[
Монетаризъм
1950г.-1970г.
Милтън Фридман, Алан Мелцер, Ана Шварц.
-
Системи за стопанисване – винаги между две крайни теоритични системи:
пазарната (доброволно сътрудничество) и командната (директивен подход).
-
Пазарната система притежава неизчерпаема способност за автоматична саморегулация.
-
В основата на икономическата политика се поставят парично – кредитните отношения, като за по-важно се счита
контролирането на количеството пари в обръщение спрямо регулирането на депозитния и кредитния лихвен процент.
-
Изследват се формите на осбственост и влиянието на кооперирането върху инвестиционната политика и ценовото стимулиране.
-
Ограничена роля на държавата – да определя правилата и да служи като арбитър.
- Трябва да регулира количеството пари в обръщение, да се бори с естествените монополи и други несъвършенства в пазарната икономика, да осигурява социални помощи за децата и недееспособните.
- Изброени са 14 сфери, в които държавата не трябва да се меси.
- Данъци – против преразпределението на доходите с прогресивния подоходен данък. Премахването на излишните пари в обръщение може да става с плаващ валутен курс.
- Регулиране на платежния баланс – мерки:
- а) Пряк контрол – импортно-експортни квоти, мита, лицензи и т.н.
- б) Инфлационни и дефлационни мерки (заедно с промените в лихвата)
- в) Изменение на фиксирания валутен курс (девалвация и ревалвация)
-
Концепция за “перманентния доход” (индивидуална оценка за очаквани бъдещи доходи) – определя индивидуалните потребителски разходи.
Така относителната част на спестяванията остава постоянна, независимо от увеличаването на реалния доход.
-
Инфлация – определя се от количеството пари в обръщение.
Когато повишаването на паричната маса е по-голямо от повишаването на стоковата маса се наблюдава инфлация.
При прецизен контрол на паричната система няма нужда от инфлация, за да се стимулира прозиводството.
Невъзможността за прецизна регулировка обаче обуславя наличието на инфлация.
- Монетарен предавателен механизъм – инертност на пазарната система (субектите се ориентират не по реални показатели, а по очаквани, които се оформят по-късно спрямо реалните промени). Например между повишаването на паричната маса и повишаването на цените има време (“времеви лаг”).