Естествен икономически ред

През XX в.

Пиер Прудон, Силвио Гезел, Маргарет Кенеди, Иошито Отани, Дитер Зур, Хелмут Кройц.

<<<

Тази тема още се пише...

       В този pdf е пълният текст на книгата "Естественият икономически ред" на Силвио Гезел. Моля, игнорирайте предговора на издателя!
       В този електронен вариант на четвъртото издание на книгата (1920г.) графиките и илюстрациите са изпуснати. Първото издание е било през 1906г. Помнете тези години докато четете по-надолу, защото Международния Валутен Съюз или защитата правата на жените днес може да изглеждат естествени, но в началото на XX век те са били фантастика.
       Описаният икономическият ред е наречен естествен в смисъл, че е пригоден за човешката природа, а не че е възникнал спонтанно като естествен продукт.

Парична реформа
Поземлена реформа
Придружаващи реформи

• Работник - човек, издържащ се със своя труд. Освен фермери, занаятчии, търговци и наемна работна ръка, в тази дефиниция влизат и артисти, свещеници, войници, ръководители (работодатели, предприемачи, дори кралете). Все едно е дали трудът е метене на улици, организиране на предприятие, писане на поеми или вдигане на щанги по състезания. Всеки, който със собствения си труд осигурява живота си, е работник. Не са работници банкери, рентиери и тези, които се осигуряват без да се трудят.
  
  
• Параметри, определени от труда:
         Продукт на труда - това, което е произведено (направено) с труд.
         Добив от труда - парите, получени след продажба на стоката или като резултат от договор за заплащане.
         Приход от труда - това, което работникът може да купи, т.е. потреблението, определено от добива на труда.
         Продуктът, добивът и приходът от труда не са непосредствено сравними. Няма обща мярка за тези величини. Превръщането им една в друга не се прави чрез измерване, а чрез спазаряване (купуване / продаване / договаряне).
  
  
• Надничния фонд (абсолютната сума на надниците) се определя от продукта на труда на всички работници, след като се приспаднат рентата и капиталовата лихва. Относителното разпределение на надниците зависи от личния избор на професия (тук надница е възнаграждение на работник - дори възнаграждението на кралете за работата, която вършат е надница). За да може целият продукт на труда на работниците да отиде в надничния фонд, трябва да се въведат "Свободни пари" и Свободна земя", които с течение на времето ще премахнат не-трудовия компонент (основната част) в рентата и капиталовата лихва.
  
  

Парична реформа

Анализ на текущото положение:

• Благата, а не парите са реалната основа на икономическия живот. Благата и техните съчетания правят 99% от нашето богатство. Благата се създават с човешки труд.
  
  
• Разделението на труда предизвиква никога неспиращ поток от стоки, наричан "предлагане". Натрупването на пари предизвиква предлагане на пари, наречено "търсене". Важно е да се отбележи, че натрупването на сегашни лихвени пари не се свързва задължително с предлагане на пари. Може да е просто складиране на пари (срещу лихва). Спестяването е естествено поведение, но не парите трябва да са средството за спестяване.
  
  
• Търсенето е циркулация на парите, като едно пълно извъртане означава преминаване на стока от добива на материалите, през производството на частите и сглобяването до отиването в ръцете на крайния потребител. От тази гледна точка повечето смени на притежателя на пари означават по-ефективна употреба на парите. Предлагането е поток, който расте с разделянето на труда и се втича в къщите на потребителите посредством паричната циркулация, т.е. посредством търсенето.
  
  
• Търсенето и предлагането са различни от желанието за пари / стоки. Планината от пари, приготвени за размяна определя търсенето. Върху планината от стоки изписваме "Цени" и тя определя предлагането. Върху планината от менителни полици, актове за ипотека, облигации, държавни осигуровки, застрахователни полици, молби за социални помощи и т.н. слагаме надписа "Желание за пари / стоки".
         Желание за пари е когато човек иска пари, но няма стока, не се труди или няма какво да предложи насреща. Желание за стоки е когато човек без (достатъчно) пари иска хляб, автомобил, жилище или нещо друго. Желанието идва от човек, а търсенето и предлагането идват от стоки (услуги) и тяхната размяна. Желанието е сложно за разлика от търсенето и предлагането, които се подчиняват на проста аритметика.
  
