на Държавен вестник от 28 април 1992г.