[
Неоинституционализъм
Роналд Коуз, Оливър Уилямсън, Дъглас Норт
-
Смесване на неокласицизъм със стария институционализъм.
Използва се механистичната аналогия и принципът на рационалността и субективизма.
Отчита се все пак значението на институциите.
-
Рационалността на “икономическия човек” се заменя с “ограничена рационалност”.
Субектът се ориентира не към оптималния вариант, а към някакъв задоволителен вариант
(било поради навик, лоша информираност или нещо друго).
-
Освен “трансформационните разходи” (разходите за въздействие върху природните фактори – както се дефинират от класиците и неокласиците)
има и транзакционни разходи (за взаимодействие между хората).
Видове транзационни разходи:- За тръсене на информация
- За измерения
- За водене на преговори и сключване на договори
- За специфициране и защита на правата на собственост
- За опортюнистично поведение (преследване на личен интерес с нарушаване на закона)
-
Съобразно принципа на рационалността стопанските субекти се стремят да минимизират транзакционните разходи.
Така се създадават институции, които се разбират като “създадени от човека ограничения,
които структурират политическото, икономическото и социалното взаимодействие”.
Има две нива на взаимодействие:- Институционални съглашения – договори между отделните индивиди, направени с цел намаляване на транзакционните разходи.
- Институционална среда – съвкупност от “правилата на играта”, т.е. нормите и санкциите, които образуват политическите, социалните и юридически рамки на взаимодействието на стопанските субекти.