  
• Парите са само средство за оценяване на стоки и услуги и подпомагат размяната им. Независимо от материала, от който са били правени, във всички времена парите са били покривани само от разделянето на труда.
  
  
• Парите и стоките се разменят, защото имат малко или нищо общо, а не защото парите имат същите свойства като стоките.
  
  
• Стоките се развалят с времето, което е мощна принуждаваща сила към предлагане. Парите имат свобода, избор на време за сделката и това е власт, която се изразява чрез плащане на данък от страна на стоките. Парите трябва да се обезценяват като стоките, за да са под същия натиск за предлагане и да изгубят властта си над стоките и услугите. Предлагането е нещо отделно от волята на собствениците на блага, така че търсенето също трябва да стане нещо отделно от волята на притежателите на пари.
  
  
• Свойството на парите за натрупване противоречи на свойството им за улесняване на размяната, защото спестяването блокира пари, т.е. намалява размяната. Парите биват приемани за капитал (основен капитал) само защото могат да прекъснат размяната на стоки - в това се състои тяхната сила и ценност.
  
  
• Къщи, фабрики, кораби и т.н. се наричат реален капитал. Нарастването на реалния капитал води до по-ниски изсиквания за приходи, защото за реалния капитал важи законът на конкуренцията. За създаването на реален капитал е необходим основен такъв (пари), което обуславя "ценността" на реалния капитал. Построяването на много къщи би ги направило твърде евтини, но тук се намесва основният капитал, който блокира бурното строителство. Основният капитал "изисква" от реалния определено количество минимален приход (данък) и насилствено го налага.
         Принудителната безработица и кризи са също последствие от насилствено налаганата от парите нужда за ограничение на реалния капитал. Парите създават пролетариат, не защото бремето на лихвата лишава масите от тяхната собственост, а защото на масите насилствено се пречи да създадат собственост за себе си.
  
  
• Издаването на банкноти от държавата, когато спестителите блокират парите по сметки е само отлагане на проблема, а не решаване. Държавата замества блокираните пари с нови и така толерира злоупотребата с тях, т.е. с употребата им отново като средство за спестяване. Парите трябва да бъдат принудени да циркулират, т.е. те трябва да изгубят свойството си за спестяване.
  
  
• В системата производител-търговец-потребител търговецът е в позицията на изнудвач - със своите пари може да изиска данък върху парите и от двете крайни страни, тъй като те са под принуда (производителят да търпи загуби от разваляне, потребителят да "отложи" храненето си). Тъй като всеки производител е потребител и обратно, то излиза, че данъкът се прибира от търговеца по време на размяната.
  
  
• Лихвата няма връзка с частната собственост на средствата за производство или с парите на потребителя (когато човек купува за лични нужди). Лихвата не е и само характеристика на кредитите - част от нея се прибира от търговците по време на размяната на стоки, а тогава няма заемни отношения. Лихвата не се определя от конкуренция между даващите заеми. В действителност между заемодателите няма конкуренция - те само запълват дупките, които са създали с изтеглянето от циркулация на същите тези пари, които дават като заем.
  
  
• Компоненти на лихвата: основна лихва, премия за риска, премия на заемодавеца. Двете премии са характеристики на заемите. При очаквано повишаване на цените (търговски разцвет) заемодавецът слага премия за себе си, за да намали искането на пари към него. Основната лихва е данъкът, изискван от парите, за да не спрат да изпълняват функцията си на помощник при размяната на стоки и услуги. Тя не се определя от конкуренция между заемодатели, а се определя от предимството, което парите осигуряват спрямо употребата на менителници, бартера и простото производство (самозадоволяването). Това предимство определя горната граница на основната лихва. Статистиката показва, че размерът на основната лихва е 4-5%.
  
