[
Втора парична революция – банки и книжни пари
За първа банкова институция може да се счита орденът на тамплиерите. Те извършвали охрана и транспорт на ценности, позволявали разплащане в отдалечени места (примерно одобряване на кредит в Париж и възможност за вземане на монетите в Йрусалим), отпускали заеми (дори на крале), управлявали чужди финансови дела (например френският крал Филип II им възложил да прибират приходите от земите му, докато бил на кръстоносен поход). Орденът вземал такса за всяка услуга, а при смяна на валутата печелел и от междувалутните курсове. За да гарантира абсолютната честност на своите служители, орденът забранявал използването на пари от самите тях – рицар загинал с неотчетени пари в джоба си бивал отлъчен посмъртно от ордена и не му се правело християнско погребение, т.е. бивал обречен на вечно проклятие. Важно е да се отбележи, че тамплиерите не налагали лихва при никакви обстоятелства, тъй като е била забранена от религията. Орденът на тамплиерите е разтурен от крал Филип IV след масирана клеветническа акция (започнала 1307г.), арестуване на водещите рицари и изтръгване на “самопризнания” след изтезания (продължили години) и с помощта на папа Клемент V, който издава за целта папска вула (22.март.1312г.).
След разтурването на ордена на тамплиерите с тяхната дейност (без религиозната окраска) започват да се занимават някои италиански семейства от Флоренция (Перуци, Барди, Ачияуоли). В клоновете на банките им от Кипър до Англия работели само техни роднини. Те предлагали услугите си по панаири и пазари като амбулантни търговци – на разгънати сергии (пейки). От италианската дума за пейка произлиза днешната дума “банка”.
За да се избегнат религиозните проблеми при начисляването на лихва, италианските банкери не давали “заеми”, а сключвали “финансови договори” и не начислявали “лихва”, а давали “менителници” (хартия, на която е написана сума за изплащане и време в което да се изплати). Разширяването на упортебата на менителници и размяната на менителници срещу други менителници позволило на банкерите да издават менителници в по-голям обем от реално притежаваните пари от тях. Може да се каже, че менителниците са предшественика на съвременните банкноти.
Освен с откриването на хартията, Китай е известен и с откриването на хартиените пари. През по-голямата част от китайската история императорският двор е издавал условни пари във вид на прости медни или месингови жетони с квадратно отверстие в средата, за да може да се нанизват на връзки до сто броя. При странстванията си из Азия през XIIIв. Марко Поло се удивлява как в Китай се пускат книжни листове с яркочервения императорски печат и населението се задължава да ги използва като пари. След династията Мин (1399г.) системата на книжните пари е изоставена, за да се съживи отново при икономическата колонизация на Китай от европейските страни. В Европа книжни пари са били използвани при кризи или изключителни ситуации в различни моменти от време и на различни места. Книжни пари са били използвани и за крупни измами, като случаят с Компанията за развитие на Мисисипи – от 1717 до 1720г. били издадени купища книжни пари без никакво покритие освен легендата за несметните богатства на Луизиана.
Книжните пари са изобретени от китайците, технологията за печатането и защитата им – от европейците, но първото тяхно успешно приложение е в Северна Америка – родината на най-разпространената в света валута днес – долара.
В град Яхимов (Западна Чехия) управляващият областта граф Стефан Шлик започнал да сече монети с добито в местността сребро. От немското име на долината Йоахимстал се оформило и името на парите – йоахимсталери, което с времето станало талери. Количеството на произведените монети било оргомно за времето си – 12 милиона за периода 1520 – 1600г. Когато крал Джеимс VI започва да сече монети през 1567г., за да различават своите монети от талерите, шотландците умишлено изкривяват думата от талер на долар. След 1695г. износът на златни и сребърни монети от Британските острови бил забранен и поселниците в Северна Америка били принудени да изпозлват монетите, които били сечени в Мексико (най-големият монетен двор в тогавашния свят). Огромните богатства на Мексико и Перу обусловили испанските монети като най-разпространи в целия тогавашен свят. Най-разпространената испанска монета до 1776г. била т.нар. “колонен долар”, който се счита за предтечата на америакснкия долар (английските заселници така и не възприели истинските наименования на испанските монети реал и песо и предпочитали английското долар).