Холокост

"Войната е страхливо отбягване на проблемите на мира".
Томас Ман

       Думата "холокост" е една много странна дума. С гръцки произход е и означава свещено изгаряне на новородено жертвено животно или на човешко дете в чест на един от боговете на езичниците - юдеи - Молох. Днес това е свещена дума, дума-табу. Тя е запазена марка и се използва за илюстриране на гоненията на евреите през Втората световна война. С други думи "холокост" е геноцид, но само над евреите. С тази дума не може да се обозначи геноцида над арменците в Турция, над индианците в Северна америка, над руснаците по време на "червения пуч", над асирийците или пък геноцида в Сомалия, Етиопия или Тибет. Кладите, които турците са правили с българи тук втората половина на ХІХ век също не могат да се нарекат "холокост".

       Освен, че е запазена марка за евреите, тази дума е превърната в "свещена крава". Ако турчин отрече геноцида над арменците, това не е престъпление. Но ако някой отрече геноцида над евреите, то това е престъпление - в осем страни-членки на Европейския съюз: Австрия, Белгия, Франция, Германия, Литва, Полша, Чехия и Словакия публичното отричане на холокоста е престъпление и се наказва сурово! Не само отричането, но и обсъждането на "холокоста" може да доведе до проблеми:

       През септември 1987 г. лидерът на френския "Национален фронт" Жан-Мари льо Пен в едно интервю заявява следното по повод съществуването на нацистките газови камери: "Казвам, че има историци, които дебатират тези въпроси. Не казвам, че газовите камери не са съществували. Аз самият не съм ги видял. Не съм изследвал проблема специално. Но смятам, че това е малък детайл от историята на Втората световна война." За този "малък детайл" (и, забележете, без да казва, че холокостът не е съществувал!) Льо Пен е осъден от един съд във Франция да плати глоба от около 200 хиляди долара за оспорване на престъпления срещу човечеството. Няколко години по-късно, през декември 1997 г., при своето посещение в Мюнхен, той коментира своя "малък детайл" за газовите камери от 1987 г. по следния начин: "Ако вземете книга за Втората световна война от хиляда страници, в която загинаха 50 милиона, концлагерите заемат две страници, а газовите камери десет или петнадесет реда и това е, което се нарича детайл." За тези свои бележки Жан-Мари льо Пен бе осъден за втори път и трябваше да плати около 50 хиляди долара, за да се публикува съдебното решение в няколко френски вестника, както и значителна сума за компенсация на завелите делото организации. Заради твърдата си позицията относно факта, че т.нар. "холокост" е детайл от Втората световна война той бе осъден отново през 2016г...

       Това, че думичката "холокост" е запазена марка само за евреи, че се брани като "свещена крава" със сила за мен е достатъчно, за да разбера че идеята й не е да обозначава исторически факти. Идеята й е да настройва по-наивните хора едни срещу други. Трябва да има злоба, ярост или поне страст, когато се споменава тази дума, за да се скрие дълбокият й смисъл. Защото ционистите направиха свещено изгаряне на евреи в името на техния бог - бога на омразата и войните. Благодарение на ционисткия "холокост" бе създадена окупираната Палестинска територия, наречена Израел.

       Доколко е реален този "холокост" или е плод на манипулации и многократно повтаряне на лъжи, това е друга тема. Все пак не бива да се забравя, че е имало ограничителни закони към евреите. Също така не бива да се забравя, че още през 1933г. световната еврейска общност обявява "свещена война" и призовава всички евреи по света да бойкотират Германия, което води и до ограничителните закони към "потенциални вражески агенти".

       Историците, изследващи този "детайл от Втората световна война" (както казва льо Пен) биват наричани с друга странна думичка - ревизионисти. Сякаш историците, изследващи Турския геноцид над арменците имат някакво име. Обаче, когато става дума за "холокоста", трябва да има емоции. Нека има емоции и около историците, които дръзват да изследват "свещената крава".

       Първият историк, обявен за основоположник на ревизионизма, е французинът Пол Расиние (Paul Rassinier). Той е арестуван от немците за участие в Съпротивата (социалистическото движение) и през октомври 1943 година е интерниран в концлагерите в Дора и Бухенвалд. Сам бил концлагерист, той разобличава “масовото унищожение на евреите от немците”.

       Най-важните от неговите работи са книгите “Le Mensonge d'Ulysse” ("Лъжата на Одисей" EN), Париж, 1949 г., в която той прави описание на условията в лагерите на основание на личния си опит и “Ulysse trahi par les Siens” ("Одисей предаден от своите събратя"), 1960 г., в която продължава своето правдиво описание на концлагерите. Неговото монументално изследване завършва с други две книги – “Le Véritable Procès Eichmann” (“Истинският процес срещу Айхман” EN), 1962 г. и “Le Drame des Juifs europeens” (“Драмата на европейските евреи” EN), 1964 г., в които Расиние публикува статистически анализ, опровергаващ легендата за “масовото унищожение” и разкриващ машинациите с исторически изследвания, които се провеждат за създаване на тази легенда.

       Тъй като официалните изследвания за "холокост"-а са лесно достъпни и се лансират десетилетия от средствата за масова информация, тук ще дам българския превод на една кратка ревизионистична книга на Юрген Граф - "Митът за холокоста". Макар и кратка, книгата дава представа с какво се занимават историците, набедени за ревизионисти. Макар и да е на английски този анализ на инженер, проектиращ газови камери за екзекуции в САЩ също дава повод за размисъл.

       Сигурно трябва да напиша и някакъв извод. Ами ето го - "холокост" е свещено изгаряне на евреи в името на мръсните ционистки интереси. Дали наистина е имало изгаряне и колко са умрели в действителност - нека историците и инженерите кажат. Аз казвам - "холокост" не е исторически факт а дума-страшилище, дума на омразата и насилието. Дума, дори смисълът на която не е свъсем безопасно да се изследва...