  
• Основната лихва се изисква от търговците по време на размяната и няма нищо общо с притежаването на средствата за производство. Дори работниците да притежават всички средства за производство, да имат собствени къщи и да нямат кредити, основната лихва пак ще бъде изискана поради предимствата на парите като средство за размяна пред бартера и менителниците. Основната лихва е за притежателя на основния капитал (парите), т.е. търговецът прибира данък в името на капиталиста (може да е самият търговец, но най-често той не е собственика на парите с които оперира).
  
  

Парична реформа:

• Въвеждат се т.нар. "Свободни пари" - пари, които с времето се обезценяват (поне от гледна точка на притежателите им). Ако са банкноти може да става посредством марки с определена стойност, които периодично трябва да се залепват на гърба на банкнотата, за да е валидно платежно средство. Пример за такава система е да се залепват марки в размер 0.1% от номинала на банкнотата всяка седмица. Обезценяването в този случай е 5.2% годишно (марката само осигурява валидността на банкнотата - няма натрупване на обезценяването). Обезценяването на парите ще вкара притежателите им под същата принуда за размяна, под която са продавачите. Парите няма да служат като средство за натрупване и ще циркулират непрестанно, изпълнявайки функцията си на посредник при размяната.
  
  
• Създава се Паричн Служба (ПС), която се грижи да контролира количеството пари в обръщение. ПС издава и марките, които се залепват на банкнотите. В допълнение към замяната на напълно облепени банкноти с нови такива, ПС издава банкноти за контрол над количеството в обръщение. Поради липсата на спестявания (никой не иска да спестява в непрестанно обезценяващо се нещо) контролът е лесен и непосредствен. Няма да има спекулативни намеси, каквито правят едрите банкери, като например кризата, която Морган предизвиква през 1907г. в САЩ с блокирането на неговите пари, които после предлага на правителството като заем. Ако обезценяването на свободните пари е 5% годишно, то за да поддържа постоянно равнището на пари в обръщение, ПС трябва да издаде за една година допълнително банкноти на сума 5% от наличните в началото на годината банкноти.
  
  
• За свободните пари търсенето е равно на количеството им, контролирано от държавата, умножено по максималната скорост на обръщение при съществуващата търговска организация.
  
  
• В международната търговия може да се използват менителни полици за отложено плащане в съответната валута. За улеснение може да се създаде Международен Валутен Съюз, който контролира международна валута (за всяка страна се издава 20% от националната й валута във вид на международната).

Анализ на Паричната реформа:

       Със свойството си да намаляват във времето, свободните пари не са капитал, защото са подчинени на същия натиск да бъдат използвани, на който са подчинени стоките. С течение на времето свободните пари ще намират работа на все повече работници и ще намаляват бедността (безработицата ще намалява все повече). От един момент на премахване на бедността ще започне да пада и лихвата.
       Използването на свободни пари няма автоматично да премахне лихвата върху заемите. Диспропорцията между търсенето и предлагането на реален капитал ще продължи да съществува още значително време след реформата и ще изчезва постепенно. Ефектите, натрупвани в продължение на хиляди години, от традиционната форма на парите, а именно, недостига на реален капитал, не може да изчезне в резултат на двадесет и четиричасовата работа на литографската преса. Свободните пари позволяват построяването на къщи, фабрики и кораби в неограничени количества; те ще позволят на масите от населението да работят, колкото им харесва, да се потят и кълнат бедността, която златото е оставило след себе си.
       Но Свободните пари няма от само себе си да доставят и един камък за липсващите градове. Премахването на лихвата може да се осъществи само с години упорит и непрекъснат тежък труд. Дори новият реален капитал, който хората сега произвеждат с неспъван труд, ще дава лихва. Обаче новият реален капитал ще потиска лихвата право пропорционално на собственото му количествено нарастване.
       Заемите в Свободни пари трябва да плащат лихва, докато реалният капитал дава лихва. До въвеждането на Свободните пари лихвата върху реалния капитал зависи от основната лихва; след въвеждането на Свободните пари основната лихва ще изчезне и лихвата върху заемите ще се определя точно от лихвата върху реалния капитал. Вземащите пари на заем вече няма да плащат лихва, защото парите могат да изискват данък върху стоките, а защото търсенето на заеми отпреди надхвърля предлагането.

