[
Капиталистически теории
От XV до XX век
По-ранните теории разглеждат стопанството като пазарно (базирано на търговията и обмена на стоки), а по-късните – като парично (базирано на притежанието и обмена на пари и други финансови активи). Ако икономиките се разгледат като отражение на историческата действителност, то може да се каже, че капитализмът в началото е търговски (основава се на производството и обмена на материални блага), а в последствие става финансов (основава се на движението на пари и ценни книжа).
Меркантилизъм – основен обект на изследване са обменът на стоки и обръщението на парите (mercante - търговец). Парите се признават за един от факторите на производство и богатството се свързва с притежаването им.
Физиократи – според тях икономиката изучава как да се постигне максимално задоволяване на потребностите с минимално използване на ресурсите. Формират се идеите за свободната търговия, конкурентния пазар и ненамесата на държавата в икономиката. Определя се пазарният ред като най-добрия начин за управление на икономическия живот на обществото. Предполага се, че при пълна свобода на действие за индивидите и в резултат на насочените в различни посоки техни егоистични действия, се постига оптимум на общественото благосъстояние.
Класици – създават понятието “пазарно стопанство” (механична съвкупност от пасивни и оптимално реагиращи “икономически хора”). Отношенията между икономическите хора са винаги пазарни (3 вида пазари: на блага, на труд и капиталов). Капитал – запас от блага или пари, от използването на които собственикът получава доход. В основата на икономиката стои натрупването на капитал, но в крайна сметка се обосновава достигането на равновесие – населението е постоянно, заетостта е пълна и натрупването на капитал спира.
Марксизъм – дефинира се следкапиталистически строй, който трябва с революция да измести капиталистическия. Прави се критика на капиталистическите икономики. Капиталът се устремява натам, накъдето печалбата е по-висока. Това води до концентрация на капитал и повишаване на антагонизма между труд (работници, пролетариат) и капитал (предпиремачи, капиталисти). Принадената стойност не се включва в заплатите, което води до експлоатация на работниците от капиталистите. Въпреки псевдо анти-капиталистическата си насоченост (критикуват се безработицата и концентрацията на капитала) теорията е капиталистическа и по-точно – наследник на класическата теория на Дейвид Рикардо (според която стойността на стоките се определя от вложения труд на работника). За завоалирване на този факт се използва двойнствен подход при изследването на явленията (представени са като скрита същност и видимо проявление).
Маржинализъм и неокласическа школа – икономическите хора не са пасивно реагиращи участници и поведението им оформя икономиката. Те не оптимизират търговския си баланс, а максимизират личното удоволствие. Теория за лихвата – от една страна лихвата е компенсация на очаквания икономически ръст, а от друга – цена за отказ от настоящи блага.
Кейнсианска школа – създава се понятието “парична икономика” (парите се приемат за ценност сами по себе си, а теориите преди Кейнс третират парите предимно като средство за обмен на стоки). Поведението на икономическите хора се приема за рационално. Лихвата се разглежда като отказ от ликвидност (парите са най-бързо ликвдиния дълготраен актив). “Жизнерадост”-та на предприемачите определя разликата между дебитния и кредитния лихвен процент и не зависи от текущия дебитен лихвен процент. Спекулациите с ценни книжа водят до нестабилност между търсене и предлагане на пари, възможен е ликвиден капан (всички спекуланти задържат парите си и не купуват ценни книжа). Показва се нуждата на паричната икономика от икономически растеж и стимулиране на търсенето (и двете с помощта на държавата). В дългосрочен план лихвата се разглежда като затормозяващ икономическото развитие фактор.
Монетаризъм – решаващо значение за хода на икономическите процеси има общата парична маса. Показва се връзката между икономическия растеж и паричната маса. Системите за стопанисване се представят като междинно звено между две крайни теоретични системи: пазарната (доброволно сътрудничество) и командната (директивен подход).
Модерна неокласическа школа и неокласически синтез – усложняване и обобщаване на неокласическия анализ. Икономическият човек реагира с ограничена рационалност.