Българският национализъм

Чуждото не искаме, своето не даваме!

       Българският национализъм не е като немския или френския национализъм. Нашите патриоти не казват "България над всичко" - те казват "И все пак България ще пребъде". Българският национализъм не е като турския национализъм - нашите патриоти не проповядват християнско-български синтез и не твърдят, че всички християни са българи. Мотото на българските националисти е било и е: "свобода, равенство, братство". Ние не сме завоеватели и нашият национализъм е чисто защитна реакция на опасности за националната ни идентичност.

       Като типичен български патриот, аз съм горд, че съм българин, не заради военните ни успехи, а заради това, че сме били силна страна без колонии и без да сме имали роби. Ние сме били и сме велики заради българския дух, един от първите възприели Християнството (директно от апостол Павел - вижте трудовете на Ганчо Ценов), заради нашата културна и просветна дейност, заради нашата милосърдност:

       На 9 март 1230 г. българските войски начело с Цар Иван Асен ІІ нанасят съкрушително поражение на гръцката армия, предвождана от владетеля на Епирското царство Теодор Комнин. Битката се състояла край крепостта, намираща се до днешното село Клокотница, Хасковска област. Причина за войната била вероломното нарушаване на договора за ненападение от страна на Теодор Комнин. Още неукрепналата след 200 годишно византийска владичество суверенна българска държава трябвало отново с меч да отстоява своето съществуване.
       Цар Иван Асен ІІ повел войските си в бой, като преди това заповядал нарушеният от гърците договор да бъде набучен на копие и понесен като знаме. Самоуверените византийци били разбити. Императорът Комнин заедно с голяма част от своята армия били пленени.
       И тук дошла изненадата. Вместо съгласно средновековните традиции пленниците да бъдат убити или продадени като роби, българският Цар заповядал те всичките след като бъдат разоръжени, да се разотидат мирно по домовете си. Такава проява на хуманност средновековна Европа не познавала. Мълвата за човечността, проявена от владетеля на България бързо се разнесла и за кратко време към страната ни без бой били присъединени Родопската област, Беломорието и Македония.

       Но да зарежем миналото и да погледнем настоящето. Интернационалният комунизъм (съвсем като сегашния неолиберален глобализъм) трябваше да унищожи националистичните и патриотични чувства в нас. Е, ние пък ги нарекохме "родолюбие" и пак си ги възпитавахме. Помня как "националист" беше мръсна дума, "патриот" не съвсем добра, но пък "родолюбец" си беше съвсем положителна дума. Та въпреки всичко и днес в България има националисти, патриоти и родолюбци.

       Разбира се, трябва да се внимава с провокаторите, имитиращи национализъм, копирайки чужд такъв. Например "националистите" от БНС на Боян Станков (Расате) показват пълно незачитане на нашите националистични пориви. Никога, никой истински български националист не е считал българския народ за по-велик от другите - ние просто искаме да сме равни с другите. Българските патриоти никога не са се кланяли на измислицата Тангра - християни сме от две хилядолетия (Ганчо Ценов доказва, че ние сме приели Християнството директно от апостол Павел). По-древните ни вярвания пък не са били обвързани с божества с тюркски имена.

       Ние сме печелили войни и разгромявали противниците си не защото сме велики воини, не защото сме агресори от по-висш ранг, а защото всичките ни войни са били освободителни. Воювали сме не за да завладяваме и колонизираме други народи, не заради пазари, петрол или залежи на злато и сребро, а за да се защитаваме от колонизация и асимилация. Да се защитаваме от заплахи за националната ни идентичност.

       За съжаление вица "двама са чета, трима - чета с предател" е много верен за нашата действителност след Османското робство. Предателството е възпитавано пет века - личи си дори по факта, че предаваме и после не спасяваме своя кумир Левски. Дали не се е досещал какви сме, когато е написал към края на тефтерчето си "Народе???"?

       Днешни констатации за народопсихологията ни са поднесени чудесно с песента "Писмо до Апостола" (Музика: Димитър Пенев, Текст: Александър Калчев, Изп.: Антон Радичев):

Оригинал  Свали

       Въпросите "защо" продължаваме с днешното си самоубийствено поведение ги задава Светлана Йонкова в песента си "Българи":

Оригинал  Свали

       А младежки оптимизъм струи в отличния анализ на Даниел Богдански в екранизираното му есе "Българският път. Потенциал, проблеми, перспективи":

Оригинал  Свали

       Наистина, вината за днешното положение на България е основно в българското общество и съответно във всеки отделен българин. Продажни политици, чалга-култура, съсипано образование и здравеопазване са следствие на болното ни общество. Вместо борба с несправедливостите, ние възпитаваме у себе си завист, лицемерие и егоизъм; вместо да изграждаме идеали за обединение, ние се водим по провокации; вместо да пометем боклуците и да престанем с пасивността и апатията, ние превръщаме бягането в чужбина в мечта. Надеждата на това младо момче е в личното израстване на отделния българин - в приемането на нашата вина за състоянието на България, в промяна на съзнанието на всеки един от нас и в поставянето и изпълняването на осъществими цели. И отново да изградим политика, закони и религия, в които да вярваме.

       Знаем колко трудно е било на хора като Паисий Хилендарски и Васил Левски да будят заспалия български дух. С масово разпространената апатия виждаме, че българският дух и днес спи същия робски сън от времената на двете ни поробвания (Османското и Византийското). Сега обаче нямаме царе, които да ни убеждават да вярваме в себе си, нямаме кумири, а без такива сме доказали, че сме слаби. Дано момчето издържи на еничарския комплекс на масата българи, за които чуждопоклонничеството е по-голяма ценност от патриотизма. Защото България има отчаяна нужда от българи като Даниел Богдански...