Поземлена реформа

Анализ на текущото положение:

• Под разпределение се има предвид разпределението на продукта на труда между рентиерите и работниците.
  
  
• Ако цялата земя на планетата беше частна собственост, то работниците щяха да бъдат оставени на милостта на собственика на земя. Той щеше да прибира като рента всичко, което заработват земеделците, без минимума за осигуряване на живот и поколение за следващи земеделци. Земеделците щяха да са роби на собствениците на земя. Сега положението не е такова, защото има премного земя, която дава много по-голяма продукция, отколкото населението има нужда. Сега размерът на рентата се контролира от емиграцията или наличието на земя непритежавана от земевладелеца, която би могло да се обработва (макар да е по-неплодородна или да е по-далече).
  
  
• Има три класи земя:
  1. Обширна необработвана и непритежавана досега земя; получава се само срещу заявяване.
  2. Притежавана от някого земя, която се получава срещу рента.
  3. Потенциална земя: например етажите в сградите, освободената земя при интензификация на земеделието (по-малко земя произвежда същата продукция), неплодородна земя, която може с помощта на науката да стане плодородна.
• Рентата включва всички ползи от земята на рентиера, защото иначе той спокойно може да я остави да пустее. Ползите са:
  
  • характеристика на земята: плодородност, климат и т.н.
  • най-ниските транспортни разходи от свободна земя (земя някъде, където няма собственик);
  • близост до необходим за дейността вид промишленост;
  • социалните предимства на мястото, където е земята (например град с театри, училища, болници и т.н.)
  
  
• При интензивно обработване на земята се получава по-голяма реколта от по-малка площ, но срещу повече труд (работници). Земевладелецът се стреми към екстензивно обработване, за да спести труд (надници) и към интензивно, за да спести земя. Интензивното и екстензивното обработване се уравновесяват между желанието за количество реколта от дадена земя и сумата за надници.
  
  
• Техническите нововъведения повишават продукта, но влияят различно върху прихода от земеделски труд.
         Ако техническо нововъведение се отразява само върху интензивното обработване в своята страна, то повишаването на продукта от труда на земеделците се разпределя поравно между всички отрасли, т.е. повишава се приходът от труда на всички работници. Ако не е така всички ще станат земеделци. Земеделските работници получават като приход малка част от повишения продукт на техния труд. Повишеният продукт не отива в рентата, защото се облекчава интензивния труд, който има конкуренция в лицето на по-лекия екстензивен.
         Когато техническият прогрес облагодетелства само екстензивното обработване в своята страна, по-големият дял от нарастналия продукт се пада на рентата. Въпреки увеличения продукт, надниците могат да спаднат под предищното им равнище.
         Ако техническо нововъведение се отразява върху обработването в чужда страна, то надниците се повишават за сметка на рентата, защото иначе земеделците ще емигрират.
         Процъфтяването често е свързано с техническия прогрес, но последният може да доведе и до бедност.
  
  
• Поземлен данък - в зависимост от употребата му може да се отрази на рентата или надниците. Може да намали рентата ако се използва за субсидиране на култивирането на пустеещи земи. Може да повиши рентата ако се използва за подобряване на социалния статус на района на рентирани земи.
  
  
• Частната собственост над земята е грабеж спрямо цялото човечество. Планетата е за всички хора и не може един да има по-големи права над дадена земя от друг. Всички хора трябва да имаме равни права да работим и живеем на определена земя и трябва да се конкурираме на равни начала за нея в случай на конфликт. Не трябва да се използва факта, че прадедите са подписали срещу шепа мъниста, бутилка водка или нещо друго документ, гарантиращ на някого някакви безусловни права над дадена земя. Частните лица, държавата и обществото не могат да задържат никакъв вид привилегии върху земята.

