Неоинституционализъм

Роналд Коуз, Оливър Уилямсън, Дъглас Норт

<<<        >>>

  • Смесване на неокласицизъм със стария институционализъм. Използва се механистичната аналогия и принципът на рационалността и субективизма. Отчита се все пак значението на институциите.

  • Рационалността на “икономическия човек” се заменя с “ограничена рационалност”. Субектът се ориентира не към оптималния вариант, а към някакъв задоволителен вариант (било поради навик, лоша информираност или нещо друго).

  • Освен “трансформационните разходи” (разходите за въздействие върху природните фактори – както се дефинират от класиците и неокласиците) има и транзакционни разходи (за взаимодействие между хората).
    Видове транзационни разходи:
    1. За тръсене на информация
    2. За измерения
    3. За водене на преговори и сключване на договори
    4. За специфициране и защита на правата на собственост
    5. За опортюнистично поведение (преследване на личен интерес с нарушаване на закона)
  • Съобразно принципа на рационалността стопанските субекти се стремят да минимизират транзакционните разходи. Така се създадават институции, които се разбират като “създадени от човека ограничения, които структурират политическото, икономическото и социалното взаимодействие”.
    Има две нива на взаимодействие:
    1. Институционални съглашения – договори между отделните индивиди, направени с цел намаляване на транзакционните разходи.
    2. Институционална среда – съвкупност от “правилата на играта”, т.е. нормите и санкциите, които образуват политическите, социалните и юридически рамки на взаимодействието на стопанските субекти.

<<<        >>>