Поземлена реформа и последствия:

• Идеята за Свободната земя не допуска квалификация. Тя е абсолютна. По отношение на земята няма национални права, няма прерогативи на суверенитет, нито права за самоопределяне на държавите. Суверенността върху земята остава за хората, а не за нациите. Свободна земя значи, че земята се схваща като земно кълбо, върху което няма внос и износ на блага. Оттук Свободната земя загатва за свободен пазар и пълно премахване на тарифните граници. Националните граници трябва да станат просто административни граници, както например административните граници между отделните кантони на Швейцария.
  
  
• Въвежда се принципа на Свободната земя:
  1. Земята се наема от обработващите я чрез публичен търг, в който може да се състезава всеки жител на планетата, без изключение. Размерът на дадена рента ще се определя от търга, а не от възможните ползи, които частен собственик би си калкулирал. Така размерът на рентата ще се определя от земеделците и няма да включва печалба за рентиер.
  2. Така получаваната рента отива в обществената съкровищница и ежемесечно се разпределя на равни дялове между майките, според броя на малките им деца. Никоя майка, независимо откъде идва, не ще бъде изключвана от това разпределяне. По този начин цялата рента от земята ще се втича в надничарския фонд.
  3. Преобразуване на земята в обществена – настоящите собственици биха могли да си продадат земята на съответната община; или след определено време (при примерна аренда 3% годишно след 33 години) да преотстъпят земята си на общината без да са плащали аренда за това време. Така поколението на сегашните собственици няма да е ощетено, тъй като те (или техните родители) са платили за да се сдобият със земята, която притежават и не е коректно тя да им се отнема непосредствено.
• Премахването на частната собственост над земята ще доведе до:
  • отстранява ипотеките с тяхната капиталова лихва;
  • отстраняването на прекаленото раздробяване на земята;
  • премахване на частните спорове (например между наследници или ако е необходима инфраструктура през имота на съсед, който е конкурент и пречи на изграждането);
  • премахване на политическия интерес - от рентата няма да може да печелят частни лица;
  • ако се въведе повсеместно няма да има войни по териториални причини
  
  
• Тъй като бременните жени и майките с деца имат най-голямо право над прибираните ренти (те раждат работната ръка, която изплаща рентата), рента ще отива за бременни жени и майки с деца. По този начин на жените ще се дава свобода на избор на партньор, както е според природните закони, а не да търсят само финансово обезпечени кандидати.

Придружаващи реформи

• Данъчна реформа:
  1. Премахване на подоходните данъци.
     Подоходният данък довежда до съкращаване на хора и употреба на машини, тъй като няма данък върху труда на машината. Така заради този данък обществото плаща двойна цена: помощ за безработния и липса на данъци от него. Уволненият може да се принуди да работи без да плаща данъци (в “сивата” икономика), което също е загуба на подоходен данък.
  2. Данъци над стоките.
     От своя страна данъка върху стоките повишава личната отговорност по отношение на изхвърляне на стоки – ще се наложат стоките с продължителна употреба. Така ще се повиши качеството на стоките (за разлика от сегашния комерсиален принцип за производство на колкото се може повече стоки и консумирането на колкото е възможно повече). Хората ще предпочетат ремонт пред купуване на нова стока.
  3. Високи данъци за неекологично производство.
     Икономическият бум от въвеждането на безлихвените пари може предизвика екологични проблеми. Затова и трябва да се проведе данъчна реформа със специални данъци за неекологично производство. Налагането на екологично чисти продукти ще повиши значително цените на стоките. Но повишеното им качество, личната отговорност при консумирането на стоки и намалените разходи от премахването на подоходните данъци биха компенсирали това.
• Социална реформа – грижа за пенсионери и инвалиди, въобще за хора, които няма да могат да работят. Проблемът е, че описаната система изисква от всички, които искат някакъв стандарт на живот, да работят.

<<<